Решение № 135 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

решение

№ 135 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500265 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1534 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело №1330/2021г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от П. Ж. П. с ЕГН:********** и адрес: З.-С.З. против П.Р.Б.гр.С., бул.“В.“№* иск за заплащане на сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради настъпили в периода 06.07.2014г.-31.03.2015г. тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура-Х. за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ, и П. Ж. П. с ЕГН:********** и адрес: З.-С.З. е осъден да заплати на П.Р.Б.гр.С., бул.“В.“№* сумата от 150лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.

1

Ж. П., който, според уточнената, съгласно указанията, чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител адв.Ш. Б., въззивна жалба го атакува като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, необосновано, немотивирано и при недостатъчно задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата, за което са изложени конкретни съображения, и претендира за неговата отмяна и цялостно уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна П.Р.Б. е депозирала чрез упълномощения юрисконсулт М. С. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност, касаещи липсата на елементите от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД и липсата на допуснати процесуални нарушения, и претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. Ж. П. против П.Р.Б. иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от него поради настъпили в периода 06.07.2014г.-31.03.2015г. тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура-Х. за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ. Твърди да е отправял писмени молби за лекарска помощ до Окръжна прокуратура-Х. поради здравословни проблеми – припадъци, световъртеж, болки и тежест в сърдечната област, главоболие, невъзможност да използва пръстите на ръцете и краката си поради скованост и тъй като били постоянно свити, с отоци, болки и крайно ограничени движения, пречещи му да се обслужва самостоятелно дори за елементарни всекидневни дейности, по които негови молби били постановявани откази, липсвало произнасяне или било налице забавено такова, вследствие на което бил лишен от своевременно 2 диагностициране и лечение и това довело до трайни и постоянни тежки увреждания на здравето му – постоянно много високо кръвно налягане 150/240, тежка хипертония, постоянно изкривяване на всички пръсти на ръцете и краката, увреждане на сърдечно-съдовата система, постоянно и трайно увреждане на сухожилията и мускулите на ръцете /дланите/ като пръстите били постоянно свити със силно ограничени движения, диабет.

Всичко това довело до негативни преживявания – силни, интензивни и трайни негативни чувства и емоции, състояние на унижение и уронване на човешкото достойнство от нехуманното и нечовешко отношение към него, изпитвал голямо неудобство и дискомфорт, незащитеност, напрегнатост, нервност и гняв, психоемоционален стрес, силни физически и психически болки и страдания, отчаяние, безизходица.

С отговора на исковата молба ответникът П.Р.Б. е оспорила иска с позоваване на разпоредбите на чл.250,ал.3 и ал.5 от ЗИНЗС относно реда и условията за изпращане на обвиняеми и подсъдими в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Оспорил е твърденията за отправяни от ищеца писмени молби до прокурор за лекарска помощ, както и за постановени откази по такива молби. Оспорил е твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между такива и бездействие на прокурори, считайки, че, дори и да са претърпени, те могат да се дължат на различни фактори – общ здравен статус, предходни заболявания, стрес, условията на живот в ареста и други. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, каквато счита да тече не от 31.03.2015г. – крайната дата на периода на увреждането, а от датата на постановяване на последния твърдян от ищеца незаконосъобразен прокурорски отказ.

С обжалваното първоинстанционно решение е прието за безспорно установено, че в периода от 07.07.2014г. до 04.05.2015г. ищецът П. е бил задържан по ДП №***/2014г. по описа на РУ-Х. при ОД МВР-Х. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е пребивавал в Ареста-гр.Х.. Прието е за установено въз основа на събраната медицинска документация и заключение на СМЕ, че ищецът е с влошено здравословно състояние – страда от артериална хипертония

