Решение № 970 от 01.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно наказателно дело № 20235330201906 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0444-000069/28.02.2023г. на Началника на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на С. И. К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и 200лв., за извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.150 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. И. К., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна- Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 11.02.2023г. в 20.15часа в гр. Пловдив, ул. „Съединение“ до № 72 като водач на МПС нарушава знак Б-27; Водачът е неправоспособен. СУМПС е отнето по административен ред.

1

Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № GA705532/11.02.2023г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя В. Б. Д. изцяло поддържа констатациите в същия. Допълва, че нарушението е установено от него като с колегата му възприели как жалбоподателят паркира неправилно и отива до обект за хранене. Изчакали го и взели отношение за неправилното паркиране, а при извършена справка в ОДЧ установили и че е неправоспособен. По време на случая К. бил сам.

В хода на съдебното следствие е разпитана в качеството на свидетел С.Р.Л.

–колежка на жалбоподателя, която твърди, че една вечер след 19 часа го придружила за вземане на поръчка от ресторант „Алекс“ в ж.р. „Тракия“, тъй като и двамата работели във фирма за доставка на храна. Той отишъл да вземе поръчката, а тя – до банка, за да изтегли пари и като се върнала разбрала, че на жалбоподателя му бил съставен АУАН. Твърди, че в процесната вечер тя шофирала автомобила.

От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на С. И. К. административни нарушения по чл. 6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.150 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и подкрепени от писмените доказателства, а именно констативен протокол, АУАН, заповеди, справка за водач/нарушител от региона, Заповед за ПАМ.

С оглед горното съдът намира, че от една страна показанията на свид. Л. не са достатъчно конкретни, за да се обвържат именно с процесния случай, доколкото същата не си спомня нито ден, нито месец, нито дори година на случая, за който разказва. На следващо място, освен посочената липса на ясното за датата на случая, но и предвид съществуващите между нея и жалбоподателя близки служебни отношения, не може да се приеме за отговарящо на обективната истина твърдението й, че на процесните по настоящото дело дата и място именно тя е управлявала автомобила, а не К..

Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за 2 опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че

Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 23-0444000069/28.02.2023г. на Началника на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на С. И. К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и 200лв., за извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.150 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

На следващо място не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. Не отговаря на обективната истина твърдението за липса на извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, доколкото актосъставителят лично е възприел неправилното паркиране на МПС, което всъщност жалбоподателят е сторил.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото 3 понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя и макар да не е довело до нарушение на фиска, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – управление на МПС от неправоспособен водач и неправилно паркиране, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за държавните приходи, то са налице сериозни накърнявания на правилата за движение по пътищата, включително и свързани с участие в движението единствено на правоспособни водачи. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на предвидените размери на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0444000069/28.02.2023г. на Началника на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на 4

С. И. К. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 20лв. и 200лв., за извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.150 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5