Решение № 5048 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5048 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510454 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от взискателят СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ срещу постановление от 16.06.2023 г., постановено по изп.дело № 20219210400950 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с което е прекратил производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Излага съображения, че обжалването постановление е незаконосъобразно, тъй като по делото са предприети изпълнителни действия по удовлетворяване на вземането като е наложен запор на обслужващата длъжника небанкова институция, извършваща банкова дейност „АЙКАРТ“ АД за евентуални бъдещи постъпления. Счита, че изпълнителното действие има продължително действие, а не еднократно. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника Т.Н.Д..

ЧСИ С.П. е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, с които поддържа, че депозираната жалба е подадена извън предвидения в чл.436, ал.1 ГПК срок, както и е неоснователна, тъй като на 05.05.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника спрямо „АЙКАРТ“ АД, като това се явява последното валидно изпълнително действие. Моли съда да остави без разглеждане жалбата, а в условията на евентуалност – да я остави без уважение.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В случая препис от обжалваното постановление е изпратен на 1 взискателя на посочения от него електронен адрес на 21.06.2023 г., по реда на чл.38, ал.2 ГПК. На основание чл.41а, ал.1 ГПК, когато връчването се извършва по чл.38, ал.2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

В разглеждания случай не е приложено съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съобщението до взискателя, поради което срокът за обжалване започва да тече от 29.06.2023 г. Същевременно жалбата е депозирана от взискателя на 06.07.2023 г., т. е. установеният в нормата на чл.436, ал.1 ГПК двуседмичен срок за обжалване на изпълнителното действие е спазен. С оглед на това възраженията на съдебния изпълнител относно срочността на жалбата се явяват неоснователни.

Изпълнителното производство е образувано по молба на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ срещу Т.Н.Д. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.05.2017 г., от СРС, НО, 2 състав по НАХД № 1473 от 2017 г. за сумата от 286 лв. - разноски. С молбата за образуване взискателят е поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение на основание чл.428, ал.1 ГПК, както и на основание чл.18 ЗЧСИ да се проучи имущественото състояние на длъжника и да се определи начина на изпълнение.

На 23.04.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника от „АЙКАРТ“ АД.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Т.Н.Д. по реда на чл.47, ал.1 ГПК - чрез залепване на уведомление.

На 05.07.2021 г. по изп.дело е постъпило писмо от АЙКАРТ АД, с което СИ е уведомен, че в платежната сметка на длъжника наличността е 9 лв.

С писмо вх. № 17088/05.07.2021 г. „Айкарт“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че наличната сума в банковата сметка на длъжника е в размер на 9 лв.

На 10.05.2023 г. е постъпило писмо вх. № 20029/ 10.05.2023 г. от Районен съд - Своге за присъединяване в производството по ИД № 20219210400950 и участие в разпределението на постъпващите суми.

Приложено е удостоверение от СИС при РС - София.

С постановление от 16.06.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20219210400950, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Констатирал е, че последното изпълнително действие по делото е наложен запор върху вземанията на длъжника, Т.Н.Д. на 05.05.2021 г.

С разпореждане от 16.06.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да присъедини вземането на Районен съд - Своге, съгласно удостоверение изх.

№ 21407/ 19.04.2023, издадено от СИС при СРС, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи 2 принудителното изпълнение.

За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В разглеждания случай след налагане на запора върху вземанията на длъжника Т.Д. в „АЙКАРТ“ АД на 05.05.2021 г., когато е получено запорното съобщение, други изпълнителни действия не са поискани от взискателят, 3 респ. не са предприемани от съдебния изпълнител. Съгласно постъпилото писмо от „АЙКАРТ“ АД в запорираната платежна сметка на длъжника наличността е 9 лв. Същата не е достатъчна, за да погаси дълга, за събиране на който е образувано изпълнителното производство. Също така по делото не са постъпвали периодично суми от наложения запор, което би довело до прекъсване на давността. Ето защо към момента на постановяване на обжалваното постановление - 16.06.2023 г., са изминали повече от две години, през които не са поискани от взискателя и извършени изпълнителни действия.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното изпълнително действие е законосъобразно, поради което депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 29338/06.07.2023 г., депозирана от взискателя СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, срещу постановление от 16.06.2023 г., постановено по изп.дело № 20219210400950 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с което е прекратено изпълнителното производството, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4