Решение № 7781 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7781 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100503828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22860/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 14099/2024 г. на СРС, ГО, 157 състав, В. Д. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на Ц.

Л. Х., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се уронване на честта, достойнството и доброто име пред съседи и околни, влошаване на социалните контакти, причинени в резултат на отправена обида чрез електронно съобщения, от електронната поща на ответника ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@gmail.com, с копие до 39 потребители – собственици и съседи в сградата, в която живее ищеца, на 15.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.02.2024 г. до окончателното погасяване. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Ц. Л. Х., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Д. В., ЕГН **********, за заплащане на сумата над 4900 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се уронване на честта, достойнството и доброто име пред съседи и околни, влошаване на здравето, влошаване на социалните контакти, в това число взаимоотношенията с роднините и депресия, причинени в резултат на отправени клеветнически твърдения и обиди чрез електронни съобщения, изпратени от електронните 1 пощи на ответника ****@mail.bg и ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@gmail.com, с копие до 39 потребители – собственици и съседи в сградата, в която живее ищеца, съответно на 26.04.2021 г., на 15.05.2021 г., 02.12.2021 г., на 08.01.2022 г. в 22,30 ч., на 08.01.2022 г. в 23,09 ч., на 11.01.2022 г., на 27.01.2022 г., на 30.01.2022 г., на 31.01.2022 г. в 11,17 ч., на 31.01.2022 г. в 14,21 ч., на 03.02.2022 г., на 12.02.2022 г., на 30.06.2023 г., на 08.01.2024 г.

С решението Ц. Л. Х., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в създаване на невярна представа за личността на ищеца, огорчение и обида, проблеми със съня, понижено настроение и раздразнителност, причинени в резултат на отправени клеветнически твърдения и обиди чрез електронни съобщения, изпратени от електронната поща на ответника по насрещния иск ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@mail.bg в периода от м. февруари 2021 г. до м. март 2022 г., съответно на 29.03.2021 г., на 02.04.2021 г., на 05.04.2021 г., на 06.04.2021 г., на 08.04.2021 г., на 27.04.2021 г., на 16.05.2021 г., на 17.05.2021 г., на 25.05.2021 г., на 27.05.2021 г., на 31.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.01.2022 г. до окончателното погасяване. С решението е отхвърлен предявеният от В. Д.

В. срещу Ц. Л. Х. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в създаване на невярна представа за личността на ищеца, огорчение и обида, проблеми със съня, понижено настроение и раздразнителност, причинени в резултат на отправени клеветнически твърдения и обиди чрез електронни съобщения, изпратени от електронната поща на ответника по насрещния иск ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@mail.bg в периода от м. февруари 2021 г. до м. март 2022 г., съответно на 13.02.2021 г., на 24.02.2021 г., 28.02.2021 г., на 28.04.2021 г., на 23.05.2021 г., на 05.03.2022 г., както и електронни съобщения, изпратени от ответника по насрещния иск от електронна поща ****@yahoo.com до електронната поща на ищеца ****@mail.bg, съответно на 26.04.2021 г., на 27.04.2021 г., на 20.05.2021 г., на 21.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване.

Срещу решението в частта, в която В. Д. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на Ц. Л. Х., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 100 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д. В. срещу Ц. Л.

Х. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., е постъпила въззивна жалба от В. Д. В..Въззивникът сочи, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част. Поддържа, че не се доказало причинноследствената връзка между изпратения от него имейл на 15.02.2024 г. и посочените неимуществени вреди на ищцата. Поддържа се, че свидетелските 2 показания не свързват по никакъв начин изпратения от В. Д. В. имейл с претърпените от Ц. Л. Х. вреди. По отношение на свид. Ц.Ц. се сочи, че същият е заявил, че не е чел всички имейли, а е виждал ищцата разстроена и изнервена след събрания, т.е. причина за изпитания стрес у ищцата са реплики на проведените ОС, а не изпратения имейл. Относно свид. Д. същият бил заявил, че е запознат с част от имейлите, а не с всички, като от показанията му не ставало ясно в резултат на коя точно кореспонденция ищцата се е „капсулирала“, т.е. не може да се направи извод, че това е в резултат на процесния имейл. Отделно се навежда, че не може вследствие на процесния имейл от 15.02.2024 г. ищцата е спряла да взема участие в общите събрания, доколкото такива не са провеждани до подаване на исковата молба в съда.

Въззивникът навежда, че не е използвал думата „подлец“ с цел да унижи чувството за лично достойнство на ищцата, която сама е компрометирала личността си с действията си, а за да изрази принципно становище, че не се интересува от мнението на „подлеци“, в кръга на които може да се счита, че попадат ищцата и бившия й съпруг предвид собствените им неправомерни действия. Сочи се, че присъдата бил задължителна за съда, доказано се явявало компрометирането на свидетелските показания и съответно личността на ищцата, които безспорно са подли, неморални действия като свидетел чрез неверни показания, с които сее опитала да повлияе на съда в полза на обвиняемия – бившия й съпруг. Ето защо и счита, че не е налице непозволено увреждане.

По отношение на предявения насрещен иск се твърди, че в резултат на неправомерните действия на Ц. Л. Х., изразяващи се в многократни обиди и клевети, отправени с цел да опетнят доброто му име в обществото, да унижат честта и достойнството му, В. Д. В. е претърпял значителни неимуществени вреди – изживял е тежко разпространените клевети и обиди, същите са оказали негативно въздействие върху отношенията му с близки, приятели и съседи, качеството му на живот, както и при изпълнение на служебните му задължения. Сочи се, че обидите и клеветите са отправяни публично, адресирани до множество хора /съседи/ в период от 2 години, а В. Д. В. е на 54 г. с високи морални ценности, изпълняващ висока отговорна длъжност „финансов мениджър“, който с упорит труд и етично поведение през целия си живот е градил авторитет в обществото като честен човек с високи морални критерии. Сочи се, че Ц. Х. не е етажен собственик, а само обитател в апартамента на бившия си съпруг, като неправилно районният съд е приел, че с изпратените на 24.02.2021 г.,28.02.2021 г. и на 28.04.2021 г. от Ц. Х. в качеството си етажен собственик коментира законността на избора на ищеца като управител. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което първоначалният иск на Ц. Х. да бъде отхвърлен изцяло, а предявеният от В. Д. В. иск да бъде уважен за пълния предявен размер, като се присъдят и торените разноски.

Въззиваемият Ц. Л. Х. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

3

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца Ц. Л. Х., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Д. В., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се уронване на честта, достойнството и доброто име пред съседи и околни, влошаване на здравето, влошаване на социалните контакти, в това число взаимоотношенията с роднините и депресия, причинени в резултат на отправени клеветнически твърдения и обиди чрез електронни съобщения, изпратени от електронните пощи на ответника ****@mail.bg и ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@gmail.com, с копие до 39 потребители – собственици и съседи в сградата, в която живее ищеца, съответно на 26.04.2021 г., на 15.05.2021 г., 02.12.2021 г., на 08.01.2022 г. в 22,30 ч., на 08.01.2022 г. в 23,09 ч., на 11.01.2022 г., на 27.01.2022 г., на 30.01.2022 г., на 31.01.2022 г. в 11,17 ч., на 31.01.2022 г. в 14,21 ч., на 03.02.2022 г., на 12.02.2022 г., на 30.06.2023 г., на 08.01.2024 г. и на 15.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.04.2021 г. до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главния иск В. Д. В. е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД срещу Ц. Л. Х., за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в създаване на невярна представа за личността на ищеца, огорчение и обида, проблеми със съня, понижено 4 настроение и раздразнителност, причинени в резултат на отправени клеветнически твърдения и обиди чрез електронни съобщения, изпратени от електронната поща на ответника по насрещния иск ****@gmail.com на електронната поща на ищеца ****@mail.bg в периода от м. февруари 2021 г. до м. март 2022 г., съответно на 13.02.2021 г., на 24.02.2021 г., 28.02.2021 г., на 29.03.2021 г., на 02.04.2021 г., на 05.04.2021 г., на 06.04.2021 г., на 08.04.2021 г., на 27.04.2021 г., на 28.04.2021 г., на 16.05.2021 г., на 17.05.2021 г., на 23.05.2021 г., на 25.05.2021 г., на 27.05.2021 г., на 31.01.2022 г., на 05.03.2022 г., на 31.01.2022 г., както и електронни съобщения, изпратени от ответника по насрещния иск от електронна поща ****@yahoo.com до електронната поща на ищеца ****@mail.bg, съответно на 26.04.2021 г., на 27.04.2021 г., на 20.05.2021 г., на 21.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване.

По отношение доводите на въззивника относно решението в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД на Ц. Л. Х. до размера от 100 лв.

За да присъди определеното обезщетение от 100 лв., първоинстанционният съд е приел, че единствено в изпратения от въззивника на 15.02.2024г. в 11:40 часа до ищцата електронно съобщение се съдържат обидни твърдения. Съдържанието на имейла е както следва: „Ще помоля живеещите в ап. 8 да не ме занимават с личните си напъни за изява. ....... По принцип мнението на подлеци не ме интересува.“ Макар думата „подлец“ да е използвана общо, то при системно тълкуване с първата част на изречението, безспорно реферира към живущите в ап. 8, където безспорно живее и ищцата, а доколкото е изпратен на имейла на ищцата, очевидно представлява квалификация по неин адрес.