Решение № 382 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000377 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 2 ТЗ.

С решение № 14/26.04.2022 г. по т.д. № 1349/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., е отменено решение № 280/12.05.2021 г. по т.д. № 165/2021 г. на САС, ТО, 6 състав, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд със задължителни указания.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от 4.02.2021 г. на молителя „Монекс“ АД срещу решението от 20.01.2021 г. по т. д. № 261/2020 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е отхвърлена молбата на същия за откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано МОС е приел, че събраните доказателства не установяват, че молителят е неплатежоспособен, тъй като публичното задължение в размер на 96 300,10 лв. е имуществена санкция по ЗАНН, която не е свързана с търговската му дейност. Сочи се, че съществуват и публични задължения в размер на 7 066,12 лв. за ДДС и осигуровки, които са свързани с търговската дейност. Твърди се, че е налице и спиране на плащанията, а последното плащане е извършено на 3.12.2020 г. към НАП.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Монекс“ АД с молба от 17.12.2020 г., уточнена с молба от 5.01.2021 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал откриване на производство по 1 несъстоятелност спрямо себе си. В молбата се твърди, че молителят има изискуеми и неизплатени публични задължения в размер около 100 000 лв. за имуществена санкция, както и неизплатени задължения към двама работници, присъдени с влезли в сила решения на РС Монтана. Последното плащане било от 3.12.2020 г. към НАП. Активите му били недостатъчни за покриване на задълженията, като дружеството нямало дълготрайни и краткотрайни активи, вземания към трети лица и налични средства на каса и по банкови сметки.

От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че молителят „Монекс“ АД е бил регистриран на 31.10.2013 г. с ЕИК – 202797365 с капитал 2 641 500 лв. Не са публикувани ГФО, но такива са били заявени със заявления № 20170913144119 /ГФО за 2016 г./ и № 20180628160010 /ГФО за 2017 г./. Обявяването е било отказано, поради липсата на представено решение за приемане на ГФО от компетентния орган, въпреки дадените указания.

Към молбата са представени годишна данъчна декларация за 2018 г.; счетоводен баланс към 4.12.2020 г.; отчет за приходите и разходите за 2020 г.; отчет за паричните потоци за 2020 г.; отчет за собствения капитал за 2020 г. и отчет по банковата сметка от 2020 г.; списък на кредиторите с посочени вземания; платежно нареждане от 3.12.2020 г. за извършено плащане към НАП на сумата 1290 лв. по изп. дело № 160000079/2016 г.; справка за задълженията на дружеството по изп. дело № 160000079/2016 г. към 31.12.2020 г.; покана за доброволно изпълнение с изх. № 9648/17.11.2020 г. по изп. дело № 20201630420349 на ДСИ към РС Монтана; изпълнителен лист от 4.11.2020 г. по гр.д. № 229/2020 г. на РС Монтана; протокол № П-04001220204773-073-001/22.12.2020 г.

С решение от 13.03.2019 г. по НАХД № 21/2019 г. на ОС – Монтана на осн. чл. 83а ЗАНН на молителя „Монекс“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 93 100,20 лв. за това, че се е обогатил в резултат на извършено от Б. Д. С. в качеството му на представляващ дружеството престъпление по чл. 255, ал. 4 НК съгласно присъда № 21/28.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1282/2018 г. на САС, влязла в сила на 28.11.2018 г.

От служебно извършена справка в деловодната система на САС се установява, че посочената присъда № 21/28.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1282/2018 г. на САС лицето Б. Д. С. е признат за виновен в това, че за периода от 11.12.2013 г. до 13.01.2014 г. в качеството си на изпълнителен директор на молителя „Монекс“ АД при условията на продължавано престъпление, е избегнал плащане на данъчни задължения по ДДС в особено големи размери, на стойност 96 100,20 лв., за данъчните периоди 1.11.2013 г. – 30.11.2013 г. и 1.12.2013 г. – 31.12.2013 г., като е потвърдил неистина в подадени декларации /справки декларации по ЗДДС на „Монекс“ АД, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 8 ЗДДС, вр. чл. 116 от ППЗДДС, като е използвал документи с невярно съдържание и неистински такива /фактури/ при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Велико Търново и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 96 100,20 лв. За същото деяние на осн. чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. В мотивите е прието, че е отчетено внасяне в бюджета на всички дължими данъчни задължения, ведно с лихвите, възлизащи в общ размер на 109 762,77 лв., до 6.03.2018 г., която дата предхожда датата на съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие пред първоинстанционният съд – 17.07.2018 г.

В повторното въззивно производство е представен ГФО за 2021 г. на молителя.

В първото въззивно производство и на осн. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд е предприел служебно събиране на доказателства, като е назначил изслушване на съдебно-икономическа 2 експертиза. Приетото заключение от 6.04.2021 г. на вещото лице В. П. е изготвено на база документите по делото, публикуваните документи по партидата на дружеството в ТР, като жалбоподателят е представил ГФО за 2018 – 2020 г., но не е предоставил на вещото лице достъп до счетоводната си отчетност поради компютърен проблем, поради което вещото лице не е могло да извърши подробен анализ на осчетоводените задължения. Не са били представени и годишни оборотни ведомости, от които да се установи движението на всички видове активи и пасиви.

Според ГФО за 2021 г. и според данните по ССЕ общо осчетоводените задължения според ГФО са в следните обобщени размери:

Краткосрочни

Дългосрочни задължения задължения

ОБЩО

/с падеж до 1 г./

/с падеж над 1 г./

– хил. лв. хил. лв. хил. лв. към 31.12.2018 г.

229

394

623 към 31.12.2019 г.

2

0

2 към 31.12.2020 г.

100

0

100 към 31.12.2021 г.

100

0

100

Установено е, че задълженията за 2020 г. и 2021 г. са само публични, записани в баланса като „данъчни задължения“. Според СИЕ ответното дружество по счетоводни данни притежава имущество на следната балансова стойност: хил. лв.

№

Раздели, пера и статии на баланса

31.12.

31.12.

31.12.

31.12.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

2021 г.

А.

Дълготрайни активи

3 037

0

0

0

І.

Нематериални активи

0