Решение № 36 от 09.03.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Свищов, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20224150100790 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на А. Г. ПК , ЕГН:

**********, гр. *; срещу СУ „ДБ“, ЕИК: **, гр. ***, с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) ищцата твърди, че повече от 33 години е била в трудово отношение с ответното училище. До 2017 г. е била на длъжност „старши прогимназиален учител“, а след това била преназначена на длъжността „главен прогимназиален учител“. Понеже новата й длъжност й създавала затруднения, А. К поискала на 27.10.2022 г. от директора на училището да я върне на старата й длъжност, като поискала – буквално – да бъде освободена от длъжността „главен учител“. След това на 02.11.2022 г. К депозирала нова молба в училището, с която заявявала, че оттегля старата си молба, уточнявайки, че иска да бъде „преназначена“ на предишната си длъжност, а не да прекратено трудовото й отношение с училището.

Директорът на училището обаче заявил в уведомление от 02.11.2022 г. до К, че трудовото й отношение ще бъде прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ: след изтичане на тридесет дневен срок на предизвестието й за напускане. Покъсно директорът заявил в уведомление от 10.11.2022 г. на ищцата, че първата й молба не може да се счита за оттеглена, тъй като това можело да стане само преди тя да бъде получена или най-късно – едновременно с получаването й; при това трудовото отношение щяло да бъде прекратено на 28.11.2022 г. Така на 24.11.2022 г. директорът на училището връчил Заповед № 488/24.11.2022 г. на ищцата за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 29.11.2022 г.

В ИМ А. Г. ПК заявява, че уволнението й било незаконно, поради това че, от една страна, не било налице взаимно съгласие за прекратяване на 1 трудовия договор, както пишело в заповедта от 24.10.2022 г. От друга страна, изявлението й от 27.10.2022 г. било в смисъл не да се прекрати трудовото отношение, а да се върне на старата си длъжност. Развиват се подробни доводите във вр. с твърденията й. В писмената си защита ПК, обратното, но при условията на евентуалност, се отстоява по същество, че волята на ищцата в молбата й от 27.10.2022 г. била трудовото й отношение да се прекрати по взаимно съгласие, но работодателят пропуснал да се произнесе в седмодневен срок дали приема, или не, предложението й; прочее липсвало съвпадение на волите за прекратяване на трудовото отношение на това основание (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ).

Ищцата ПК моли Свищовският районен съд (СвРС) на основание чл.

344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД да постанови решение, с което:

(1) да признае уволнението й със Заповед № 488/24.11.2022 г., изм. със Заповед № 498/28.11.2022 г., на Директора на училището за незаконно; (2) да бъде възстановена на заемана преди уволнението й длъжност – „главен прогимназиален учител“; (3) да осъди училището да й плати сумата от 23 703.60 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за шест месеца, през които ищцата е била без работа. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответното училище заявява следното:

Признават се фактите в исковата молба, но се възразява срещу твърдението на ищцата, че намерението й в молбата от 27.10.2022 г. е било да бъде преназначена на старата длъжност, напротив, волята й била да бъде прекратено трудовото й отношение с предизвестие. Релевира се довод, че изявлението по чл. 326, ал. 1 КТ е преобразуващо право, което води до прекратяване на трудовото отношение ex lege с изтичането на срока, поради което не била необходима и заповед за прекратяване на трудовия договор.

Моли СвРС да остави без уважение ИМ на ищцата. Претендират се и разноски. В условията на евентуалност – ако съдът уважи предявените искове – моли СвРС да осъди ищцата да плати на ответното училище полученото обезщетение 10 032.24 лв. за неползван платен годишен отпуск.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

От 25.08.1989 г. А. Г. ПК престира труда си срещу възнаграждение в СУ „ДБ“, гр. Свищов като учител (видно от трудов договор № 71 между страните със същ. дата, прикрепен към трудовото досие на ищцата). С Допълнително споразумение № 12/19.09.2017 г. към същ. трудов договор между Директора на училището и А. К последната била назначена от длъжност „Старши прогимназиален учител“ на длъжност „Главен прогимназиален учител“. На 27.10.2022 г. К подала молба до Директора на училището, в която заявила следното: „Госпожо Директор, Моля да бъда освободена от длъжността 2

„Главен учител“, тъй като смятам, че работата ми като такъв е недостатъчно оценена за учебната 2021-2022 г. от страна на директора на училището.“ Молбата е била резолирана положително (с „Да“) от Директора на училището на следващата дата (28.10.2022 г.). С писмено изявление от 02.11.2022 г. на Директора К е била уведомена, че трудовото й отношение ще бъде прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ след изтичането на предвидения в ал. 2 тридесет дневен срок, който е започнал да тече на 28.10.2022 г. и щял да изтече на 28.11.2022 г. ПК възразила при връчването на уведомлението й, че:

„Не съм съгласна с направеното предизвестие, тъй като по КТД срокът на предизвестието е два месеца – чл. 328, ал. 1, т. 2-3 и т. 10 КТ.“ А. ПК е подала нова молба на 02.11.2022 г. до училището, в която заявява следното: „Моля да бъде оттеглена молбата ми № 347/27.10.2022 г.

