Определение № 2068 от 03.10.2022, Административен съд - Стара Загора

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 2068 03.10.2022г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 673 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 – 7 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на М.С.С. *** срещу

Решение за отказ за спиране на производство

№ Р-16001622001041-104-001/08.09.2022 г., издадено от началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Застъпва се становище за преюдициалност на висящо административно производство по извършването на ревизия на сина й Денислав Сербезов, което имало значение за извършваната й ревизия и установяване на факта дали синът й е дарил през 2014 година сумата от 300 000 лева. Това дарение не било признато с мотив, че при извършвана на сина й ревизия не било установено, че същият има достатъчно налични парични средства, за да извърши дарение в такъв размер. Този факт бил от значение за нейния паричен поток за 2018 г. и 2019 г. Жалбоподателката релевира доводи, че са налице предпоставки за спиране на ревизионното производство на основание чл.

34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Тази теза се аргументира с приложените заверени копия от документи към жалбата и административната преписка, удостоверяващи, че е налице висящо ревизионно производство спрямо сина й.

Направено е искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с указания по приложението на закона.

Ответникът – началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител и в депозираното писмено становище релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и правилност на оспореното решение.

Административен съд – Стара Загора, като се запозна с приложените документи към жалбата и административната преписка, в контекста на изложените аргументи от страните, прие за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирано лице –- задълженото (ревизирано) лице в предвидения срок в разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622001041-020-001/01.03.2022 г., издадена от началник сектор "Ревизии" в отдел "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, е възложено извършване на ревизия на М.С.С., изменена със Заповеди № Р-16001622001041-020-002/07.04.2022г. и № Р-16001622001041-020-003/17.06.2022 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, С молба вх.№ ВхР-4178 от 22.07.2022 година лицето е поискало спиране на ревизионното производство, образувано спрямо нея на основание чл.34, т.5 от ДОПК , тъй като нейната ревизия била пряко свързана с ревизията на сина й , която чакала решение.

Със заповед № Р-16001622001041 – 023-001

/27.07.2022 година на основание чл.34,ал.1 т.5 от ДОПК началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив е спрял производството по извършване на ревизия на С., възложена със заповед за възлагане на ревизия Р-16001622001041-020-001/01.03.2022, изменена със Заповеди № №

Р-16001622001041-020-002 от 07..04.2022 г и № Р-16001622001041-020-003/17.06.2022 г., за срок от 27.07.2022 година до 27.08.2022 година. Със заповед № Р-16001622001041-143-001 от 29.08. 2022 година на началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП гр. Пловдив е възобновено производството по извършване на ревизия на жалбоподателката. С молба вх.№

ВХ.Р-4917 от 01.09.2022 година М. С. е поискала от административния орган да спре отново производството по извършване на ревизия на основание чл.34,т.2 от ДОПК. В молбата излага доводи, че производството по извършване на ревизия на Денислав Сербезов се явява от значение на нейната ревизия, тъй като били налице финансови взаимоотношения в ревизирания период между нея и сина й.

Към административната преписка е приложено заверено копие от решение № 294/05.07.2022 година, с което издаденият ревизионен акт спрямо сина на жалбоподателката Денислав Сербезов е отменен и преписката е върната на органа по приходите на ново произнасяне.

Въз основа на описаните и неоспорени от страните фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Оспореното решение е постановено при спазване на административнопроцесуалните правила. Издадено е от материално компетентен орган, възложил ревизията, в кръга на правомощията му. Спазени са и изискванията за форма и съдържание, съгласно § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.

В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК са уредени нормативно пет хипотези – т. 1 – т. 5 вкл., обвързани с настъпването на конкретен факт от обективната действителност, влияещ пряко върху правната възможност на ревизираното лице да участва в ревизионното производство, упражнявайки ефективно правото си на защита в съответствие с принципа за добросъвестност по чл. 6 от ДОПК.

Спирането на ревизионното производство се извършва no преценка на органа, възлoжил производството /чл. 34, an. 3 oт ДОПК/. B конкретния случай ревизираното лице е изчерпало възможността да иска HOBO спиране на ревизията, тази правна възможност е предоставена еднократно съгласно чл. 34, ал.1, т. 5 oт ДОПК, поради което при подаване нa втора молба за спиране нa производството компетентният орган е релевирал доводи, че не са налице основанията от ново спиране нa производството, нa основание чл. 34, aл. 1, т. 2 oт

ДОПК, a именно — резултатьт oт друго висящо ревизионно производство, развиващо ce no отношение на лице, явяващо ce в роднинска връзка с молителя, зa което последният твърди, че се намира във финансови взaимooтнoшeния, от изясняването нa което зависи изходът нa oбpaзyвaнoтo ревизионно производство пo отношение нa С..

Доводите в оспорваното решение са, че в текущото ревизионно производство няма да е необходимо спиране до приключване на ревизионното производство по отношение на Денислав Сербезов, тъй като органите по приходите събират служебно доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 3 и чл.5 от ДОПК.

Пpaвилнo компетентният орган е отказал повторно спиране на ревизионното производство, като e пpueл, че в случая нe ca налице предпоставките нa чл. 34, an.

1, т. 2 oт ДОПК. Наличието на друго висящо ревизионно производство, образувано no отношение нa Д.Х.С., no никaкъв начин нe влияе върху изхода и не е oт значение зa образуваното срещу М.С.С. ревизионно пpoизвoдcтвo.

Последното съставлява отделно и самостоятелно производство, като изходът нa същото зависи oт конкретно установените в хода фaкти и обстоятелства, като доказателствата зa настьпването или обратно, липсата на същите се събират с всички допустими доказателствени средства, пocoчeни в ДОПК. Правилно е отчетен фактът, че установени no отношение на единия правен субект обстоятелства са от значение за установяване на личните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски конкретно на този правен субект, поради което установените задължения no отношение на Денислав Сербезов не засягат личните задължения на ревизираното лице М.С.С.. Силата на пресъдено нещо дори и в съдебните решения no обжалването на декларативните административни актове /каквито са ревизионните/ няма установително действие no отношение на фактите в това админстративно производство. Със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение само досежно валидността и законосъобразността на ревизионния акт, както и дължимостта на установените с него публични вземания, и то за конкретен период. Посоченото действие на решението не се разпростира спрямо приетите факти, като част от хипотезата на конкретната материалноправна норма, още повече, когато е налице друго отделно производство, когато тези факти подлежат на отделно установяване no предвидения в процесуалните закони ред.

Мотивиран от изложеното, съдът счете, че оспореното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а при този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 6 и ал. 7 от ДОПК, Административен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като

НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на М.С.С.,*** срещу Решение за отказ за спиране на производство №

Р-16001622001041-104-001/ 08.09.2022 г., издадено от началник сектор“ Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА М.С.С.,***, да заплати на Национална Агенция по приходите - София съдебно-деловодни разноски в размер на 200/ двеста/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните за връчване, по реда на чл. 137, ал. 1 от АПК.

СЪДИЯ: