Решение № 307 от 01.12.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 01.12.2025
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 31 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Перник, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 4026/01.07.2025 г., подадена от Д.
Й. П. от ***, с ЕГН:********** чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „С.
Д.“ с ЕИК:177539520, представлявано от адвокат С. Д. срещу Община Перник, с Булстат:000386751 и адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с която искова молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на дясна бедрена кост на десния крак, в резултат на претърпяна злополука на 17.05.2025 г. в *** вследствие попадане на крака й в неравност на тротоара (дупка), образувана от нарушено асфалтово покритие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2025 г. до окончателното й изплащане, а също и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата живеела в ***. На 17.05.2025 г., преди обяд, се връщала от пазар. Ходейки по тротоара на ул. „***“ в посока дома й, в района на МБАЛ „***“, преди бившата стоматология и кръстовището с ул. „***“ усетила как кракът й попада в неравност (дупка) в тротоарната площ, изградена от асфалтово покритие. Загубила равновесие и паднала, при което изпитала силна болка в областта на дясната тазобедрена става. Притеклите й се на помощ хора се обадили и незабавно на мястото пристигнала линейка. Поради близостта на болницата била отнесена с носилка и приета на лечение в травматологично отделение на МБАЛ „***“ АД.
Извършеното рентгеново изследване показало фрактура на дясна бедрена кост. На 1
27.05.2025 г. била оперирана с поставяне на метална остеосинтеза. От тогава до днес се намирала на лечение при постелен режим. При получаване на травмата и последвалия период на лечение изпитвала и продължавала да изпитва силни физически болки и страдания. Прикована била на легло и не била в състояние да се грижа сама за себе си.
Тежестта на увреждането била особено висока предвид напредналата й възраст и увредено общо състояние.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Община Перник, представлявана от кмета С. В. е подала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни – по основание и размер.
Оспорва мястото и начина на настъпване на инцидента в каквато връзка твърди, че тротоарната настилка не била нарушена, нямало неравности – дупка, а и ищцата е могла да избегна настъпването на инцидента. Предвид напредналата възраст на ищцата (*** г.) и здравословното й състояние преди процесното събитие не била налице причинно-следствена връзка между настъпването на инцидента и получените телесни увреждания. Излага и съображения, че искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Счита, че не било установено общината да не е изпълнила задълженията си за поддържане на тротоарните площи, които били нейна собственост и че вредите са настъпили поради виновно противоправно поведение на лице, на което било възложено извършването на определена работа. Поради това, не били налице предпоставките по чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Поради това моли окръжния съд да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално да намали размер на претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В хода на устните състезания ищцата поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи, а от своя страна ответната община оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като претендира и присъждане на разноски, а впоследствие представя и писмена защита.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Така предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковите претенции:
По делото е приета от съда и не оспорена от страните съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р К. С., изготвена въз основа на извършен личен преглед на ищцата на 02.10.2025 г. и приетите като писмени доказателства приложените към исковата молба 2 заверени с оригиналите копия на медицински документи.
Съгласно заключението на вещото лице, при инцидент на 17.05.2025 г, ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край- пертрохантерна фрактура.
Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 10 месеца. Поради наличието на придружаващи заболявания, възстановяването на ищцата не върви по установения алгоритъм. При прегледа, извършен на 22.10.2025 г. вещото лице установило, че ищцата е на легло, като долните крайници са в свито положение, без възможност за пълно изправяне- флексионни контрактури. Наличие на декубитална рана в областта на дясната пета. Прогнозата е песимистична.
По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани Н.А.Г. (*** г., син на ищцата), В.К.Т. (***г., без родство и дела със страните) и Г.В.П. (*** г., без родство и дела със страните).
Свидетелят Г. твърди, че по професия бил ***. На 17 май разбрал, че майка му паднала на ул. „***“, при болницата, дошла линейка и я закарала в болницата. Впоследствие се наложило оперативно лечение в травматологията в *** и на майка му бил имплантиран имплант. Счупила си дясната тазобедрена става, след което престояла известно време в травматологичното отделение. След този престой отишла в Профилакториума и до момента била там - все още се раздвижвала. Това, което му били казали, е че майка му изпитвала много силни болки, че пищяла от болка на самото място на инцидента. Свидетелят я посещавал всяка седмица в Профилакториума. Майка му не била способна да се движи сама - лежала на легло, можела да сяда. Ходела до тоалетна с помощта на санитар, тя била на памперси. Преди инцидента майка му се движела самостоятелно, не ползвала никакви помощни средства, за да ходи.
