Решение № 56 от 24.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500015 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №331 от 04.11.2025г., постановено по гр.дело №951/2024г. по описа на Окръжен съд-Хасково, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Х. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. "Ген. С." № **, ет. *, обезщетение от 25000лв. за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП №**/****г. по описа на СЗ“Антикорупция“ при СГП, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2024г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 250000лв. е отхвърлен; Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Х. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. "Ген. С." № **, ет. *, обезщетение от 4800лв. за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП №**/****г. по описа на СЗ“Антикорупция“ при СГП, наказателното производство по което е 1 прекратено, изразяващи се в разходи за адвокатска защита, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2024г. до окончателното й изплащане; Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В.

Х. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. "Ген. С." № **, ет. *, разноски по делото в размер на 242,95лв., съобразно уважената част от иска, като искането за присъждане на разноски над този размер до претендирания от 2429,50лв. е оставено без уважение.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв. с конкретни доводи за неправилност, касаещи обстоятелствата от значение за определяне на справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, и претендира за отмяна на решението в тази му част и за намаляване на размера на обезщетението.

Ответникът по въззивната жалба В. Х. К. е подал чрез пълномощника си адв.Е. Н. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноските за въззивната инстанция.

Против решението е подадена въззивна жалба и от В. Х. К., чрез пълномощника адв.Е. Н., посредством която то се атакува в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от 25000лв. до пълния предявен размер от 250000лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са съображения за нарушение на чл.52 от ЗЗД, както и такива, касаещи нарушение на правото на процес в разумен срок и на презумпцията за невиновност. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в пълен размер чрез присъждане на още 225000лв. със законната лихва от 06.07.2024г., както и на разноските за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба ищецът К. твърди към м.август.2016г. да е работел на длъжност „митнически инспектор“ в Митница „Бургас“ с място на работа – митнически пункт „Капитан А.о“, като на 30.09.2016г. със заповед по 2 чл.63,ал.1 от ЗМВР с още над 10 лица бил задържан за срок от 24 часа, а на 01.10.2016г. бил привлечен като обвиняем по ДП №**/****г. по описа на СлО на СГП/СЗ“Противодействие на корупцията“, пр.пр.№581/2015г. по описа на СГП-СЗА, образувано след изпращане в друг съдебен район въз основа на постановление на г. п. на ДП №****/****г. по описа на ОП-Русе, за престъпление по чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено в съучастие с лицето П. Х. Х.. Задържан бил с прокурорско постановление за срок от 72 часа, а на 01.10.2016г. и на 25.10.2016г. били привлечени като обвиняеми за същото престъпление още лица. С определение от 02.10.2016г. на Окръжен съд-Хасково спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, потвърдена с определение от 11.10.2016г. по ч.н.д. №528С/2016г. на Апелативен съд-Пловдив, изменена в „парична гаранция“ от 5000лв. с определение от 23.11.2016г. по ч.н.д. №882/2016г. С прокурорско постановление от 01.11.2016г. на ищеца била наложена забрана за напускане на пределите на страната. След извършване на разпити на свидетели и назначаване на експертизи на 24.07.2017г. разследването било предявено на ищеца, като с постановление от 22.01.2018г. материалите били изпратени по компетентност на Специализираната прокуратура. Поради изтичане на 01.03.2018г. на максималния срок за мерките на процесуална принуда без те да бъдат служебно отменени, съгласно чл.234,ал.8 от НПК, ищецът на 08.03.2018г. подал молба по чл.234,ал.9 от НПК и с определение №122/16.04.2018г. по ч.н.д. №203/2018г. на ОС-Хасково те били отменени.

След като ДП №**/****г. било прието с постановление от 18.06.2018г. на п. от СП по компетентност, делото било преобразувано в ДП №**/****г. по описа на СлО на СП, пр.пр. №***/****г. С постановление от 15.02.2019г. наказателното производство било прекратено частично за престъплението по чл.321 от НК и досъдебното производство било изпратено по компетентност на ОП-Хасково, където било образувано сл.д.№**/****г. След проведени разпити на свидетели и получени свидетелства за съдимост на четирима обвиняеми с постановление от 14.10.2020г. административния ръководител на ОП-Хасково възложил сформирането на екип от трима следователи с цел своевременно приключване на делото, първото извършено след което шест месеца по-късно на 05.05.2021г. процесуално действие било по разпит на свидетел. Почти година по-късно на 31.03.2022г. били извършени разпити на двама свидетели, а още почти година след това на 28.02.2023г. били 3 привлечени като обвиняеми две лица и разпитани, повторно привлечени на 12.06.2023г. Между 16.08.2023г. и 19.09.2023г. било предявено разследването.

