Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 04.03.2026, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 234/2025
Вид
Решение № 40
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
НАДЕЖДА ВЕСЕЛИНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Луковит, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря З.П.Д.П като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200234 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез адв. Р. М., против наказателно постановление № ********/ 11.06.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон. Навежда се, че нарушителят по никакъв начин не е извършил вмененото му нарушение и в този смисъл е изведено искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят Х. И. Х. – редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Р. М. от АК Ловеч, който пледира за постановяване на решение, с което изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Възразява срещу неустановеното време, място и начин на извършване на вмененото нарушение.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

На 05.04.2025 г. св. Ц. Д. С., св. И. С. С. и св. Т. Й. Л. – полицейски служители при РУ – Луковит, били съвместен наряд. Около 00:10 часа, при обход в гр. Луковит, движейки се по ул. „Предел“, забелязали задаващ се в отсрещната посока лек автомобил БМВ. Двата автомобила се разминават на ул. „Предел“ преди кръстовището с ул. „Козлодуй“, като 1 веднага след разминаването водачът на лекия автомобил БМВ рязко подава газ, форсира автомобила, което е и повод полицейските служители да решат да извършат проверка на водача на лекия автомобил БМВ – жалбоподателя Х. И. Х.. По повод на което патрулният автомобил обръща посоката си на движение и подава светлинен и звуков сигнал за спиране, като водачът не спрял, а увеличил скоростта и продължил движението си. Това наложило полицейските служители да последват управлявания от жалбоподателя лек автомобил неколкократно подавайки звуков и светлинен и сигнал за спиране. Въпреки това, водачът не спрял. Полицейските служители следвали нарушителя до територията на ОДМВР Плевен, където преустановили и се свързали с ОДЧ.

На 28.04.2025 г. жалбоподателят Х. И. Х. се явил в РУ – Луковит, където св. Ц. Д. С., в присъствието на св. Т. Й. Л. и св. И. С. С., му съставил АУАН сер. GA бл. № ****** от 28.04.2025 г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с отбелязване – „има възражения“. Такива са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Във връзка с което е извършена предварителна проверка, за която жалбоподателят е уведомен с писмо рег.

№ ****** от 12.05.2025 г. на Началник РУ - Луковит.

Въз основа на АУАН, съставен във връзка с преписка № ****** от 09.04.2025 г. по описа на РУ Луковит е издадено оспореното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за това, че на 05.04.2025 г. в 00:10 часа в [заличен адрес по GDPR] управлява лек автомобил БМВ Х6 с рег. № ******, собственост на М. М. М., ЕГН **********, като нарушава: при подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил не спира плавно в най-дясната част на платното за движение, увеличава скоростта си и продължава да се движи, с което осуетява полицейска проверка, извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като възприетите в АУАН от контролния орган фактически констатации са намерили отражение и в НП.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че: На 05.04.2025 г. около 00:10 ч. в [заличен адрес по GDPR], жалбоподателят Х. И. Х., управлявал лек автомобил БМВ Х6 с рег. № ****** собственост на М. М. М., ЕГН ********** /негова майка/. Жалбоподателят бил със свидетеля Д. Т. Т., когато се разминал с патрулен автомобил, управляван от Ц. Д. С. и пасажери И. С. С. и Т. Й. Л. – полицейски служители при РУ – Луковит. Разминавайки се с патрулният автомобил водача на лек автомобил БМВ Х6 с рег. № ****** форсирал същият и ускорил скоростта. Като при подаден светлинен и звуков сигнал от патрулният автомобил не спял плавно в най-дясната част на платното за движение, а увеличил скоростта си и продължил да се движи, с което осуетява полицейска проверка.

Това поведение правилно е прието от административно-наказващия орган като осуетяване на полицейска проверка. От обективна страна водачът не е изпълнил задължението си визирано в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя и очевидец Ц. Д. С., свидетелите очевидци на извършване и установяване на нарушението Т. Й. Л. и И. С. С., както и от разпитаните по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетели – М. П.

В., Г. В. Й., И. Х. М. и М. М. М..

В показанията си свидетеля Ц. Д. С. посочва, че на дата 05.04.2025 г. бил на смяна, съвместен наряд с И. С. и Т. Л., когато около 00:10 часа движейки се по [заличен адрес по GDPR] забелязали срещу тях да се задава лек автомобил БМВ.

Свидетелят сочи, че при разминаване на двата автомобила е обърнал внимание на водача и това бил обичайният на този автомобил водач, а именно – Х. И. Х., а на седалката 2 до него имало пасажер. Свидетелят заявява, че нарушителят му е лично познат и има впечатления, че той обичайно ползва същият. Свидетелства, че автомобилът с този си водач обикновено се движи на територията на с. Дерманци и гр. Луковит.

На въпросната дата, след разминаване на двата автомобила, свидетелят сочи, че след като ги подминал лекият автомобил БМВ „най-демонстративно изфорсира и ускори за кратко“, което в случая е и причината Ц. С. да реши да извърши проверка на водача. Поради което обърнал движението на патрулния автомобил и тръгнал след нарушителя със включени звуков и светлинен сигнал. Свидетелят сочи, че регистрационният номер на автомобила е забелязал още при разминаването, а и след това при преследването също се е виждал на моменти. По думите на свидетеля, водачът видимо от поведението му е искал да избегне проверка като не е спрял на подадения сигнал, а продължил движението си с изключително висока скорост по улиците на града, насочвайки се в посока с. Радомирци, където при границата с ОДМВР Плевен полицейският служител прекратил преследването.

Свидетелят сочи, че в следващите дни нарушителят е спиран със същия автомобил и е тестван за алкохол и наркотици.

В показанията си свидетеля Т. Й. Л. посочва, че бил наряд с колегите си Ц. Д. С. и И.

С. С., обхождали гр. Луковит и на ул. „Предел“ с посока на движение ул. „Възраждане“ предвижвайки се бавно, когато срещу тях се задал джип БМВ Х6, който също се движел много бавно. Свидетелят сочи, че един метър след разминаването си с патрулния автомобил, джипът БМВ Х6 рязко подал газ и започнал да се занася от едната, към другата страна на пътя. Това поведение на водача на джипа е изтълкувано от полицейските служители като неадекватно, в следствие на което веднага е подаден звуков и светлинен сигнал и полицейският автомобил обърнал посоката си на движение след лек автомобил БМВ Х6. В резултата на което автомобилът на нарушителят не спрял, а още повече увеличил скоростта си.

Свидетелят сочи за последвало „гонене“ в града на въпросния автомобил като споменава следният маршрут: кв. „Елешник“, ул. „Кирил и Методи“ с посока на движение към центъра на града и минавайки покрай пощата излезли на ул. „Възраждане“ с посока на движение към гр. Плевен. Преследването на автомобила приключило на границата с ОД МВР Плевен.

Св. Л. свидетелства, че водачът на лекия автомобил БМВ Х6 бил мъж и също така имало пасажер в автомобила до него. Той не е разпознал конкретно лице като посочва, че се е возил на задната седалка.

В показанията си свидетеля И. С. С. посочва, че на дата 05.04.2025 г. е работел по утвърден график с колегите си Ц. Д. и Т. Л.. На кръстовището на ул. Предел и път 307 забелязали лека автомобил БМВ Х6, който се движел бавно и неориентирано, което ги усъмнило и било повод да направят проверка. Сочи, че при разминаването на двата автомобила забелязал водача на автомобила, който бил мъж. Патрулният автомобил веднага обърнал посоката си на движение и подал светлинен и звуков сигнал, на който водачът на лекия автомобил БМВ Х6 не се подчинил в резултат на което последвало преследване в града.

Свидетелят твърди, че скоростта, с която нарушителят продължил движението си била „невероятна за градски условия, надвишаваща неколкократно“, съобщава дори, че скоростта извън града била дори по висока.

Св. С. свидетелства, че лично не е видял регистрационния номер на автомобила, тъй като бил много напред, но същият бил установен от камери за видеонаблюдение. Сочи, че е установено, че автомобилът на нарушителя е с конкретно този регистрационен номер, а така също е установен и нарушителя след което му е съставен АУАН.

В показанията си свидетеля М. П. В. посочва, че през 2015 г. при създаване на общинското видеонаблюдение е упълномощен със заповед от кмета на Община Луковит да отваря, преглежда и сваля записи за нуждите на производствата относно установяване на престъпления.

3

Сочи че св. Ц. С. е бил при него относно случай при който лек автомобил БМВ не е спрял на подаден сигнал и по този повод записите са свалени. Заявява, че регистрационният номер на автомобила му е съобщен от колеги. Свидетелства за възприетото от него при прегледа на видеозаписите, а то е, че през обсега на общинска камера на сградата на Община Луковит са преминали лек автомобил БМВ и полицейски автомобил с няколко секунди разлика, а така също, че лекият автомобил БМВ минал много по-бързо. Свидетелят заявява, че записите не са изисквани от него по преписка и разказаното е негово възприятие при прегледа на същите.

В показанията си свидетеля Г. В. Й. посочва, че е извършил проверка по повод осуетен опит за извършване на полицейска проверка от полицейски служители на лице от с.

Дерманци за това, че не е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал. Свидетелства за това, че от записа не се установява шофьора на въпросният автомобил, тъй като същият е от тъмната част на денонощието. Няма спомени дали по показания на служителите е установено лицето. От системата на АПИ не са изисквани данни.

В показанията си свидетелката М. М. М. посочва, че въпросният автомобил е останал в наследство от починалия й баща и собственици са тя, сестра й и майка й. Свидетелства, че на дата 05.04.2025 г. автомобилът е управляван от сина й Х. И. Х., който същата вечер бил заедно със своя приятел св. Даниел Т., който живее на семейни начала с първа братовчедка на жалбоподателя. Свидетелската сочи, че на 07.04.2025г. станала свидетел на спиране от полицейски служители на сина й с въпросния лек автомобил БМВ Х6 и извършените му проби за алкохол и наркотици. Сочи, че на отправен въпрос към полицейските служители относно тестването на сина й, същите отговорили „питай го как в карал в петък“.