Решение № 323 от 10.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Стара Загора, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря М. Огн. Николова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530105192 по описа за 2023 година

Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Ищцата М. Н. Н. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор №15/07 май 2021 г. заемала за неопределено време длъжността „...” в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. При постъпване на работа била запозната и й била връчена длъжностна характеристика за длъжността „...“. Длъжността „ръководител звено/отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, считано от 30.10.2020 г., се заемала от Д.Д.П.. През различните периоди и с оглед на различните структурни и щатни разписания „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. било или отдел, или звено. През месец ноември 2021 г. Д.Д.П. излязла в отпуск по майчинство и със Заповед №69/10.12.2021 г. управителят инж. Ф.Ш. възложил на ищцата да изпълнява, считано от 10.12.2021 г., освен задълженията си на „...“, и задълженията и дейностите на Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. Тези допълнителни задължения й били възложени на основание чл.23 от длъжностната характеристика за длъжността „...“. В изпълнение на Заповед №69/10.12.2021 г. на управителя на ищцата било връчено допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г., с което приела да изпълнява и някои от задълженията за длъжността Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на 1

„Напоителни системи” ЕАД. Към длъжностната й характеристика било изготвено и й било връчено и допълнение на длъжностна характеристика на длъжността „...“, съгласно което трябвало да изпълнява и задълженията на Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД за времето, през което съгласно подписаното на 10.12.2021 г. допълнително споразумение се съгласила да изпълнява и длъжноста Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” при ответника. На 27.04.2022 г. с допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата отново преминала на длъжност „инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, като след датата на подписване на допълнителното споразумение вече не изпълнявала длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. От същата дата - 27.04.2022 г., длъжността „ръководител отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД се заемала и изпълнявала от Н.С.М.. На 01.12.2022 г. с допълнително споразумение № 95/01.12.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата продължила да изпълнява единствено длъжността „инженер проектант, ОПВВВ“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, като й било увеличено единствено основното месечно възнаграждение. През месец август 2023 година Н.С.М. напуснал дружеството, но от месец септември на работа след майчинство се завърнала Д.Д.П., която продължила да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. Със Заповед №23/27.10.2023 г., връчена на ищцата на същата дата, работодателят й прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда, считано от 27.10.2023 г. Ищцата оспорва Заповед №23/27.10.2023 г. като незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Основанието на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовите правоотношения от работодателя с предизвестие било приложимо само по отношение на лицата от кръга на ръководството на предприятието. В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ било изяснено понятието "ръководство на предприятието". В него били включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които било възложено ръководството на трудовия процес. С това законодателят определил този специфичен кръг от служители, от които зависел успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието. В конкретният случай ищцата не попадала в кръга на лицата, които съгласно § 1. т. 3 от ДР на КТ били определени като "ръководство на предприятието". С оглед предмета на дейност на дружеството и липсата на бизнес задача и бизнес програма, както и от съдържанието на длъжностната й характеристика, в конкретния случай не можело да се приеме, че от работата на ищцата зависело постигането на икономически показатели и стопански резултати на предприятието, поради което потестативното право на работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение се явявало незаконосъобразно упражнено на това основание. Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „...“ ищцата нямала никакви ръководни функции.

Към момента на прекратяване на трудовия договор не съществувало обективно и реално такова основание за извършване на уволнението, тъй като не били налице предпоставките на 2 чл.328, ал. 2 от КТ. Ответникът прекратил трудовото правоотношение от длъжност, която към момента на уволнение ищцата не заемала. Единствената длъжност, която заемала към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение при ответника, била длъжността „инженер проектант ОПВВВ”, в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”, в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, без да има задължения да изпълнява длъжността „ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”. Съгласно щатното разписание в „Напоителни системи” ЕАД, клон Г.Т. - Стара Загора имало един ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”. Към момента на прекратяване на трудовия й договор съгласно поименното щатно разписание това била Д.Д.П., която от 30.10.2020 г. до настоящия момент изпълнявала тази длъжност, с изключение на времето, в което била в отпуск по майчинство. Ответникът нямал право да прекратява трудовия договор на ищцата на посоченото в Заповед №23/27.10.2023 г. основание, след като към момента на прекратяване на трудовия й договор тя не била член на ръководството на дружеството и не заемала посочената в заповедта за прекратяване длъжност, нито изпълнявала длъжността „ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”.