С постановление от 20.10.2023г. п.ът дал указания за извършване на действия по разследването. На 25.10.2023г. била изискана справка от Агенция „Митници“, получена на 20.11.2023г. и между 12.12.2023г. и 15.12.2023г. било предявено разследването. На 29.12.2023г. делото било изпратено на п. при ОП-Хасково с мнение за частично прекратяване на наказателното производство и предаване на съд на обвиняемите Ч. и А.. С Постановление от 08.04.2024г. на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК наказателното производство било прекратено спрямо осем обвиняеми, сред които и ищеца К., чийто защитник подал на 15.04.2024г. жалба срещу постановлението с искане за промяна на основанието за прекратяване, като с влязло в сила на 06.07.2024г. определение №241/17.06.2024г. на ОС-Хасково жалбата била уважена и производството спрямо ищеца прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НК. Към датата на задържането му и началото на наказателното преследване ищецът бил семеен с две малолетни деца, а в периода на мярката за неотклонение „домашен арест“ съпругата му била безработна, поради реорганизация в банката, в която работела, което усложнило отношенията в семейството и затруднило неговата издръжка, а ищецът страдал и защото в училището на големия му син се разнесла новината за неговия арест и обвинение, което травмирало детето. В деня на задържането на ищеца г.т на г. п. дала пространни интервюта, в които наричала задържаните със заповед за полицейско задържане „корумпирани митничари“, а самото гледане на мерките за неотклонение било съпътствано с висока гласност, като били разпространени и изявления на п., че задържаните участват в схема, както и, че вземат подкупи. След повдигане на обвинението срещу ищеца и останалите обвиняеми започнало дисциплинарно производство, в хода на което спрямо него бил упражнен натиск да напусне доброволно, на който той се поддал. С напускането на митниците трудно намерил работа вследствие на висящото досъдебно производство и широкия отзвук и работил епизодично като управител на игрална зала и впоследствие в казина в гр.С., а в същото време паричната гаранция от 5000лв. била задържана извън максимално допустимия срок и действащата забрана за напускане на пределите на страната препятствала намирането на работа в чужбина, като семейството се издържало с доходите на съпругата и помощ от 4 близки. В хода на досъдебното производство ищецът развил повишена тревожност, безсъние, системно главоболие и стресови реакции, чувствал се несправедливо преследван, загубил доверието в справедливостта на съдебната система, което довело до чувство на обреченост и безпомощност.

Публичността на арестите и разглежданите от съдилищата мерки за неотклонение довело до отдръпване на близки, приятели и колеги от него, а изключителният медиен натиск оформил убеждението, че може да бъде осъден за назидание, като посттравматичните стресови изживявания не били преодолени и до настоящия момент. При тези обстоятелства ищецът претендира за обезщетение от 250000лв. за претърпените от него неимуществени вреди на три основания – вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, вследствие нарушаване на правото му по чл.6,пар.1 от КЗПЧОС на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ и вследствие нарушение на презумпцията за невиновност по чл.6,пар.2 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2,ал.1,т.8 от ЗОДОВ.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенцията по размер. Поддържа, че при преценката на продължителността на наказателното производство трябва да се има предвид фактическата и правна сложност на делото, както и множеството обвиняеми лица, а също приключването на процеса на досъдебната фаза. Акцентира на краткотрайността на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, на отмяната на мерките за процесуална принуда с постановление на п. от 18.06.2018г., на липсата на извършени с участието на ищеца интензивни процесуални действия, както и на липсата на доказателства за търпени вреди от наложената забрана за напускане на пределите на страната и от образуваното досъдебно производство, като твърди в представените публикации да не се съдържат изявления на органи на прокуратурата, в които да са посочени имената на задържаните лица.

С първоинстанционното решение е прието да са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на произтеклите от незаконното обвинение в извършване на престъпление неимуществени вреди за ищеца. Прието е въз основа на събраните доказателства, че наказателното преследване е продължило от 5

01.10.2016г. до 06.07.2024г. за период от седем години и девет месеца, който значително надвишава средната продължителност на наказателното производство и е в разрез с принципа за приключването му в разумни срокове, през който ищецът е търпял интензивни негативни психични изживявания, като обвинението е за тежко умишлено престъпление, а ищецът е бил в разцвета на силите си с успешно професионално развитие в Митниците и отличен авторитет. Изпитвал е чувство на притеснение и неудобство от засягане на честта и достойнството, накърняване на името и авторитета му, напрежение, тревога, безпокойство, обърканост от неоснователно отправени обвинения, стрес и страх да не бъде осъден, настъпила промяна в характеровите черти – от спокоен и жизнерадостен станал нервен и обезверен, но понастоящем да е преработил психотравмата и да продължава живота си в пълна степен, въпреки запазените неприятни спомени. Първоначалното му задържане с прокурорско постановление му създало интензивни негативни емоционални преживявания, физически неудобства, ограничаване на личната свобода, допълнителни притеснения за четиричленното семейство, чиято издръжка към този момент осигурявал единствено той. Наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ препятствала личната му свобода и упражняване на правото на труд. Ищецът страдал, че не може както преди да се грижи за семейството си и от разгласяването на ареста му в училището на големия син, което го травмирало, както и дадената медийна гласност на задържането и разглеждането на мерките за неотклонение, включително с изнасяне на информация от г. на г. п. за задържане на „корумпирани митничари“ с подчертаване мащабността на акцията и упоменаване на името на ищеца. Прието е да не са налице доказателства за образувано спрямо ищеца дисциплинарно производство. Прието е К. да е изпитвал затруднения в намирането на работа след напускане на Агенция „Митници“ вследствие разгласяването на случая, но не и вследствие наложената забрана за напускане на страната. Прието е да е бил зависим от финансовата помощ на близките, включително за заплащане на паричната гаранция, което се е отразило негативно на самочувствието му. Отчетено е, че мерките за процесуална принуда са продължили над максимално установения в закона срок и са били отменени не служебно от п.а, а от съда по инициатива на ищеца. При тези обстоятелства е определено обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв.