Определение № 3 от 07.01.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500506 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпилата частна жалба от „Бермар инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б. Ю., База *, представлявано от управителя М. И., чрез процесуален представител адв.М. Б. против определение № 2725/24.10.2024г., постановено по гр.д. № 291/2024г. по описа на Окръжен съд –Бургас, с което е прекратено производството по иска на дружеството- жалбоподател против „Банка ДСК“ АД, „Сан Сити“ ООД в несъстоятелност и „Дъга 2004“ ЕООД да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че описаните в исковата молба недвижими имоти не са собственост на длъжника по изпълнително дело № 562/2023г. на ЧСИ И.

Б. „Сан Сити“ООД /н/. Жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 5.11.2024г., а жалбата е входирана на 7.11.2024г. от лице, имащо правен интерес да обжалва, пред надлежната въззивна инстанция. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за допустима. В нея се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Счита, че цитираното определение на ВКС не намира приложение в настоящия казус, тъй като следва да се има предвид, че издаденото от ЧСИ Я. Б. постановление за възлагане на процесните имоти е на основание изпълнение на кредитор на „Дъга 2004“ ЕООД, което по силата на апортна вноска е придобило имота от „Сан Сити“ ООД; не се държи сметка и за вписания особен залог върху търговското 1 предприятие на същото дружество в полза на заложния кредитор преди вписване на исковата молба, респ.решението по чл.135 ЗЗД. Счита, че дружеството –ищец има правен интерес да предяви иск по чл.440 ГПК, тъй като се намира във владение на процесните имоти и се легитимира като техен собственик на основание нотариален акт. Позовава се на мотивите в ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС във връзка с твърдяния правен интерес от водене на иска по чл.440 ГПК- според жалбоподателя правният интерес е обусловен от обстоятелството, че твърдяното от третото лице право е засегнато от предприетите изпълнителни действия. В случая ищецът е собственик на имотите, по отношение на които е предприето принудително изпълнение, което не е завършило; липсват противопоставими права на банката към датата на придобиване на имотите от страна на ищеца; праводателят на дружеството –ищец към датата на прехвърляне на имота е бил собственик на същия на основание влязло в сила постановление за възлагане по изп.дело № 16/2019г. на ЧСИ Я. Б.; банката не е страна по това изпълнително дело, тъй като не е кредитор на дружеството „Дъга 2004“ ЕООД- тя няма права по договорната ипотека, на основание решение на ВКС, не се ползва от възбраната от септември 2013г., защото тя е наложена на основание ипотеката и обезпечава дълг от 50 000 евро, които ВКС е приел, че е изплатен от „Дъга 2004“ ЕООД и е заличена; тя няма право да изпълнява срещу имотите на ищеца, тъй като те вече са продадени от ЧСИ Б. по изп.дело № 16/2019г. и делото е прекратено. Що се отнася до отмяната на постановлението за възлагане от ОС –Бургас по в.гр.д. №1796/2021г., то това решение няма сила на пресъдено нещо и не разрешава материално-правни въпроси в това производство. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като първо е трябвало да се разгледа жалбата против разпределението на суми, а след влизането му в сила да се произнася по законността на постановлението за възлагане. Моли да се отмени обжалваното определение и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника – „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт А., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Позовава се на ТР № 8/2013г., по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС относно хипотезите за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто е искът по чл.440 ГПК. Твърди, че позоваването на ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2015г. е превратно, тъй като въпросът, разгледан в него е за допустимостта на иск по чл.440 ГПК, когато третото лице разполага с право на жалба по чл.435, ал.4 ГПК. Ищецът не е установил, че притежава самостоятелно право върху процесните имоти- от ангажираните доказателства 2 се установява, че праводателят на ищеца не е придобил право на собственост върху тях, поради което и ищецът не би могъл да придобие право на собственост. Праводателят на дружеството–ищец е придобил собствеността на основание постановление за възлагане, което е отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 1796/2021г. на ОС -Бургас. Това означава, че не е настъпила последицата по чл.496, ал.2 ГПК за купувача по публичната продан и имотите все още са собственост на длъжника „Дъга 2004“ ЕООД .Установено е, че по изп.дело № 892/2013г. на ЧСИ Д. Н. са вписани две възбрани: от 03.09.2013г. и от 03.05.2016г. и отделно е вписана исковата молба по иска по чл.135 ЗЗД и е отбелязано и съдебното решение по този успешно проведен иск от банката. Това е станало преди вписването на постановлението за възлагане и нотариалния акт, от който черпи права ищеца.

Всичко това обуславя права на банката да провежда принудително изпълнение върху процесните имоти. Оспорени са всички твърдения, че банката не е страна по изп.дело № 16/2019г. на ЧСИ Я. Б. Моли да се потвърди обжалваното определение и да се присъдят разноски, вкл.юр.възнаграждение в размер на 100лв.

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл.440 ГПК. Ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците, че описаният в исковата молба недвижим имот: ПИ в м.“Капчето“ с площ 38 826 кв.м. с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради не е собственост на длъжника по изп.дело № 562/2023г. на ЧСИ И. Б. „Сан Сити“ ООД. Ищецът твърди, че е придобил имота чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 2, том X, рег.

№ 16 293, дело № 1676/2021г. на нотариус С. И. като негов праводател е А. Г.

