Определение № 46 от 11.03.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 43/2023
- Вид
- Определение № 46
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.197,ал.3 · Търговски закон
- чл.216 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74,ал.2 · Търговски закон
- чл.75,ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46 гр. Ловеч, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело № 20234300900043 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази:
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от М. В. С. от гр.Бургас,чрез пълномощник адв.Н. П.-САК,със съдебен адрес гр.София,ул.*******, срещу „П*****"АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул."Т***********, представлявано от изпълнителните директори Г.И.Т и М.К.Д, с посочено правно основание чл.365,т.3,вр.с чл.124 от ГПК. Моли да се постанови решение, с което се признаят за нищожни всички решения, взети на извънредното общо събрание на акционерите на „П*****“АД, от 29.03.2023г.,поради това,че са взети от юридически лица,които нямат качеството акционери в „П*****“АД.
С Разпореждане №176/09.08.2023г. съдът даде указания за отстраняване на нередовности.
С молба с вх.№5836/10.10.2023г. ищецът прилага платежно нареждане за внесена държавна такса от 80лв.по сметката на ОС-Ловеч и пълномощно на адв.П. за представителство по делото. По отношение на петитума пояснява,че искът е с правно основание чл.365,т.3 от ГПК,във вр.с чл.124 от ГПК,за прогласяване нищожността на решенията,взети на ОСА, проведено на 29.03.2023г.,тъй като са липсващи-взети от юридически лица, които нямат качеството акционери в „П*****“АД.
Със следващо Разпореждане №217/24.10.2023г. съдът отново остави исковата молба без движение с указание за уточняване на петитума с оглед сочените основания за порок на атакуваното решение,при съобразяване на приетото в
ТРеш.
№1/06.12.2002г.,пост.по т.д.№1/2002г.на ОСГТК на ВКС.
Отговор на това указание постъпи с вх.№1012/08.02.2024г., като пълномощникът адв.П. повтаря,че е предявил иск с правно основание чл.124 от ГПК,позовавайки се на ТРеш.
1
№1/2002г.на ОСГТК на ВКС и твърди,че е налице липсващо решение,тъй като е взето от лица,които не са акционери.
При преценка на легитимацията на ищеца съдът съобразява,че същият е акционер в ответното дружество. Видно от служебната справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството,поканата за оспорваното събрание е била обявена на 21.02.2023г.,с оглед на което С. е бил редовно уведомен за насроченото общо събрание на акционерите.
Съдът съобрази твърдените от ищеца пороци на оспорваните решения от ОСА,проведено на 29.03.2023г. и намира,че предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК е недопустим.
Като порок на решенията се сочи че са взети от лица,които нямат статута на акционери- сочените дружества,тъй като правата им в „П*****“АД са оспорени и не са категорично установени. Определя решенията като „липсващо-невзето“ и твърди,че е нищожно,позовавайки се на приетата в т.1 от ТРеш.№1/2002г.на ОСГТК на ВКС възможност за атакуване на такива решения.
При така заявените възражения срещу оспорваните решения съдът намира,че неправилно се определят като нищожни.
Известно е,че квалифицирането на порочните решения на ОС на търговските дружества като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. Последните са изброени и са изложени мотиви в тази насока в цитираното тълкувателно решение. В т.1 от него е посочено,че са приложими само критериите за нищожност на ТЗ, не и общите на ЗЗД. Спецификата на тези решения налага самостоятелно съдържание на квалификацията „нищожност“ на решенията. Така изрично е посочено,че са нищожни решенията по чл.75,ал.2 от ТЗ, по чл.197,ал.3 от ТЗ-поради противоречие на императивна правна норма, по чл.216 от ТЗ(т.н.висяща недействителност), по чл.137,ал.5,вр.с ал.4 от ТЗ-поради нарушение на изискването за обективиране в протокол.
Отново там е обсъдена и хипотезата на „липсващо решение“, обяснено като невзето решение-т.е.отразено в протокола като съществуващо,но реално не е взето на проведеното събрание. Единствено в тези хипотези ТЗ дава възможност на засегнатия член на дружеството да се защити като предяви иск за прогласяване на нищожността на решението.
Само в тези хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по чл.124 от ГПК (отм.),за който няма ограничение в срока.
В случая– при съобразяване на заявените от ищеца факти и обстоятелства,на които основава претенцията си, съдът намира,че се позовава на материална незаконосъобразност на решенията- твърди се нарушение на реда на провеждане и вземането им, на правилата за формиране на кворум за провеждане и мнозинство при приемането им. Изрично С. твърди,че са решенията са взети с участието на дружества,които нямат статут на акционери в „П*****“АД. Така заявените пороци водят не до нищожност,а до незаконосъобразност на решенията- т.е. те са отменяеми, а не нищожни. Отмяната им може да бъде поискана само по реда и в сроковете по чл.74 от ТЗ (в.т.см.Реш.№85/01.08.2013г., п о с т . п о т.д.№155/2012г., I ТО на
ВКС,
Реш.
2
№100/04.06.2010г.,пост.по т.д.№799/2009г., ІІ TО на ВКС)
(Макар да не е сезиран с такъв иск,съдът установява,че подаването му в срока по чл.74,ал.2 от ТЗ,при редовното оповестяване на поканата в ТРРЮЛНЦ, е пропуснато от ищеца)
Не може да се сподели твърдението за наличие на „липсващо решение“, тъй като видно от протокола такива са налични, така е отразено в протокола, в този смисъл са и вписаните обсъждания. Изрично ищецът сочи,че се защитава от взетите решения-т.е. налични,а не липсващи.
По изложените съображения съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено,че решенията, взети на общото събрание на акционерите на „П*****“АД, проведено на 29.03.2023г., са нищожни, е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на М. В. С. с ЕГН **********, представляван от адв.Н. П.-САК,със съдебен адрес гр.София,ул.*******, срещу „П*****"АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул."Т*******, представлявано от изпълнителните директори Г.И.Т и М.К.Д, с посочено правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено,че решенията,взети на проведеното на 29.03.2023г. общо събрание на акционерите на „П*****“АД, са нищожни, като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Ищецът да се уведоми за настоящето чрез пълномощника му на посочения съдебен адрес.
Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от уведомяването на ищеца, пред АС-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
3