Решение № 1019 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000503221 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 6018/ 07.10.2025г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 518/25г., с което са уважени предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. В него не са изложени мотиви относно основното му възражение за липсата на покрит риск съгласно Общите условия. Поддържа се, че когато липсва дължимата грижа от страна на застрахования за опазване на МПС или неговите ключови принадлежности, щети по риска „Кражба“ не се покриват. Самият ищец твърди, че автомобилът е бил паркиран на улицата за около една седмица без специални мерки за охрана или постоянно наблюдение и вътре в него е оставен големият талон за регистрация. Това поведение е явно нарушение на елементарните изисквания за сигурност и изцяло изпълва фактическия състав на договорно изключения риск. В този случай застрахователят не поема отговорност при настъпване на застрахователно събитие. В решението не е коментирано възражението му за груба небрежност, която на самостоятелно основание изключва отговорността 1 на дружеството. Налице е грубо нарушение на договорните клаузи от страна на застрахования, което води до намаляване на отговорността на застрахователя. Излага доводи за неоснователност на претенцията за лихва за забава.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да определи понисък размер на обезщетение съобразно реалния обем на вредите и съществения принос на застрахования.

В депозиран писмен отговор Д. К. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Д. К. твърди, че е сключила с ответника застраховка „Каско“ за МПС „BMWХ3“ с рег. № *** с покритие и на риск „Кражба. По време на действие на застраховката в периода от 16.30.ч. на 17.06.2024г. до 9.30ч. на 18.06.2024г. застрахованият лек автомобил е откраднат. Той е бил паркиран в гр. София, ж.к. „Красна поляна“ пред бл.14, вх. Г. Уведомил е своевременно застрахователя и МВР, като е образувано досъдебно производство, което е спряно с постановление на СРП от 05.09.2024г. С писмо изх. № Л-6605/30.08.2024г. ответникът е отказал да й заплати застрахователно обезщетение, тъй като част I и част II от свидетелството за регистрация на автомобила са се намирали в него и оригиналите им не са били предоставени на застрахователя. Това изключва отговорността му да плати обезщетение по образуваната щета. Счита, че чл.408, ал.1 от КЗ изисква неизпълнението на задължение на застрахования да е такова, че ако беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователно събитие.

Оставеното на двете части на свидетелството за регистрация няма как да улесни кражбата на МПС. Извършителят не би могъл да знае, че те са в автомобила. Затова това не съставлява основание за отпадане на отговорността на застрахователя. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 32 289 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на 2 депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане, както и 1690, 07 лв. лихва за забава за периода 30.08.2024г. до 15.01.2025г. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът „ ЗАД Армеец“ АД оспорва предявените искове и обстоятелствата, на които те се основават. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на 21.06.2023г. за описания в исковата молба лек автомобил. Неразделна част от договора са Общи условия. Не оспорва, че ищецът го е уведомила своевременно за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана щета. Ответникът оспорва активната материална легитимация на ищеца като поддържа, че процесният автомобил не е нейна собственост. Неоспорими документи за това обстоятелство не са ангажирани. Прави възражение, че приложеното копие към исковата молба от свидетелство за регистрация се различава от това, представено при сключване на застрахователния договор. Тъй като СР на МПС- Част 1, не е представено в оригинал нито пред дружеството, нито пред съда, съществува възможност то да е загубило правното си действие или автомобилът да е сменил собственика си, или да е бил пререгистриран към момента 18.06.2024г. Неправилно е твърдението в исковата молба, че са били представени всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие и причинените вреди. Погрешно е посочено, че застрахователят е отказал да плати обезщетение, тъй като част I и част II от свидетелството за регистрация са се намирали в автомобила при противозаконното му отнемане. В случая направеното от дружеството изявление не съставлява отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

В отговора на исковата молба се поддържа, че е налице непокрит риск „Кражба на МПС“ съгласно чл.13.3 от Общите условия. Прави се правоизключващо възражение, че поведението на застрахования е не само груба небрежност, но не представлява покрит риск по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КЗ. На основание чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да договаря кои рискове да бъдат изключени и кои не. Счита, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение и с подписване на застрахователния договор ищецът се е съгласил с клаузите за изключени рискове.

Прави се възражение за различие в рамата на МПС в постановлението за спиране на ДП и копието от СРМПС. Оспорва 3 акцесорната претенция, тъй като не е изпаднал забава. Позовава се на клауза от ОУ.

Не се спори, а и видно от застрахователна полица от 21.06.2023г. и ОУ към нея е, че между страните е сключена застраховка „Каско “, валидна от 00.00 ч. на 24.06.2023г. до 23.59ч. на 23.06.2024г. за лек автомобил марка БМВ Х3 с рег. № ***. Безспорно е, че застраховката е била валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие -18.06.2024г., както и че ищецът го е уведомила за противозаконното отнемане на застрахованият автомобил.

Във връзка с твърдението, че ищецът е собственик на процесното МПС е представено свидетелство за регистрация, издадено от МВР, удостоверение от МВР от 14.03.2025г., от което се установява, че откраднатият автомобил е бил собственост на Д. К. от 22.06.2022г. до 14.03.2025г.

