Определение № 210 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. София, 26.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода С. Ц. М. чрез защитата му адв.Д. срещу определение от 08.02.2024г. по нчд №96/2024г. на ОС Враца, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието.

В жалбата се посочва, че съдът неправилно приел, че не е налице втората кумулативна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Този извод бил в противовес на събраните по делото доказателства, тъй като рискът от рецидив бил 19 точки /при първоначални 24/, а от изготвения доклад било видно, че М. полагал усилия и имал добро поведение. Назначен бил на работа и не бил наказван. Положителна промяна настъпила и в единствената проблемна зона /отношение към правонарушението/, като осъденият показал, че може да изпълнява цели и задачи, демонстрирал е промяна на криминалното си поведение, показал е добри трудови навици, както и позитивно отношение към труда. Не ставало ясно защо след положителните констатации в доклада за лишения от свобода, съдът направил извод, че планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем и корекционната дейност следва да продължи, тъй като целите на наказанието не били изпълнени в пълен обем. Твърди се също, че в доклада, изготвен от затворническата администрация не се съдържат никакви обективни данни в подкрепа на извода, че целите на наказанието не са били постигнати. Изразява се несъгласие с отразеното в доклада, че осъденият М. не умее да си извади поука от минали грешки, като се посочва, че той е на 74 години и през целия си живот няма други правонарушения, освен двете си осъждания. Обръща се внимание и на възрастта и здравословното състояние на лишения от свобода, за което са налични доказателства. Посочва се, че не би могло да бъде мотив за отказ от условно 1 предсрочно освобождаване, наличието на друга присъда с наказание "лишаване от свобода“, която предстои да изтърпи М., тъй като такова ограничение не съществува в закона. Уточнява се, че от предстоящото за изтърпяване наказание, след приспадане на задържането под стража, остават за изтърпяване 13 дни, което е нищожен остатък на фона на значително поголемия изпитателен срок, който би бил определен на М. при уважаване на молбата му. В заключение се моли да бъде отменено определението, постановено от ВрОС и да бъде уважена молбата на С. М. за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в протеста, жалбата и възражението срещу протеста, прие за установено следното:

Жалбата от осъдения С. М. чрез защитата му адв. Д. е подадена в срок и е допустима.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите, предмет на разглеждане, поради което и изводите му са правилни и се споделят от въззивния съд.

Установено бил, че жалбоподателят С. М. бил осъден с присъда по нохд №3898/2019г. на СпНС София /потвърдено с решение на ВКС/ за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване.

На осн.чл.68 ал.1 от НК му било приведено в изпълнение наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, определено по нохд №1363/2017г. на РС Монтана. Към момента, от 15.12.2022г., осъденият М. търпи наказанието от 2 години лишаване от свобода, като му предстои да доизтърпи и наказанието от 4 месеца лишаване от свобода. Към 26.01.2024г. е изтърпял фактически 1 година и 11 дни, от работа 1 месец и 18 дни, с остатък от 10 месеца и 1 ден. Верен е направеният от първия съд извод, че М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съобразно нормата на чл.70 ал.1 т.1 от НК.

Видно от приложения доклад по делото за оценка на риска от рецидив и вреди, че лишеният от свобода е с нисък такъв, оценен на 24 точки, а към момента на 19 точки. С ниски стойности е рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности. Проблемна зона за М. е отношението му към правонарушението. Като цели и задачи в плана на присъдата са заложени формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията, на нанесените вреди, както и на причините, довели до правонарушението. Препоръчва се индивидуално-корекционната с осъденото лице да бъде насочена към формиране ниво на самокритичност и мотивиране за участие в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време. В плана на присъдата като цели и задачи е заложено да се работи върху 2 формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията, вредите и причините, довели до правонарушението.

Първостепенният съд е отчел при лишения от свобода М. и положителна промяна в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене.

Отчетено е, че М. спазва установения ред и дисциплина, стреми се да избягва конфликтни ситуации, емоционално стабилен е, не се поддава на манипулации и внушения. Взема активно участие в организираните културномасови мероприятия и полага доброволен труд през месец юли 2023г. Няма наложени дисциплинарни наказания и не е награждаван.

Установено е също така, че осъдения М. разпознава частично проблемите си и не осъзнава напълно своите дефицити, не умее да си извади поука от минал опит. След изтърпяване на приведеното по реда на чл.68 ал.1 от НК наказание има да търпи и друга присъда от 4 месеца лишаване от свобода.

Решаващият съд е взел предвид и обсъдил и здравословното състояние и възрастта на осъденото лице, като посочил, че те не са решаващи за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Въззивната съдебна инстанция счита, че по отношение на здравето на лишените от свобода се полагат необходимите грижи, което е видно и от приложената документация, касаеща С. М..

За настоящата съдебна инстанция, както и за първата такава, поведението на лишения от свобода М. не може да бъде определено като изключително надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Не бива да се забравя, че местата за лишаване от свобода са със строго определени правила, неспазването на които неминуемо води до налагане на санкции, така че доброто поведение и демонстрираното уважение са дължими и очаквани в такава изолирана среда. Изложените обстоятелства според САС не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод, че плана на присъдата и корекционния процес е изцяло изпълнен и е приключило поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. В тази насока е и ПП на ВС №7/1975г., изм. С ПП на ВС №7/1987г., където изрично е посочено, че спазването на правилата и установения ред не е достатъчно, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Установената положителна тенденция за поправяне на осъденият М. следва да бъде надградена и да е трайна и необратима. Спазването на установения ред и правилата в пенитенциарното заведение не са достатъчни, за да бъде прието, че е приключил процеса на превъзпитание и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание, който в конкретния случай не е малък, макар това да не е решаващия фактор.

Доказателствата за поправянето на осъденото лице е нужно да бъдат затвърдени. Не на последно място, осъденото лице следва да изтърпи и друго наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, независимо от това какъв срок се получава след приспадане на времето през което е търпял марка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

3

Правилно при това положение, и при съобразяване на изискванията на чл.439а от НПК, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения С. М., поради което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №92 от 08.02.2024г., на Окръжен съд гр.Враца по НЧД № 96/2024г., с което е била оставена без уважение молбата на С. Ц. М. да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наказанието му, приведено по внохд №25/2021г. на АпСНС по реда на чл.68 ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от 2 години, с остатък от 9 месеца и 17 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4