След 27.04.2022 г. и подписването на допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата заемала единствено длъжността „инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. Ответникът не можел едностранно да възлага изпълнението на длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В заповед №69/10.12.2021 г. изрично било наредено на ищцата да сключи допълнително споразумение, с което да приеме да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. С подписването на допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата приела да изпълнява тези задължения, но с Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. двете страни отново се договорили ищцата да изпълнява единствено длъжността „инженер, проектант“ при ответника. В конкретния случай нямало сключен договор за управление на предприятието с управителя А.Х.Г.. Уволнението не било извършено в предвидения в чл.328, ал.2 от КТ срок, а имено в срок от 9 месеца от сключване на Договор за управление на предприятието от новия управител. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника тя работела по още два допълнителни трудови договора при други работодатели. Считано от 10.05.2021 г. съгласно трудов договор №001/10.05.2021 г., на основание чл. 111 от КТ, ищцата работела и при друг работодател Частно основно училище Елин Пелин ЕООД, при два часа работно време на ден извън договореното работно време по основния й трудов договор с ответника. Считано от 10.05.2021 г., съгласно трудов договор №006/10.05.2021 г., на основание чл.111 от КТ, ищцата работела и при друг работодател - Частна детска градина Ян Бибиян ЕООД, при два часа работно време на ден извън договореното й работно време по основния й трудов договор с ответника. Тъй като след прекратяване на трудовото й правоотношение не започнала работа при нов работодател, имала право на обезщетение на основание чл.225 от КТ, поради което претендира обезщетение за времето, през което останала без работа поради 3 незаконно уволнение. Последният пълен работен месец на ищцата съгласно чл.228 от КТ бил месец август 2023 г., а брутното й трудово възнаграждение за този месец било в размер на 2611,70 лева. Това било брутното трудово възнаграждение, което трябвало да се вземе предвид при изчисляване на обезщетението за незаконно уволнение по чл.225 от КТ.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което: да признае уволнението на М. Н. за незаконно и да го отмени, като отмени Заповед №23/27.10.2023 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, да възстанови ищцата на работа на заеманата преди уволнението длъжност - „инженер проектант, ОПВВВ“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, да й присъди обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер общо на 15 670,20 лева за периода от шест месеца - от 27.10.2023 г. до 27.04.2024 г., заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата при брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 от КТ в размер на 2611,70 лева за месец август 2023 г., последния пълен отработен от мен месец при ответника. Претендира разноски.

Ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора заявява, че предявеният иск е неоснователен. Действително по силата на трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата заемала за неопределено време при ответника длъжността „...” в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, при постъпване на работа била запозната и й била връчена длъжностна характеристика за съответната длъжност. Длъжността „ръководител звено/отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД считано от 30.10.2020 г. се заемала от Д.Д.П., която през месец ноември 2021 г. излязла в отпуск по майчинство. Неточно и манипулативно било твърдението, че със Заповед №69/10.12.2021 г. на ищцата било възложено да изпълнява считано от 10.12.2021 г. освен задълженията й на „..." и задълженията и дейностите на „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ. Ищцата се домогвала да вмени, че управителят едностранно й променил мястото на работа и заеманата от нея длъжност, което не било вярно. В действителност на ищцата било възложено и тя приела да изпълнява, считано от 10.12.2021 г., длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В този смисъл съдържанието на заповед №69/10.12.2021 г. на управителя било много ясно: „задълженията и дейностите на Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” да се изпълняват от М. Н.

Н..“. Допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. също било много ясно по съдържание - т. 9.1. от същото: „да изпълнява длъжността Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”“, в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, при това „За: Пълно работно време - 8 часа“, съгласно т. 4 от споразумението. Споразумението ясно сочело на волята на страните, а именно, че касаело изменения на трудовия договор, считано от 01.11.2021 г. Волята на страните била ясна, че се касаело за изпълняване на нова длъжност - Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”“, при пълно работно време - 8 часа, считано от 01.11.2021 г., при условията на безсрочно трудово правоотношение. Ищцата признавала, че подписала допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г., с което приела да 4 изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, а това не й било вменено административно. С оглед новата длъжност ищцата подписала и длъжностна характеристика - допълнение на длъжностна характеристика на длъжността „...“, съгласно което поела да изпълнява задълженията на „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. Невярно се твърдяло от ищцата, че това било за някакъв период от време. С допълнително споразумение ищцата се съгласила да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” при ответника, считано от 01.11.2021 г., при условията на безсрочно трудово правоотношение. Невярно било, че на 27.04.2022 г. с Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. отново преминала на длъжност „инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, като след датата на подписване на допълнителното споразумение вече не изпълнявала длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. Невярно било, че от същата дата - 27.04.2022 г., длъжността „ръководител отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” се заемала и изпълнявала от Н.С.М.. Действително през месец август 2023 година Н.С.М. напуснал дружеството, но било невярно, че от месец септември на работа след майчинство се завърнала Д.Д.П., която продължила да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В действителност в периода от 27.04.2022 г., независимо от подписването на Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г., в което формално се сочело, че ищцата преминала на длъжност „инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, независимо, че на длъжността „ръководител отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” се назначавал Н.С.М., с Допълнително споразумение №51/27.04.2022 г. към трудов договор №22/04 юли 2017 г., фактически, а и формално, длъжността се изпълнявала и от ищцата.