Определение № 510 от 10.07.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 298/2024
- Вид
- Определение № 510
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510 гр. Габрово, 10.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.413 ал.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от „СИБИ” ООД против Заповед № 299/26.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 499/2024г. на PC Севлиево в частта, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на ”АМАЛФИ” ЕООД, ЕИК ************ направените в заповедното производство разноски за адвокат в размер на 1 750 лева.
Според жалбоподателя присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като от една страна надхвърля минимума по чл. 7 ал.7 във вр. с ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга страна не съответства на фактическата и правна сложност на производството, в което единствените действия извършени от процесуалния представител на заявителя са свързани с попълването на бланково заявление и депозирането му в съда. Отделно от това се излагат твърдения, че на 12.04.2024г в Севлиевски РС освен заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е издадена обжалваната в настоящото производство заповед за изпълнение, са депозирани още две заявления по чл. 410 от ГПК, вземанията по които произтичат от същите обстоятелства – Договор за техническа поддръжка и единствената разлика е в периодите и фактурите, по които се претендират сумите. С всяко от трите заявления се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1750.00 лева, което според жалбоподателя представлява злоупотреба с права.
С оглед на горното и като се позовава на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С438/2022г., жалбоподателят моли да бъде изцяло отменена обжалваната заповед по чл. 410 от ГПК в частта, с която на ”АМАЛФИ” ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 750.00 лева или евентуално размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален съобразно фактическата и правна сложност на производството. Претендира се присъждане на разноски в размер на 255.00 лева за заплатена държавна такса по частната жалба и адвокатско възнаграждение.
В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от ”АМАЛФИ” ЕООД, чието становище е, че частната жалба е недопустима като просрочена, а по същество е неоснователна. Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение е договорено за защита в 1 заповедното производство до неговото окончателно приключване и извършената от адвоката работа не се изчерпва с попълване и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на обжалваната Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или при условията на евентуалност ако съдът приеме, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно, същото да бъде намалено до предвидения минимум по чл. 7 ал.7 във вр. с ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в съответствие с чл. 62 ал.3 от ГПК в определения от съда срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ”АМАЛФИ” ЕООД, ЕИК ************ със седалище в гр. ************ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „СИБИ” ООД, за сумата от 15 120 лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението и за сумата 822.19 лева лихви. Вземането произтича от договор от 08.01.2007г. и Анекс №2 към него от 18.01.2007г., във връзка с изпълнението на който заявителят е издал две фактури с № 201/02.10.2023г. за 7 560 лева с ДДС и № 202/07.11.2023г. за 7 560 лева с ДДС.
Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 499/2024г. по описа на Севлиевски РС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 299/26.04.2024г. за претендираните със заявлението главница и лихви, както и за направените в заповедното производство разноски, включващи 302.40 лева заплатена държавна такса и 1750.00 лева адвокатско възнаграждение.
В законния срок е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК от страна на длъжника, съгласно което в срока за доброволно изпълнение той е заплатил дължимите по заповедта суми с изключение на присъденото адвокатско възнаграждение, което счита за прекомерно, поради което е обжалвал заповедта в тази й част. В депозираното в срок становище от заявителя последният потвърждава, че е получил плащане на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 299/26.04.2024г. лихва, главница и държавна такса, поради което счита, че в тази част заповедта следва да бъде обезсилена.
Въззивният съд намира възражението на „СИБИ” ООД, че не следва да дължи разноски за адвокат в заповедното производство за неоснователно, доколкото е налице сключен договор за правна защита и съдействие между ”АМАЛФИ” ЕООД и адв. Е. П. ГАК и адвокатската услуга е заплатена по банков път и предоставена, за което са приложени доказателства.
Основателно е обаче възражението за прекомерност на заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на заявителя.
От приложеното ч. гр. д. № 499/2024г. по описа на Севлиевски РС е видно, че предоставената в производството правна помощ на ”АМАЛФИ” ЕООД се изразява в подготовка и попълване на Заявление по чл. 410 от ГПК, като претендираното вземане се основава на сключен между страните договор за техническа поддръжка, във връзка с който са издадени две фактури. С оглед на това извършените от адвоката на заявителя действия не се характеризират с фактическа или правна сложност, доколкото бланката на заявлението по чл. 410 от ГПК е разработена така, че за попълването й не е необходима юридическа квалификация. С плащането в извършено от длъжника в срока за доброволно изпълнение следва да приключи и производството по делото като издадената Заповед по чл. 410 от ГПК бъде обезсилена за заплатените суми.
2
При тези обстоятелства дори минималното възнаграждение от 1097.11 лева определено по реда на чл. 7 ал.7 във вр. с ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява прекомерно. Поради това и с оглед разрешението дадено в т. 61 от решението по дело С -438/22 на СЕС, съдът намира, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга в заповедното производство е в размер на 850 лева. Поради изложеното обжалваната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 299/26.04.2024г. следва да бъде отменена в частта, с която е разпоредено „СИБИ” ООД да заплати на ”АМАЛФИ” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение над размер на 850.00 лева до размер на 1750.00 лева.
Независимо от изхода на настоящото производство в него разноски на жалбоподателя не се следват, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК съдът се произнася и по искането за разноски във всеки акт, който приключва делото в съответната инстанция. Производството по чл. 410 от ГПК е приключило пред заповедния съд с доброволното изпълнение от страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение и в настоящото производство не следва да се присъждат допълнителни разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 299/26.04.2024г. по ч. гр. д. № 499/2024г. по описа на Севлиевски РС, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е разпоредено „СИБИ” ООД, ЕИК ************ със седалище в гр.
************ да заплати на ”АМАЛФИ” ЕООД, ЕИК ************ със седалище в гр.
************ адвокатски хонорар над размер на 850.00 лева /осемстотин и петдесет лева/ до размер на 1 750.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 299/26.04.2024г. по ч. гр. д. № 499/2024г. по описа на Севлиевски РС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е разпоредено „СИБИ” ООД, ЕИК ************ със седалище в гр. ************ да заплати на ”АМАЛФИ” ЕООД, ЕИК ************със седалище в гр. ************ адвокатски хонорар до размер на 850.00 лева /осемстотин и петдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3