Решение № 236 от 01.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500481 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20 от 03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1710/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 397.20 лв., равняваща се на 203.09 €, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 30001261-22-000758 във връзка с настъпило на 16.10.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, с лек автомобил „АУДИ А 8 Л” с peг. № СВ6591АТ, собственост на И. И. И.ов, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2024 г., до окончателното изплащане. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.

1

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника, същевременно въз основа на доказателствата по делото не може да се направи извод за съпричиняване от страна на водача на автомобила. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, е установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

„АУДИ А 8 Л“ с рег. № СВ6591АТ, собственост на И. И. И.ов, управляван от него, на стойност 397.20 лв. /според заключението на вещото лице щетите са в размер на 514.03 лв., но по делото се претендират вреди в размер на 397.20 лв./. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по сключен с „ЛЕВ ИНС“ АД договор за застраховка по полица „Каско“ със срок на действие, видно от застрахователна полица № 93002210004280 , от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г., при покрит риск клауза „Клауза 1“ – „Всички рискове“, видно от представените по делото ОУ на застрахователя за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства. След подаване на заявление от водача на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 397.20 лв., като на собственика на автомобила на 16.11.2022 г. е преведена сумата от 397.20 лв., представляваща стойността на причинените имуществени вреди.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто пътят, на който е настъпило ПТП, безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради 2 виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Покана за доброволно изпълнение на задължението не е отправяна от ищеца до ответника преди подаване на исковата молба, съответно обезщетението за забава се претендира от датата на подаване на исковата молба, която в случая изпълнява ролята на покана.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка по полица „Каско“ при покрит риск „Клауза 1“ - „Всички рискове“, включваща увреждане при ПТП. Това се установява от представените по делото застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, които са неразделна част от застрахователния договор и са предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.

Неоснователно е възражението относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съставеният в случая КП за ПТП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. Поради това ищецът, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти. Именно това обаче е сторил ищецът, като е ангажирал и други доказателства /писмени, свидетелски показания, заключение по САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от 3 останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец.

Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите и особеностите на „препятствието“, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на РУ на МВР – Елин Пелин, който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя или на собственика на МПС полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е отбелязано в графата „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“, че при движение по АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр.

Пловдив на пътен възел със с. Нови хан автомобилът реализира ПТП в необозначена и необезопасена дълбока дупка на пътното платно. При описания вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административнонаказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП могат да бъдат обстоятелства, различни от твърдените от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено 4 от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ - МВР съставят протокол за ПТП по образец - приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях. По делото не е установено дали при съставяне на КП е изготвен снимков материал. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з-41/2009 г. снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е изтекъл преди предявяване на исковете, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ответникът не е направил надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция във връзка с възражението си. Същевременно липсата на снимков материал от ПТП сама по себе си не води до липса на доказателства, установяващи надлежно правно-релевантните факти.