Определение № 515 от 28.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. София, 28.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500154 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Б. Г. П. срещу Определение № 8 от 06.01.2025 г. по гр.д. № 42/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, постановено по реда на 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 24.10.2024 г. за прекратяване на производството, в частта за разноските.

Жалбоподателят излага оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника, тъй като не е съобразен с действителната фактическата и правна сложност на делото, а и надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тези аргументи е отправено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното следното.

Частната жалбата срещу определението по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 42/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по иск на В. С. И. и Л. С. Д. срещу А. С. Л. с правно основание чл.

1

76 ЗС за осъждането на ответника да предаде на двамата ищци владението върху следните части от дворните места на ищците представляващи – УПИ ХV-291 и УПИ ХI-291 в кв.30 по плана на село Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, а именно: южната част от стопанския двор с площ общо от около 397 кв.м. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл.75 от Закона за собствеността, с който се иска ответникът да бъде осъден да възстанови на ищците владението върху процесната част от 397 кв.м., включваща 105 кв.м. от УПИ ХI-291 и 292 кв.м.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът А. Л. чрез пълномощника си адвокат М. А. депозира писмен отговор, с който предявените искове се оспорват.

В проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание са се явили адвокат Й. и адвокат К. за ищците, а за ответника – адвокат А., като във връзка с направено от ответника възражение за недопустимост на иска, съдът е отложил делото за събиране на доказателства относно наличието на друго производство между същите страни.

В проведеното на 24.10.2024 г. открито съдебно заседание отново в присъствието на адвокатите на страните съдът е приел предявения иск за недопустим и е прекратил производството по делото, като е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищците са поискали районният съд да измени постановеното протоколно определение от 24.10.2024 г., в частта относно разноските присъдени в полза на ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на ищците, като е приел, че е присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящия въззивен състав.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като законодателят не е предвидил допълнителни условия за възникване на това право, освен факта на прекратяването.

Достатъчно е, ответникът да докаже, че е направил разноски и надлежно да е поскал присъждането им, независимо от основанията за прекратяване на производството и от специфичните особености в отношенията между страните.

В настоящия случай към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2024 г., видно от който ответникът е заплатил в брой на процесуалния си представител – адвокат А., адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на упълномощаването на адвокат Л. (Нова - ДВ, бр.

84 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) предвижда, че за процесуално 2 представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 от ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лева за движими вещи и не по-малко от 1 500 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях.

Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 1500 лв. е справедливо и съответно на извършената работа от страна на адв. А. по отношение защитата на ответника в исковото производство, предвид на обстоятелствата, че срещу ответника са обективно съединени два иска за отнето и нарушено владение на недвижим имот, подаден е отговор на исковата молба и е осъществено процесуално представителство и защита в две открити съдебни заседания.

Не може да бъде споделено и становището на жалбоподателя, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира поради прекомерност предвид, че делото не е приключило с акт по същество, а е прекратено на един по-ранен етап по избор на ищеца да търси защита по реда на чл. 108 ГПК. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че към момента на упълномощаването на адвоката, сключването на договора и заплащането на хонорара, ответната страна не би могла да знае какви бъдещи действия по движението, респективно по разпореждането с предмета на делото, ще предприеме ищецът. Поради това ВКС приема, че ищецът следва да заплати на ответника всички разходи, които последният е направил, за да осигури защитата си, ако прекратяването не се дължи на негово поведение. Именно такъв е и настоящия случай, поради което липсват основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В заключение въззивният съд достигна до извода, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство разноски на страните не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8 от 06.01.2025 г. по гр.д. № 42/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, постановено по реда на 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Б. Г. П. за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 24.10.2024 г. за прекратяване на производството, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4