А.. Последният е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на постановление за възлагане от 25.06.2021г., издадено по изп.дело № 16/2019г. на ЧСИ Я. Б., за което се твърди, че е влязло в сила. В исковата молба също така се твърди, че при закупуването на имота са извършени справки в Служба вписвания и е установено, че за имота има вписан договор за особен залог на търговско предприятие в полза на праводателя А. А.. Също така е била налична вписана възбрана, която е заличена по нареждане на съдебния изпълнител през 2013г. Ищецът твърди, че процесните имоти вече са продадени на публична продан от ЧСИ Б. по изп.дело № 16/2019г. и върху тях не може да се изпълнява от страна на ответника „Банка ДСК“ АД.

Безспорно е между страните, че е налице висящо изпълнително производство по изп.дело № 562/2023г. по описа на ЧСИ И. Б., с взискател „Банка ДСК“АД и длъжник: „Сан Сити“ ООД в несъстоятелност, по което са 3 предприети действия по извършване на опис на процесните недвижими имоти, видно от протокол за опис от 07.12.2023г. на л.30 от първоинстанционото дело. Установено е от представените към исковата молба писмени доказателства, че изп.дело № 16/2019г. на ЧСИ Я. Б. е образувано от взискател А. Г. А. против длъжник „Дъга 2004“ ЕООД. По това изп.дело е издадено постановление за възлагане на процесните недвижими имоти от 25.06.2021г., с което те са възложени на взискателя. С нотариален акт № 2, том X, рег.№ 16 293, дело № 1676/2021г. на нотариус С. И., възложените имоти са продадени на ищцовото дружество „Бермар инженеринг“ ЕООД. С влязло в сила решение по т.д. № 11 от 2014г. на ОС – Бургас е уважен предявеният от ответника „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.135 ЗЗД против длъжника по изп.дело № 562/2023г. на ЧСИ И.

Б. „Сан сити“ ООД и „Дъга 2004“ ЕООД, като е обявен за относително недействителен по отношение на банката извършения апорт от „Сан Сити“ ООД в капитала на дружеството „Дъга 2004“ ЕООД с предмет: процесните недвижими имоти, наред с други такива, описни в диспозитива на решението.Исковата молба по чл.135 ЗЗД е вписана в Служба вписвания на 11.12.2013г. /това твърдение не е оспорено от ищеца, а и се установява от записванията в протокола за опис на ЧСИ Б., представен от ищеца/. Видно от отбелязването върху съдебното решение № 193/06.07.2015г. по т.д. № 11/2014г., същото е вписано на 22.02.2016г. С решение № 211/10.03.2022г., постановено по гр.д. № 1769/2021г. на ОС –Бургас и влязло в сила на същата дата като окончателно, е отменено постановление за възлагане на процесните имоти от 25.06.2021г. по изп.дело № 16/2019г. на ЧСИ Я. Б., от което се твърди в исковата молба, че черпи права си праводателят на ищцовото дружество.

В мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искът по чл.440 ГПК предоставя защита на трето лице в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на това лице. Правният интерес от този иск произтича от твърдението на третото лице, че негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

Правото на иск по чл. 440 ГПК не е поставено в зависимост от това дали ищецът се намира във владение на имота или не.

4

Следователно същинската цел на иска по чл. 440 ГПК е да се отрече правото на принудително изпълнение върху конкретна вещ, за която ищецът, трето за изпълнителното производство лице, заявява самостоятелни права, които отричат правата на длъжника и с това отричат правото на взискателя да насочи изпълнение върху вещта за събиране на паричното си вземане от длъжник. В настоящия спор е налице твърдение от страна на ищеца, че имотите, върху които е предприето принудително изпълнение за парично задължение на длъжника по изп.дело № 562/23г. на ЧСИ Божилова - „Сан Сити“ ООД в несъстоятелност, не са негова собственост, а са собственост на ищеца и са засегнати от принудителното изпълнение, което е висящо към датата на предявяването на иска. Няма спор, че относно процесните имоти „Банка ДСК“ АД е провела успешно производство по чл.135 ЗЗД против длъжника „Сан Сити“ ООД и „Дъга 2004“ ЕООД, длъжник по изп.дело №16/2019г. на ЧСИ Б.. По това изпълнително дело праводателят на ищеца, в качеството си на взискател, е придобил след възлагане процесните имоти.

Когато се провежда изпълнение върху имоти, предмет на уважен иск по чл.135 ЗЗД, взискател е увреденият кредитор /„Банка ДСК“ АД/, а длъжник е лицето, извършило увреждащата сделка /„Сан Сити“ ООД, апортирало в капитала на „Дъга 2004“ ЕООД недвижимите имоти/. Приобретателят по сделката /“Дъга 2004“ ЕООД/ е длъжен да търпи изпълнение върху придобития имот. Когато е налице разпореждане в полза на трето лице, то също търпи изпълнението, ако сделката, от която черпи права е вписана след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД. В случая постановлението за възлагане по изп.дело №16/2019г. на ЧСИ Б. от 25.06.2021г. е издадено след вписване на исковата молба и решението по чл.135 ЗЗД – исковата молба е вписана на 11.12.2013г., а решението е вписано на 22.02.2016г. Поради това, дори да не бе отменено със съдебното решение, то представлява разпореждане с имотите, извършено след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД и приобретателят и последващите приобретатели /какъвто е ищцовото дружество/ следва да търпят принудителното изпълнение върху имотите.