Решение № 4353 от 12.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4353 гр. Пловдив, 12.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330115499 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Г. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 30.10.2023 г., по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от дата *** били прехвърлени изцяло с всички обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите условия на договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на цедента. В случай, че уведомяването за извършена цесия се счете за ненадлежно, ищецът моли да бъде връчено на ответника представено от него Уведомително писмо с предявяването на настоящия иск. Излагат се твърдения, че на 06.08.2019 г.“ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и 1 ответникът сключили процесния договор за потребителски кредит при спазване на разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Договорът съдържал съгласие на ответника, че той е запознат и приема ОУ към същия като неразделна част от него. Сочи се, че съгласно сключения договор заемодателят се задължил да представи на заемателя под формата на паричен заем сумата в размер на 11 200 лв., представляващи главница и чиста стойност на кредит, като кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 15 700,67 лв., като договорната лихва възлизала на 4500,67 лв. Сумата следвало да се върне в срок до 15.09.2022 г. на 28 броя погасителни вноски съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна вноска, като първите 27 броя вноски били в размер на 560,74 лв., а последната била в размер на 560,69 лв. При забава в плащането ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница, като на него му била начислена лихва за забава от 08.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, общият размер на начислената лихва бил 4127,27 лв.

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12078/2024 г., по описа на ПдРС, 15 гр. състав, а именно: 4918,74 лв.представляваща главница, 1681,22 лв.- представляваща договорна лихва за периода 07.01.2021 г. до 15.09.2022 г., 4127,27 лв.- обезщетение за забава за периода от 08.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че не е спорно сключването на договора за паричен заем от *** и получаването на заемната сума по него, като той носел белезите на договор за потребителски кредит по ЗПК. Счита, че ГПР бил неправилно изчислен, тъй като в него не била включена уговорената еднократна такса за оценка на риска от 1200 лева, като това означавало, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и потребителят следвало да върне единствено заемната сума според чл. 23 ЗПК, а последната била изчислена към момента на образуване на заповедното производство, като това било достатъчно основание да бъде отхвърлен иска. Излагат се съображения, че еднократната такса за оценка на риска била включена в главницата по кредита и била олихвявана с уговорената лихва от 29,96%. Според ответника оценката на риска при сключване на договор за потребителски кредит била безплатна услуга по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗПК, от една страна, а от друга страна, клаузата за заплащането й противоречала на материалния закон - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за такса, 2 свързана с отпускането на кредита. Счита, че ако договорът бъде приет за действителен, той следвало да се преизчисли, като се изключи дължимостта на таксата от 1200 лева, както и начислената върху нея договорна лихва.

Прави се възражение, че част от вземанията били погасени по давност, като вземането за договорна лихва се погасявало с кратката тригодишна погасителна давност и не се дължало за периода от три години преди образуване на заповедното производство - за периода от 07.01.2021 г. до 09.07.2021 г. Сочи, че и вземането за обезщетение за забава също се погасява с кратката тригодишна давност и не се дължало за периода от три години преди образуване на заповедното производство от 08.01.2021 г. до 09.07.2021 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12076/2024 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6207 от 22.07.2024 г., за сумата от за сумата от 4918,74 лв. – главница; 1681,22 лв. – договорна лихва за периода 07.01.2021 г. – 15.09.2022 г.; 4127,27 лв. – обезщетение за забава за периода 08.01.2021 г. – 10.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноски. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта, като в предоставения му от съда едномесечен срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „Ти би ай Банк“ ЕАД, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 10 000 лв. В чл. 7.1 от договора е уговорена еднократна такса за оценка на риска от 1200 лв. Срокът на договора за кредит е до 15.12.2021 г. Уговорен е годишен лихвен процент от 29,96% и ГПР от 48,19%. Посочено, че общата дължима сума по договора е в размер на 15700,67 лв. В договора е обективиран погасителен план, като същият е подписан на всяка страница от кредитора и потребителя. По делото са представени още: Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 06.08.2019 г.; Договор за продажба и вземане /цесия/ от ***, по силата на който процесните вземания по договора за кредит са прехвърлени на ищеца; Приложение № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания; Приложение № 1/30.01.2023 г. към договора за цесия, в което е отразено прехвърлянето на ищеца на вземането по процесния договор за кредит; Приложение № 4 към договора за цесия; Уведомително писмо до ответника за извършено прехвърляне на вземанията; известие за доставяне адресирано до ответника, получено от същия на 22.11.2023 г.

