Определение № 86 от 20.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501353 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, подадена чрез адв. Р. З. срещу протоколно определение № 2178 от 06.11.2025 г. по гр. д. № 168/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлена молба на "УниКредит Булбанк" АД за встъпване като трето лице - помагач на страната на ищеца "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 207426499, по делото.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател се позовава на съдебната практика, обективирана в решение № 209 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 3635/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, решение № 352 от 26.03.2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. на Апелативен съд – София. Счита, че в случая с оглед на доказателствата по делото се установява наличието на правен интерес на "УниКредит Булбанк" АД да встъпи като трето лице - помагач на страна на ищеца, който произтича от прехвърлянето на вземането към ответниците с цесия на ищеца и от заведеното от тях гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 175. срещу банката. Изразява становище, че отношенията между всички страни по двете висящи съдебни дела произтичат от общи правопораждащи факти, които следва да бъдат установени еднакво и че решението по гр. д. № 168/2025 г. на РС Благоевград ще обвързва "УниКредит Булбанк" АД и "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД със задължителната сила на мотивите си, а в отношенията с ответниците ще има установително действие. Моли да се отмени обжалваното определение и частният жалбоподател да се конституира като трето лице - помагач на страна на ищеца.

В срок е подаден отговор на частна жалба от "АСЛИ" ЕООД, ЕИК 200515269, чрез В. А. Н., ЕГН **********, в качеството му на управител на дружеството, в който се изразява становище за правилност на обжалваното определение. Ответникът по жалбата счита, че е правилен изводът на 1 районния съд, че "УниКредит Булбанк" АД няма правен интерес да встъпи като трето лице - помагач. Поддържа, че банката е прехвърлила вземането си срещу ответниците и че тя вече не е кредитор по вземането по договора за ипотечен кредит. Счита, че към исковата молба са представени два договора за цесия, според които първоначално на 11.12.2023 г. "УниКредит Булбанк" АД е прехвърлило на "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, ЕИК 206858118, вземане, произтичащо от Договор за револвиращ кредит за оборотни средства № 463884 от 13.08.2010 г. и последващ договор, сключен на 13.02.2024 г., с който "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД прехвърля същото вземане на "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Поддържа, че е налице правоотношение по прехвърлянето на вземането между "УниКредит Булбанк" АД и "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, но че такова липсва между "УниКредит Булбанк" АД и "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Намира, че производството по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 175. състав също не обуславя правен интерес за встъпване на "УниКредит Булбанк" АД като подпомагаща страна в настоящото производство. Твърди, че не всички страни участват и по двете производства. Оспорва довода, че са общи правопораждащите юридически факти по двете производства.

В срок е подаден отговор на частна жалба на А. С. Н., ЕГН **********, и Р. А. Н., ЕГН **********, чрез адв. Б. П., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение. Ответниците по жалбата считат, че с оглед на прехвърлянето на вземането към настоящия момент "УниКредит Булбанк" АД няма правен интерес да встъпи допълнително. Сочат, че между тях и банката се води гр. д.

№ 3648/2024 г. на СРС. Поддържа, че настоящият правен спор не засяга договора за кредит, действието на ипотеката или съществуването на задължение към банката.

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 220, изр.

2 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Настоящото исково производство е образувано по искова молба, подадена от "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, срещу А. С. Н., Р. А. Н. и "АСЛИ" ЕООД. С нея ищецът е предявил срещу ответниците главен иск по чл.

26 ЗЗД за обявяване на нищожността на споразумение, сключено на 19.03.2019 г. между А. С. Н. и Р. А. Н., от една страна, и "АСЛИ" ЕООД и В. А. Н., от друга, както и евентуален иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо ответниците на относителната недействителност на същото споразумение.

Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обхваща само съществуването на спорното право, което е предмет на делото, така както същото се индивидуализира, чрез посочените от ищеца правопораждащи факти и чрез страните по него (решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). С оглед на предявените искове предмет на делото е нищожността на споразумението, сключено на 19.03.2019 г., както и потестативното право на ищеца

"ДИПЛАН

ПРОПЪРТИ

МЕНИДЖМЪНТ" АД да иска обявяването му за относително недействително 2

(виж Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 26.03.2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г., ОСГТК на ВКС). Затова ако по настоящия исков процес влезе в сила съдебното решение, то би породило сила на пресъдено нещо само по отношение на тези неща, понеже всякакви други субективни права и задължения, както и факти с правно значение, биха били извън обективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Ищецът "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД не е страна по споразумението от 19.03.2019 г. Той се явява трето лице, предявило иск за неговата нищожност, по смисъла на Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК на ВКС. Според това тълкувателно решение правоотношението между това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава интереса от предявяването му, като предмет на производството е съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това дали конкретните правни последици от нея са настъпили. Следователно правоотношенията между "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД и другите страни по делото не са предмет на настоящото дело, като евентуално биха могли да бъдат релевантни при обосноваването на правния му интерес да предяви установителния иск за нищожността на споразумението.