По делото е представено копие от ДП №ЗМ-2273ЗМК-1170/24г. Безспорно е, че Дж. К. е уведомила МВР за отнеманото МПС на 19.06.2024г.

Не се спори, че към момента на кражбата оригиналът на СРМПС е бил в автомобила.

Видно от представените писмени доказателства е, че по образуваната при ответника за настъпило застрахователно събитие „ Кражба“ е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение- писмо от 11.10.2024г.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, която е дала заключение за средната пазарна стойност на лекия автомобил и тя е 39 289лв.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и безпристрастно.

В хода на съдебното производство са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

При тази фактическа обстановка СГС е уважил изцяло предявените искове.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове 4 по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му в обжалваната част.

С иска по чл.405, ал.1 от КЗ разполага застрахованият срещу застрахователя по имуществената застраховка, за да поиска изплащане на застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпването на застрахователен риск/събитие.

Предпоставка, за да възникне правото на застрахователно обезщетение е наличието на валидно сключен застрахователен договор. Той е двустранен, формален и възмезден. От него за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. Едно от най- важните задължения на застрахования е да плати застрахователна премия. На него съответства това на застраховащия да плати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Активно материално легитимиран да предяви иск за изплащане на застрахователно събитие е застрахованото лице, черпещо права от застрахователния договор.

Това е застрахованият собственикът на застрахованото имущество или трето лице, ако полицата е сключена в негова полза.

Пасивно легитимиран да отговоря по него е застрахователят, който е страна по застрахователният договор.

При иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение в тежест на ищеца, на основание чл.154 от ГПК, е да докаже следните предпоставки, обосноваващи възникване на правото му: валидна имуществена застраховка към момента на настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск и настъпването му. Не е спорно, че между страните е имало сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“. Застрахователният договор е сключен при клауза „Пълно каско“ и е бил валиден към момента на настъпване на 5 застрахователното събитие. Неразделна част от него са ОУ, от които се установява, че покрит риск представлява „Кражба на цяло МПС“-чл.7.3.1 и чл.7.4. В случая е доказано, че е настъпил покрит риск, кражба на цяло МПС, за което своевременно е бил уведомен застрахователя.

Ответникът следва да докаже всички правоизключващи, правопогасяващи или ограничаващи отговорността му възражения, тъй като от тях черпи благоприятни за себе си правни последици.

С оглед на наведените доводи в жалбата и отговора, депозиран от ищеца пред въззивния съд няма спор относно наличието на активна и пасивна материална и процесуална легитимация на страните.

В настоящото производство следва да бъдат разгледани своевременно въведените в процеса защитни възражения на ответника, чиято цел е да го освободи от отговорност или да я ограничи.

Първото възражение е свързано с липсата на покрит риск, т.е. липсва основание да заплати застрахователно обезщетение въпреки, че е настъпило застрахователно събитие.

Видно от застрахователната полица, материализираща застрахователния договор е, че той е сключен при общи условия и в този случай те обвързват страните по него. Свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД е ограничена от това, клаузите на договорите, респективно на тези в общите условия, да не противоречат на закона и добрите нрави. Тя е ограничена само от повелителните норми на закона, установени в обществен интерес и от неписаните морални норми, чието нарушаване има определени правни последици. С подписване на застрахователната полица застрахованият е приел Общите условия и те са част от застрахователното правоотношение. Според въззивника в ОУ по застраховка „Каско на МПС“ са предвидени изключения, които го освобождават от отговорност да плати обезщетение.

В т.13,т.3 е регламентирано едно от тях- когато събитието е настъпило в резултат на оставяне в МПС или извън него без необходимия контрол на някой от заключващите устройства, свидетелството за регистрация на МПС- част I и /или други документи за собственост, включително и когато посочените устройства и документи са оставени в незаключено МПС без физическо присъствие в купето на застрахования или негов представител, независимо дали МПС е с работещ или неработещ двигател. Застрахователят се позовава 6 на изключение, което го освобождава от отговорност да плати обезщетение, което по същество представлява такова за отказ да възмезди застрахования за настъпилата вреда. Има тъждество между освобождаване от отговорност поради наличието непокрит риск и отказ да се плати застрахователно обезщетение по същата причина. В случая застрахователят се позовава на предвидено в ОУ основание, изключващо отговорността му-когато събитието е настъпило, тъй като свидетелството за регистрация на МПС е оставено в него. На основание чл.20 от ЗЗД следва да се направи тълкуване на т.13.3 от УО. Разпоредбата на общия закон се прилага и при тълкуване на клаузите на ОУ, тъй като те са неразделна част от застрахователния договор. На основание чл.16 от ЗЗД, той е сключен при общи условия. В своята първа част т.13.3 от ОУ, посочва, че е налице изключение от покрит риск, само когато, документите са оставени в него. Втората хипотеза, ако те се намират в МПС и тое оставено незаключено без физическо присъствие на застрахования или негов редставител, независимо дали то е с работещ или неработещ двигател.