Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25141 от 09.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12964/2025
Вид
Определение № 25141
Подписан
09.12.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25141 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И.П.М. – САК срещу Определение № 40554/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 39997/2024 г. по описа на СРС, 89 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 7684/30.04.2025 г. по делото в частта за разноските, поради това, че процесуалният представител не е представил договор за правна защита и съдействие, а е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв без да посочи на кое от основанията по т.1-3 от разпоредбата иска тяхното присъждане.

Жалбоподателят сочи, че с молбата за изменение на решението е представил договор за правна защита и съдействие с посочено в него основание- чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв., който не бил антидатиран. Според жалбоподателя непредставянето на договора до приключване на устните състезания не е пречка за присъждане на адвокатското възнаграждение.

Преклузия настъпвала само при непредставяне на списък, но не и на договора за правна защита и съдействие. Сочи, че този пропуск бил отстраним и моли да се отмени обжалваното определение, като се присъдят разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.

Насрещната страна в срок е представила отговор на частната жалба, в която сочи, че е неоснователна. Заявява, че обжалваното определение е правилно, тъй като процесуалният представител на насрещната страна е представил единствено пълномощно и в хода на делото така и не е представил договор за правна защита и съдействие, като го е направил едва с молбата си за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ е неоснователно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като по делото липсва договор или друг документ, от който да личи, че адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на основание някоя от хипотезите по чл.

38, ал. 1 ЗАдв. Поради това съдът е отказал да определи възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците.

Настоящият съд приема, че искането на адв. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде оставено без уважение, защото в производство по делото не е представено доказателство за това, че адв. М. предоставя безплатно правна помощ на ищците в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, като по делото едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските е представен договор за правна защита и съдействие, в който също процесуалният представител не е уточнил на кое от основанията в разпоредбата на чл.38,ал.1 ЗАдв предоставя безплатна адвокатска помощ. В договора е записано единствено „по чл. 38, ал. ал. 2 ЗАдв“.

В практиката многократно е поставян въпросът за наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за адвокатурата и начинът, по който същите се установяват в производството. Принципът, от който изхожда последователната практика на ВКС, е, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ (т.е. необходимо е да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна адвокатска помощ на определено основание). В подобен смисъл е например Определение № 50041 от 27.04.2023г. по гр.д. № 2701/2022г. по описа на I гр. о. на ВКС, в което е прието, че за присъждане на възнаграждението е достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се оказва безплатна правна. В цитираното определение е прието още, че отговорността по смисъла на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да се ангажира, независимо, че страната, която е получила безплатна адвокатска помощ, е освободена от съдебни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и не е представила списък по чл. 80 ГПК. В подобна насока е и възприетото в Определение № 50041 от 15.02.2023г. по т.д. № 330/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС (и цитираните в него определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС и определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч. т. д. № 1451/2014 г. на ВКС), според които за да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а защитата се предоставя безплатно на съответното основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и адвокат.

В допълнение на горното и съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.

2

Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.

Последното обстоятелство – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществявана без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност за насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. За да се присъди адвокатското възнаграждение от съда обаче, следва упълномощеният адвокат, който оказва безплатна правна помощ изрично да е посочил някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., без да е необходимо да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. В този смисъл е Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о.

В случая съдът е отказал присъждането на адвокатско възнаграждение именно поради това, че договорът за правна защита и съдействие не е представен до приключване на устните състезания, както и поради това, че процесуалният представител не е уточнил основанието, на което претендира оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. в представеният заедно с молбата за изменение на решението в частта за разноските договор, като обжалваното определението е правилно и съответства на формираната по въпроса непротиворечива съдебна практика.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адв. И.П.М. – САК срещу Определение № 40554/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 39997/2024 г. по описа на СРС, 89 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на Решение № 7684/30.04.2025 г. постановено по гр.д. № 39997/2024 г. по описа на СРС, 89 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4