III-та степен, ангинозна симптоматика

3

/стенокарден синдром/, контрактура на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на четвърти пръст на лявата ръка по типа Дюпюитрен, вследствие на което, според показанията на разпитаните свидетели, е в невъзможност пълноценно да се грижи за себе си, да се обслужва самостоятелно, което налага да бъде подпомаган при извършването на ежедневни дейности. Прието е, че ищецът е страдал от посочените заболявания още преди да бъде привлечен като обвиняем и задържан в следствения арест, както и, че не е доказано да са настъпили през време на престоя му там усложнения, за каквито, според заключението на СМЕ, данни в приетите медицински документи няма. Прието е за неустановено наличието на сочените от ищеца откази от страна на прокурори, респективно на непроизнасяне или забавено произнасяне, по молби за осигуряване на своевременен достъп до преглед от лекари и лечение на здравословните му проблеми. Изведен е извод при съобразяване с разпоредбите на чл.250 от ЗИНЗС, че, дори когато в правомощие на прокурора е да настани обвиняем или подсъдим в медицинско заведение, то инициативата за това е на началника на затвора или ареста, като предложението се мотивира от съответния медицински специалист, а в случая да не е доказано отправянето от натоварено от закона с инициирането по установения ред лице искане за извеждане на ищеца за провеждане на преглед при лекар специалист или за лечение при възникнали негови здравословни проблеми и прокурори да са отказали да дадат разрешение за това или да не са се произнесли по такова искане. Прието е въз основа на събраните писмени доказателства през процесния период П. да е извеждан от ареста за осъществяване на медицински прегледи и консултации, както и за провеждане на лечение, при което той да не е бил лишен от медицински грижи, нито възпрепятстван от прокурори да осъществи правото си на достъп до необходимите му медицински специалисти. Прието е по изложените съображения да не се доказват елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Заявените от жалбоподателя във въззивното производство възражения досежно представителството на ответната П.Р.Б. и формулираните във връзка 4 с тях искания са неоснователни. Личното явяване на главния прокурор като представляващ прокуратурата, съгласно чл.138,ал.1,т.1 от ЗСВ, на което жалбоподателят настоява, не е задължително в нито една от формите на участието й в съдебното производство. Когато прокуратурата действа в защита на обществения интерес в хипотезата на чл.26,ал.3 от ГПК, тя може да се представлява от прокурори при съответния съд, като договорното представителство е изключено. Когато действа като равнопоставен правен субект в качеството й на държавно учреждение, тя може да се представлява от договорен представител по пълномощие от главния прокурор, но не и от прокурор в това му качество. Когато действа като процесуален субституент на Държавата в качеството й на държавен орган, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са произтекли вреди, тя може да бъде представлявана както от прокурор, така и от договорен представител, какъвто в случая е упълномощения юрисконсулт.

Общото пълномощно, каквото е представеното, дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, съгласно чл.34,ал.1 от ГПК, а изрично се изисква само за посочените в чл.34,ал.3 от ГПК действия, каквито в производството по настоящото дело не са предприемани, за да се налага представяне на такова.

Въззивният съд няма правомощия да отстранява съдиите от първоинстанционния Окръжен съд-П. от разглеждането на делото и да изпраща същото на СГС, както неоснователно претендира жалбоподателя, а и производството пред първата инстанция е приключило, като евентуалното наличие на основание за отвод по чл.22,ал.1 от ГПК би рефлектирало върху правилността на обжалваното решение, която е предмет на преценка в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност при разглеждане на спора по същество.

Видно е от материалите по приложеното НОХД №169/2015г. по описа на Окръжен съд-К., че със Заповед от 06.07.2014г. ищецът П. е задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, а с Постановление от 07.07.2014г. по образуваното ДП №***/2014г. по описа на РУП-Х. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.115 във връзка с чл.18,ал.1 от НК и с Постановление от 07.07.2014г. на Окръжна прокуратура-Х. е задържан за срок от 72 часа на основание чл.64,ал.2 от НПК, като с влязло в сила на 14.07.2014г. протоколно определение от 09.07.2014г.

5 по ЧНД №438/2014г. на Окръжен съд-Х. спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „подписка“ с влязло в сила на 04.05.2015г. протоколно определение от 30.04.2015г. по ЧНД №262/2015г. по описа на Окръжен съд-Х., по повод изтърпяването на която за целия процесен по настоящото дело период от 06.07.2014г. до 31.03.2015г. е пребивавал в Следствения арест-гр.Х..

От представената от РЗИ-Х. документация е видно, че ищецът П. е бил диагностициран с „Фиброматоза на палмарната апоневроза“ /болест на Дюпюитрен/ на двете ръце - контрактура на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на четвърти пръст на лявата ръка, още преди да бъде привлечен като обвиняем и задържан, заради което заболяване му е определен процент трайно намалена работоспособност с приложеното Експертно решение №1678 от 12.06.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ АД-Х., което той е обжалвал и е било потвърдено с Експертно решение №0143 от 04.03.2014г. на НЕЛК, отменено по негова жалба с решение по адм.дело №266/2014г. на Административен съд-Х., след което е постановено Експертно решение №0525 от 13.07.2015г. на НЕЛК за 28% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността от три години до 01.06.2016г. Според данните в Експертно решение №0143 от 04.03.2014г. с допълнителен лист, при П. от 4-5 години има установена „артериална хипертония“ с измерена максимална стойност на АН 240/120, която не се контролира и лекува системно, което сочи и това релевирано в исковата молба заболяване да е възникнало преди ищеца да бъде привлечен като обвиняем и задържан. От изпратените от ЦСМП-Х. фишове е видно, че на П. е била оказвана спешна медицинска помощ в деня на задържането му – 07.07.2014г. поради главоболие и състояние за високо РР, за което извеждане по спешност в ЦСМП е уведомена Окръжна прокуратура-Х., на 17.07.2014г. в ареста поради високо кръвно и на 26.02.2015г. в ареста, при което е отказал хоспитализация, а като диагноза в тях фигурира „хипертонична болест на сърцето“. Последното посещение е осъществено два дни след като П. е бил изписан от МБАЛ-Х.