Свидетелката Т. твърди, че познавала ищцата от сина й - д-р А.. Знаела за инцидента било лятото, май месец тази година, на 16-ти или 17-ти, точната дата не помнела. С неин приятел отишли да пият кафе на центъра и си оставили колата срещу болницата, на паркинга. Когато отишли да сия вземат, видели една жена срещу тях да върви, стъпила накриво, паднала на тротоара и започнала да вика. Тогава я познали, че била майката на д-р А.. Викнали бърза помощ и й помогнали. Тя паднала в една дупка на тротоара. Видели, че върви срещу тях, помислили, че стъпила накриво, а после, когато стигнали да й помогнат да се вдигне, видели, че имало дупка. Тротоарът бил направен от асфалт, вдлъбнато било в самия тротоар. Пострадалата пояснила, че паднала заради тази дупка. Дупката не била по цялата дължина на тротоара. Свидетелката изпаднала в паника – падналата жена започнала да вика и за свидетелката най-важното било да извикат бърза помощ, затова не видяла точно и хубаво. С нея бил приятелят й Г. П.. Когато жената паднала, много я боляло - викала от болка, плачела, и затова веднага извикали бърза помощ.
Свидетелят П. твърди, че присъствал на инцидента в компанията на В. - приятелката 3 му, през май месец тази година. С нея отишли на пазар и на кафе, а колата си оставили срещу болницата. Когато се върнали, видели жената как паднала. В. казала, че я познавала отнякъде. При кръстовището на старата стоматология имало дупка и тя паднала там развикала се, започнала да пищи. В. казала, че я познавала, и се притекли на помощ.
Попитали я коя е, а тя ми казала, че била майката на д-р А.. Звъняли на 112. Дупката била на тротоара - голяма, не малка. Жената стъпила в дупката.
Съдът намира, че при така събраните доказателства се установяват твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, а именно:
На 17 май 2025 г., преди обяд, ищцата се връщала към дома си на улица *** в ***, след като била на пазар. Докато вървяла по тротоара на улица „***“, в района на МБАЛ „***“, малко преди старата стоматология и кръстовището с улица „***“, тя внезапно изгубила равновесие. Причината била неравност в тротоара – дупка, образувана от нарушено асфалтово покритие, в която кракът попаднал. Ищцата паднала тежко и моментално усетила силна болка в областта на дясната тазобедрена става. Хора, които й се притекли на помощ, незабавно се обадили на спешния телефон. Поради близостта на болницата, линейката пристигнала бързо и пострадалата била транспортирана с носилка, след което била приета за лечение в травматологичното отделение на МБАЛ „***“. От рентгеновото изследване се установила травма „счупване на дясна бедрена кост“, а впоследствие, на 27 май 2025 г. на ищцата била извършена операция, при която е поставена метална остеосинтеза.
Вследствие на така настъпилия инцидент, ищцата получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край- пертрохантерна фрактура. Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 10 месеца. Поради наличието на придружаващи заболявания, възстановяването на ищцата не върви по установения алгоритъм. От момента на злополуката до деня на подаване на иска, ищцата е прикована на постелен режим, като долните й крайници са в свито положение, без възможност за пълно изправяне- флексионни контрактури. Установена е и декубитална рана в областта на дясната пета като според вещото лице прогнозата е песимистична.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на дясна бедрена кост на десния крак, в резултат на претърпяна злополука на 17.05.2025 г. в ***, ул.
„***“ вследствие попадане на крака й в неравност на тротоара (дупка), образувана от нарушено асфалтово покритие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2025 г. до окончателното й изплащане, а също и направените по делото разноски.
4
По силата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; като вината на извършителя се презумира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Процесната злополука е настъпила на тротоара на ул. „***“ в ***, която улица безспорно представлява общинска собственост съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.