Моля да бъда освободена от длъжността „Главен учител“ и преназначена в „Старши учител по математика“, тъй като смятам, че работата ми като такъв е недостатъчно оценена за учебната 2021-2022 г. от страна на директора на училището!“ Резолюцията на Директора от същ. дата била отрицателна („Не!“). На 10.11.2022 г. Директорът на училището е отговорил на ПК, че предизвестието не би могло да се оттегли на основани чл. 326, ал. 4 КТ, тъй като срокът за това е изтекъл: молбата за предизвестието е входирана в училището на 27.10.2022 г., а молбата за оттеглянето й – на 02.11.2022 г.; КТ обаче позволявал оттеглянето на предизвестието без съгласието на работодателя да стена преди получаването му от него или най-късно едновременно с това. Директорът е отговорил на възражението за по-дългия срок на предизвестието в чл. 11 КТД, който е заявила ПК, че същият бил неприложим в хипотезата на чл. 326 КТ, но в случай на предизвестие по чл.

328, ал. 1, т. 2-3 и т. 10 КТ. Директорът, най-сетне, е изразил несъгласие за оттегляне на молбата на предизвестието. При връчването на последното уведомление, както и по-късно с Възражение от 17.11.2022 г., подписано и от други служители на училището, ПК възразила на Директора, че молбата от 02.11.2022 г. била депозирана около час преди да бъде връчен за подпис първият отговор на Директора от 02.11.2022 г. относно предизвестието й от 27.10.2022 г.

Със Заповед № 488/24.11.2022 г., в която е записано, че е издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и приета молба от 27.10.2022 г., Директорът на училището е наредил да бъде прекратено трудовото отношение между СУ „ДБ“ и А. ПК, считано от 29.11.2022 г.; на ПК да изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 52 дни за 2022 г. и 29 дни за 2021 г., или общо от 81 лв., в размер на 10 112.85 лв.; а бъде удържана сумата от 83.34 лв., която ПК дължала на училището съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за представителното облекло на учителите, понеже е получила плащане за облекло за цялата от 2022 г., но следвало да върне пропорционална част от цялата получена сума за периода, в който не е била учител, т. е. за времето от 29.11.2022 г. до края на с. г. Тази заповед била връчена на ПК на 24.11.2022 г.

На 28.10.2022 г. ПК възразила, че дължи да върне сума за облекло, която възлизала на 41.67 лв. Така със Заповед № 498/28.11.2022 г. била изменена Заповед № 488/24.11.2022 г. от Директора на училището, като било наредено от учителя да се удържи само сумата от 41.67 лв. за облекло, а за неползван платен годишен отпуск да му се плати сумата от 10 032.24 лв. На 25.11.2022 г.

ПК възразила срещу определението й обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

3

ПО ПРАВОТО:

СвРС намира, че е сезиран обективно съединени искове от А. Г. ПК срещу СУ „ДБ“, гр. Свищов, с които иска от съда: (1) да признаване уволнението със Заповед № 488/24.11.2022 г., изм. със Заповед №

498/28.11.2022 г., на Директора на училището за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); (2) да я възстанови на предишната й работа в училището като „главен прогимназиален учител“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); и (3) да осъди училището да й плати сумата от 23 703.60 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за шест месеца, през които ПК е била без работа (чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК. В случая са безспорни обстоятелствата на: възникването на трудовото отношение между страните, вкл. и на изменяването му, в частност на преназначаването на ищцата през 2017 г.; на подадените от нея молби до училището на 27.10.2022 г., на 02.11.2022 г. и възражение от 17.11.2022 г.; на уведомленията на СУ до ищцата от 02.11.2022 г., от 10.11.2022 г. и заповедта за прекратяване на трудовото отношение на ищцата от 24.11.2022 г., която й е била връчена на същ. дата, в т. ч. и заповедта, с която е била изменена тази заповед на 28.11.2022 г., която също й е била връчена; на обстоятелството, че ищцата не полага труд срещу възнаграждение от уволнението й досега; както и че е била обезщетена за неползван платен годишен отпуск съгласно заповед на директора на ответното училище.

С оглед на изложеното съдът е обявил на страните с доклада си по делото, че всички факти по делото не са се нуждаели от доказване (чл. 155 ГПК), а освен това същите са били надлежно установени от писмените доказателствени средства по делото – трудовото досие на ищцата от 1989 г. до 2022 г. в училището. При това спорът в случая е концентриран върху правото, а именно: (1) Какви са били юридическите последици на молбата (волеизявлението) на А. К от 27.10.2022 г.: дали с нея тя е упражнила право да бъде преназначена на предишната си длъжност (с каквото право не разполага нито по КТ, нито КТД), или с молбата си тя е отправила предизвестие за прекратяване на трудовото й отношение (по смисъла чл. 326 КТ)?; и (2) Дали заповедта за уволнение е прекратила трудовото отношение по „взаимно съгласие“ на страните (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), или тя няма такива последици, в случай че преди това трудовото отношение е било прекратено с предизвестие от страна на работника или служителя?

В настоящия случай СвРС намира, че с подадената молба на 27.10.2022 г. от А. ПК до Директора на училището, в която тя заявила следното:

„Госпожо Директор, Моля да бъда освободена от длъжността „Главен учител“, тъй като смятам, че работата ми като такъв е недостатъчно оценена за учебната 2021-2022 г. от страна на директора на училището.“, служителят ПК е манифестирал недвусмислено желанието си да бъде прекратено трудовото му отношение с работодателя при условията на чл. 326, ал. 1 КТ.

Срокът за това е тридесет дневен срок от получаването на предизвестието от работодателя и – макар такъв срок да не е посочен в предизвестието – същият следва от диспозитивната разпоредба на чл. 326, ал. 2 КТ, която допълва 4 волята на служителя. В настоящия случай срокът е започнал да тече на следващия ден, 28.10.2022 г., и е изтекъл на 28.11.2022 г. Същевременно предизвестието е станало неоттегляемо от датата на получаването му от работодателя на 27.10.2022 г. (вж. чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ).