Решение № 2008 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2008 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330114381 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. С. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *****, който според ищеца бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен поради неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. ГПР по договора бил 48.90 %, ГЛП – 41 %, постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 8308.87 лв. С договорения лихвен процент се нарушавали добрите нрави.

Налице било заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, предвиденият ГПР не съответствал на действително приложения. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 50 лв. – 25 лв. платена по клаузата за възнаградителна лихва и 25 лв. по пакет от допълнителни услуги по нищожния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, според който на 13.03.2024г. ответникът е получил искова молба от А. С. М. с твърдения за нищожност на договор за потребителски кредит № *****, по която било образувано гр.дело № 2196/2024г. на ПРС, насрочено за 16.10.2024г. Няколко месеца по-късно – на 11.09.2024г. ответникът получил и искова молба, по която било образувано настоящето дело с твърдения за нищожност на същия договор за кредит и искане за връщане на недължимо платени суми по него. Посочено е, че разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество искове представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреди на ответника. Изложени са съображения 1 за действителност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Не се спори, че в ГПР не е включен размерът на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, а единствено размерът на възнаградителната лихва. Посочено е, че заплатената сума по договора е 2957.20 лв. главница, 2140.08 лв. възнаградителна лихва и 2517.79 лв. по закупен пакет допълнителни услуги. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

С определение от 07.04.2025г. е допуснато изменение в размера на предявените осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми, както следва – по клаузата за възнаградителна лихва – на сумата от 2 140.08 лв., а по клаузата за пакет от допълнителни услуги – на сумата от 2 517.79 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено извлечение от счетоводни книги към договор за потребителски кредит № *****.

По делото е представено решение по гр.дело № 2196 по описа на ПРС за 2024г. Представен е и сключеният договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и А. С. М..

Представени са Общи условия на дружеството към договор за потребителски кредит, както и погасителен план към договора за кредит.

На 29.01.2022г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –5 000 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на вноска по кредита – 236.93 лв., ГПР – 46.30 % и ГЛП – 39.10 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 8 529.48 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 4 114.08 лв.- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

Ищецът има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по гр.дело № 2196 по описа на ПРС за 2024г., по което е предявен установителен иск с правна клалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД е постановено решение от 07.11.2024г., с което е признато за установено в отношенията между А. С. М., ЕГН ********** и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № *****, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е извършил недължими плащания за възнаградителна лихва и по пакет от допълнителни услуги.

С оглед уважения установителен иск по гр.дело № 2196 по описа на ПРС за 2024г., 2 приложима е разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Между страните не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства – извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № *****, че по кредита от страна на ищеца е внесена сумата от 2 140.08 лв. – по клауза за възнаградителна лихва и сумата от 2 517.79 лв. – по клауза за пакет от допълнителни услуги /до които размери е допуснато изменение размерите на предявените осъдителни искове/, поради което предявените осъдителни искове за връщане на посочените суми като недължимо платени следва да се уважат. Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.08.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 186.31 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.Е.И. ще се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на А. С. М., ЕГН ********** от ********** сумата от 2 140.08 лева /две хиляди сто и четиридесет лева и 08 ст./, представляваща получена без основание по клаузата за възнаградителна лихва и сумата от 2 517.79 лв. /две хиляди петстотин и седемнадесет лева и 79 ст./, представляваща получена без основание по клаузата за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *****, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2024г. до изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на А. С. М., ЕГН ********** от ********** сумата от 186.31 лв. /сто осемдесет и шест лева и 31 ст./ лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И., БУЛСТАТ 180978004, **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 /триста лева/ лева адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4