Разпореждане № 1407 от 23.05.2025, Районен съд - Кърджали

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1407 гр. Кърджали, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101544 по описа за 2024 година

С искова молба вх. № 11577 от 07.11.20224 г., уточнена с молби 29.11.2024 г. и 15.01.2025 г. и 17.02.2025 г., е предявен ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС на съпрузите А. Х. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ******** против М. Е. Ю., ЕГН ********** за признване за установено, че ищците са собственици на сления недвижим: застроен урегулиран поземлен имот/УПИ/, с пл.н. №11-15/две римскопетнадесет/.находящ се в квартал 1/първи/ по плА. на село Широко поле, община Кърджали, одобрен със Заповед №196 от 21.03.1961 година, целият с площ от 486 кв.«./четиристотин осемдесет и шест квадратни метра/, ведно с построената в него Масивна жилищна сграда на един етаж и сутерен със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от кухня, две стаи, баня и коридор на първият етаж и две стаи и коридор в сутерена и външно стълбище, обслужващо първият етаж, при граници на ПИ: от север-УПИ/парцел/ l-168/едно римско-шестнадесет/, от запад- граница на урбанизирА. територия, от юг-УПИ/парцел/111-17/три римскоседемнадесет и от изток-улица.

В обстоятелствената част на искова молба е изложено, че фактическата власт върху имота се упражнявала от майката на ответника Н. С. Ю., която е сестра на ищеца М. С. М., като се оспорва същата е придобила имота по давност. Твърди се, че майката на ответника се легитимира като собственик на имота по силата на КНА от 08.07.2015 г. (л. 46) Исковата молба е оставена без движение с указания, че ищците следва да посочат основанието, т.е. фактите, от които произтича правото им на собственост върху процесните имоти и по конкретно върху терена, доколкото що се отнася до жилищната сграда ищците са посочили, че същата е построена въз основа на строеж в собствения им поземлен имот по силата на строително разрешение от 1967 г. За дворното място ищците твърдят, че не разполагат с титул за собственост, поради което не могат да посочат на какво основание са придобили собствеността, посочват обаче, че фигурират като собственици в разписния лист, одобрен със Заповед № 196/21.03.1961 г.

1

С разпореждане от 06.02.2025 г. на ищците е предоставена възможност да заявят основанието, на което са придобили процесното дворно място след изслушването на експертиза, доколкото разписният лист сам по себе не е основание за придобиване на вещни права.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за отвод за пресъдено нещо, като посочва, че с влязло в сила съдебно решение № 7 от 20.04.2016 г. по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали е отхвърлен предявения от ищците против майката на ответника ревандикационен иск за собственост за същия имот, като се твърди се идентичност на двете производства.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по делото подлежи на прекратяване, по следните съображения:

Трайна е безпротиворечива е съдебната практика, че с отхвърлянето на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните, че ищецът не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба.

Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора. Силата на пресъдено нещо се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с отхвърляне на ревандикационния иск се установява със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответника, за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответникът е собственик, а при уважаване, че не е. Постановено съдебно решение, по аргумент от чл. 298, ал. 2 ГПК, има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

В случая съдът е сезиран с два обективно съединени иска за собственост по отношение на два отделни обекта на правото на собственост – дворно място и построената в него жилищна сграда.

По отношение на сградата ищците сочат, че са придобили собствеността въз основа на строеж в собствения им УПИ, т.е. основанието, на което е предявен иска е приращение по чл. 92 ЗС.

В диспозитива на постановеното съдебно решение по гр.д.№ 1628/2015 г. на РСКърджали не е категорично посочено на какво основание е предявен иска, но същото се извежда от исковата молба.

Съдът намира, че на напълно идентично фактическо основание, видно от искова молба и постановеното съдебно решение по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали, ищците са поддържали, че са собственици на сградата по водения между тях и наследодателя на ответника съдебен процес, по който искът им за собственост е отхвърлен, тъй като е уважено 2 наведеното от ответницата възражение за изтекла придобивна давност.

Следва да се изтъкне, че фактическите положения, изложени в исковата молба по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали и по настоящата искова молба са напълно идентични.

И в двете производства ищците поддържат, че са собственици на терена, тъй като така е отразено в разписния лист и че са собственици на сградата, тъй като тя е построена в собствения им терен. Ето защо по отношение на сграда не може да има съмнение, че е налице пълна идентичност в двете производства, поради което и искът се явява недопустим, поради отвод за пресъдено нещо.

Спрямо дворното място по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали ищците са подържали също, че не разполагат с титул за собственост, поради което теренът е придобит от тях по давност.

В настоящия съдебен процес ищците, макар да им бе предоставена няколкократна възможност, не сочат основанието, на което са придобили собствеността върху терена. В тази част настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е нередовна като нередовността не е отстранена в рамките на определения срок за това, евентуално, че е налице отвод за пресъдено нещо процес. В тази връзка следва да се подчертае, че когато едно лице, твърди, че собственик на един и имот по давност, както са твърдели ищците по приключилия съдебен процес по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали, то имплицитно поддържа, че не е собственик на друго придобивно основание, тъй като по давност може да бъде придобит единствено чужд, но не и собствен, недвижим имот. Собственикът не може да придобие собствения си терен по давност. С постановеното съдебно решение по гр.д. № 1628/2015 г. на РС-Кърджали е отречено правото на собственост на ищците върху терена, по предявен иск основан именно на изтекла давност, обосновА. с това, че в разписния лист единият от ищците е посочен като собственик. Искът е отхвърлен, тъй като е уважено наведеното от ответницата възражение за придобивна давност. Следва да се изтъкне също и това, че когато се касае за предявен иск за собственост на терен и сграда, теренът има обслужващо сградата предназначение, макар и да става въпрос за различни обекти на правото на собственост. След като искът основан на приращение по отношение на сграда е отхвърлен, то по същество е прието, че ищците не са собственици и на терена, без оглед на основанието. Отделно, след като искът е отхвърлен поради това, че е уважено възражението за изтекла давност в полза на ответницата, тъй като давността е оригинерен придобивен способ, то на каквото и основание да е поддържА. собствеността от ищеца, искът би бил неоснователен.

Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че правният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което повторното предявяване на иск на същото основание е недопустимо. За терена съдът приема, че исковата молба е нередовна, евентуално, че също спорът решен със сила на пресъдено нещо.

При този изхода на делото ответникът има право на разноски за адвокат в размер на 1800 лева.

3

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1544/2024 г. на РС-Кърджали.

ОСЪДЖА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, А. Х. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ******** да заплатят на М. Е. Ю., ЕГН ********** сумата от 1800 лева – разноски за адвокат.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС-Кърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4