Определение № 746 от 27.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Ловеч, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500422 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр. дело № 422 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 418,ал.4 от ГПК

Подадена е частна жалба № 8075/31.08.2023 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********** против разпореждане № 1603/14.08.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1046/23 г. на ЛРС, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Б. М., ЕГН ********** за сумата в общ размер на 291.08 лв. /двеста деветдесет и един лева и осем стотинки/ - неустойка, представляващи за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, при условията на които е ползван мобилен номер ***********, както и сумата от 267.10 лв. /двеста шестдесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Blue, комплект от 4 бр. базови аксесоари и комплект от 4 бр. аксесоари.

Посочва, че разпореждането е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Обсъжда се казуса от фактическа страна. Пространно се анализират размерите на неустойката по договора за мобилни услуги от 10.06.2020 г., по допълнително споразумение към същия от 09.10.2020 г. и Договор за лизинг от 09.10.2020 г., както и по договори за лизинг за базови аксесоари от 17.01.2021 г. Изтъква се, че ценовите условия на „Иеттел България" ЕАД са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията, като съответстващи на чл. 216 ЗЕС, поради което следва да се приеме, че и отстъпките от месечния абонаментен план са съобразени с търсенето и 1 предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне. Акцентира, че стандартната цена на предоставените устройства, преференциалната им цена, както и размера на отстъпката са изначално определени в договора, като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора размерът на неустойката е определяем, поради което неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Излага, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите, която съблюдава за спазване на правата им, посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Иеттел България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на СГС.

Сочи, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство е настъпила с прекратяването на договорите за мобилни услуги, но без да влече след себе си прекратяване на договора за лизинг, както и че с изплащането на предсрочно изискуемите лизингови вноски за устройството, предоставено с договора за лизинг, не се постига неравномерно разместване на блага между страните, а лизингодателят получава единствено остатъка от неизплатените цени на устройството, от който е бил лишен, вследствие на неправомерното поведение на лизингополучателя.

Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира сторените в настоящото производство разноски в размер на заплатената държавна такса.

Съдебното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 23.08.2023 г., а жалбата е подадена на 30.08.2023 г. по пощата. При това положение е спазен законоустановеният срок по чл. 413, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Частната жалба № 8075/31.08.2023 г. от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ********** е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение № 6824/20.07.2023 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********** против В. Б.

М., ЕГН: **********, за сумата 925.73 лв., включваща цена на предоставени услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни устройства, предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата и сторените разноски.

.

2

Постановено е Разпореждане № 1422/20.07.2023 г.по гр.д.ч.х № 20234310101046/2023 г. на ЛРС, с което е оставено без движение подаденото от „Йеттел България“ ЕАД заявление вх. № 6824/20.07.2023 г. и указано на заявителя в 3-дневен срок от връчване на съобщението, в молба до съда да допълни обстоятелствената му част, като наведе твърдения относно предмета на договорите за електронни услуги /услугите, които страните са договори да се предоставят по тях/ цената, която потребителят се е задължил да заплаща като абонаментна такса, срок на договорната връзка, номера чрез който са ползвани услугите; размер на непогасените вземания за предоставени електронни услуги по всяка договорна връзка за всеки отчетен период; размер на вземанията за неустойка по всяка договорната връзка и механизма за формирането им; вида и марката на предоставените за ползване устройства, уговорената цената за ползване, срок на договорната връзка, размера на предсрочно изискуемите вноски по всяка договорната връзка, период, за който тези вноски са начислени, вноските с настъпил падеж, по които не е предложено изпълнение към датата на обявяване вземанията по него за предсрочно изискуеми. Заявителят е представил писмена молба № 7266/02.08.2023 г., в която е идвидуализирана претенцията в 4 точки по договори и размери на претендираните суми – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски. Постановено е разпореждане № 1603/14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1046/23 г. на ЛРС, относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК ********** с адрес ***, представляван от Д. К. К. и М. С. против В. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 102.48 лв.

– неустойка при прекратяване на договора за електронни услуги по вина на потребителя в размер на три стандартни месечни вноски, 114.84 лв. – вноски по договори за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Blue и базови аксесоари, 149.37 лв. – цена на предоставени електронни услуги за периода 15/03/2021 - 15.08.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията от 20.07.2023 г. - до изплащането й и разноски в размер на 202.00 лв. и е отхвърлено заявлението в частта, в която се търси издаване на заповед за изпълнение за сумата от 291,08 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договор за електронни услуги, формирана от разлика в цена на предоставено за ползване мобилно устройство и отстъпка от цена на таксата и 267,10 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства.

Настоящата инстанция преценява, че искането за заплащане на неустойка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съдът приема, че чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението е уредена правната възможност „Йеттел България“ /„Теленор България“/ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от 3 заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“ /К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези 1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение, 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.

152, т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по седем фактури на ползвани услуги - цитирани в т.12 по заявлението като неизплатени задължения по фактура № 7318670788/15.04.2021 г., фактура №

7319985459/15.05.2021 г., фактура № 7321291102/15.06.2021 г., фактура № 7322724416/15.07.2021 г., фактура № 7324032141/15.08.2021 г., фактура № 7325326732/15.09.2021 г. и фактура № 7326628505/15.10.2021 г., което определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. Следователно не се твърди и не се установява договорите между страните да са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.

Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел

България“/“Теленор България“/ ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка не следва да бъде заплащана.

По отношение на дължимите лизингови вноски по заявлението, при изложените по-горе мотиви, съдът приема, че не са били налице условията за заплащане на всички лизингови вноски за оставащия период на лизинговия договор от абоната.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане № 1603/14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1046/23 г. на ЛРС, в частта, в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 291.08 лева и 267.10 лева - общ сбор от предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг и съдебни разноски е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №1603/14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1046/23 г. на Ловешки районен съд, в частта, в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 291.08 лева и 267.10 лева - общ сбор от предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5