Съществуването на вземане в полза на ищеца "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД и извършването на увреждаща сделка от длъжниците му са част от фактическия състав, пораждащ потестативното право на кредитора по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка ищецът твърди, че е кредитор с оглед на настъпили частни правоприемства. Сочи, че на 13.08.2010 г. е бил сключен договор за кредит между "УниКредит Булбанк" АД и "АСЛИ" ЕООД, по който лицето В. А. Н. е бил солидарен длъжник, а лицата А. С. Н. и Р. А. Н. са ипотекарни длъжници. Следва да се отчете, че по принцип лицето, което е ипотекирало свой имот за да обезпечи чуждо задължение, носи имуществена отговорност при принудителното изпълнение, но формално не е длъжник по облигационното вземане, което се обезпечава (в този смисъл виж Ангел Калайджиев, „Облигационно право. Обща част“, осмо издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 39). Ищецът сочи сключването на два договора за цесия, като с договора от 11.12.2023 г. "УниКредит Булбанк" АД е прехвърлило своето вземане по договора за кредит в полза на "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, а с последващ договор от 13.02.2024 г. "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД е прехвърлило същото вземане на ищеца "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД. В исковата молба се сочи, че още първоначалният кредитор е обявил кредита за предсрочно изискуем, след което се е снабдил с изпълнителен лист и е започнало изпълнително производство. Ищецът "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД е навел доводи, че споразумението от 19.03.2019 г. го уврежда и сочи, че въз основа на него А. С.

Н. и Р. А. Н. са подали заявление по чл. 410 ГПК и са се сдобили с влязла в сила заповед за изпълнение, както и с изпълнителен лист, понеже "АСЛИ" ЕООД и В. А. Н. не са подали възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът навежда, че по този начин те са се сдобили с изпълнително основание и могат да се присъединят към образуваното изпълнително дело и да участват в разпределението, което да доведе в до заобикаляне на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една 3 от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Встъпването на подпомагаща страна се нарича допълнително встъпване (виж Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 391) за разлика от главното встъпване по чл. 225 ГПК.

В хода на исковия процес "УниКредит Булбанк" АД е подало молба с вх.

№ 26450/05.11.2025 г., с която е отправило искане да осъществи допълнително встъпване по делото като трето лице - помагач на страната на ищеца "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД. В молбата се посочва наличието на висящо съдебно производство по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 175. състав, образувано по искова молба на А. С. Н. и Р. А. Н. срещу „УниКредит Булбанк“ АД, с която е предявен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с оглед получени суми при разпределение по изпълнително дело № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 891 КЧСИ. За обосноваване на правния интерес от допълнително встъпване се сочи установяването със сила на пресъдено нещо на отношенията с ответните страни, както и обвързване със задължителна сила относно изложените мотиви към решението в отношенията на „УниКредит Булбанк“ АД с ищеца.

Поддържа, че ако не се уважи молбата за допълнително встъпване, постановеното съдебно решение няма да има сила на пресъдено нещо спрямо „УниКредит Булбанк“ АД. Счита, че цесионерът "ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" АД не е придобил вземане, което да е било погА.о при извършване на разпределение по изп. дело № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М.

К., рег. № 891 КЧСИ.

За да отхвърли искането по чл. 218 ГПК районният съд е приел, че „УниКредит Булбанк“ АД няма правен интерес от допълнително встъпване, тъй като към настоящия момент не е кредитор по вземането.

Определението е правилно.

Неправилно районният съд е преценил правния интерес на „УниКредит Булбанк“ АД да встъпи допълнително по делото основно с оглед на това дали дружеството е титуляр на вземането по договора за кредит. Дали третото лице претендира самостоятелни права срещу ответника е въпрос, който е относим при хипотезите на спор между кредитори по чл. 224 ГПК и на главно встъпване по чл. 225 ГПК.

Правото на участие на встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна, като наличността на такъв интерес обуславя допустимостта на допълнителното встъпване, а той е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице (виж Ж. Сталев, цит. съч., стр. 392, определение № 2885 от 26.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3523/2018 г. на Апелативен съд - София). Такъв е случаят, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо трето лице (чл. 226, ал. 2 ГПК) и когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, поради което може да встъпи по делото продавачът срещу купувача за евикция (виж Ж. Сталев, цит. съч., стр. 392, определение № 2578 от 25.11.2013 г. по ч.гр. д. № 4194/2013 г. на Апелативен съд - София).