3

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнително такова, от което се установява, че стойността на кредита по процесния договор от 11200,00 лв. е преведена от кредитора на Г. Р. В. на 07.08.2019 г. Отразените внесени суми за погасяване на Договор за кредит № *** от *** са в общ размер на 11 269,85 лв., от които 11109,85 лв. в „Ти Би Ай Банка“ ЕАД, а 160,00 лв. са внесени след прехвърлянето на вземането на „АСВ“ ЕАД (***). С внесените суми в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 11 109,85 лв. са погасени следните задължени по Договор за потребителски кредит №***: главница в размер на 6 296,45 лв., договорна лихва в размер на 4 551,99 лв. и наказателна лихва в размер на 261,41 лв. С извършените плащания след прехвърляне на вземането в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в размер на 160,00 лв. е погасена договорна лихва. След приспадане на погасената главница в размер на 6 296,45 лв. от размера на предоставения кредит 11 200,00 лв., остава непогасена главница в размер на 4903,55 лв. По погасителен план начислената договорна лихва за срока на действие на договора за кредит е в общ размер на 4500,67 лв. Поради нередовното обслужване на кредита след 12.03.2020 г. лихвата е начислявана върху остатъчната главница и е прилаган лихвен процент в размер на 29,96% на годишна база. Начислената договорна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 15.09.2022 г. е в размер на 6393,21 лв. След приспадане на платените от Г. В. договорни лихви в общ размер на 4551,99 лв. остава непогасена договорна лихва в размер на 1841,22 лв. След датата на прехвърляне на вземането на „АСВ“ ЕАД са установени плащания на 09.11.2023 г. на сумата от 100,00 лв. и на 11.12.22023 г. 60,00 лв. С платените суми е погасена договорна лихва в размер на 160,00 лв. След приспадане и платените след 30.10.2023 г. суми остава непогасена договорна лихва в размер на 1681,22 лв. Върху всяка просрочена главница в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е начислена лихва за забава, която до датата на цесията възлиза в общ размер на 3852,83 лв., от която лихва е погасена сумата от 261,41 лв. Към датата на прехвърляне на вземането от Банката непогасената лихва за забава е в общ размер на 3 591,42 лв. За периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.07.2024 г. е начислена лихва за забава в общ размер на 535,85 лв.

Към 10.07.2024 г. непогасената лихва за забавено плащане е в общ размер на 4 127,27 лв.

Вещото лице е посочило, че в случай, че се дължи главница в размер на 10 000,00 лв. за срока на договора до 15.12.2021 г. начислената договорна лихва в размер на 29,96% е в общ размер на 4018,74 лв. При разпределянето на постъпилите плащания в общ размер на 11 269,85 лв. и при начислена лихва за забава в размер на законната лихва, се погасяват следните суми: 6 762,26 лв. - главница 3 693,41 лв. договорна лихва; 814,18 лв. - лихва за забава или общо 11269,85 лв. Ако се приеме, че предоставеният кредит е в размер на 10 000,00 лв. за срок от 28 месеца при годишен лихвен процент от 29,96% то изчисленият в този случай ГПР ще бъде 34,44%, 4 месечната вноска ще е в размер на 500,67 лв., а общата сума за плащане 14 081,75 лв., от които главница 10 000,00 лв. и договорна лихва в размер на 4 018,75 лв. Въз основа на изчисленията по първата задача, а именно: главница в размер на 10 000,00 лв. при ГЛП 29,96% за срок до 15.12.2021 г. изчислената договорна лихва за периода от 10.07.2021 г. до 15.09.2022 г. е в общ размер на 2 761,46 лв. върху остатъчната непогасена главница от 7 807,47 лв. към 10.07.2021 г. Изчисленото обезщетение за забава за периода от 10.07.2021 г. до 10.07.2024 г. ще бъде в общ размер на 2 716,24 лв.

В допълнителното си заключение вещото лице, сочи че в случай, че еднократната такса за оценка на риска от 1 200,00 лв. се включи в ГПР, като такса при усвояване и подлежаща на разсрочено плащане, то годишния процент на разходите ще бъде в размер на 49,73%, месечната вноска ще бъде 560,75 лв., а общата сума за плащане ще бъде 15 701,00 лв., от които главница 10 000,00 лв., 1 200,00 лв. - такса оценка на риска и 4 501,00 лв. договорна лихва. В този случай, таксата се добавя към главницата и се олихвява. Размерите на месечните вноски и общата сума за плащане, съответства на данните по погасителния план по договора. В случай, че таксата за оценка на риска не се добави към главницата, а се изплаща на 28 равни вноски, добавени към месечните вноски, то ГПР ще възлезе на 45,29%, месечните вноски ще са в размер на 543,53 лв., а общата сума за плащане - 15 218,75 лв., от които: 10 000,00 лв. - главница, 1 200,00 лв. такса оценка на риска и 4 018,75 лв.