Решение № 72 от 23.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Плевен, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. Л.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно частно наказателно дело № 20264400600102 по описа за 2026 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Б. П., защитник на осъдения С. Д.

М., подадена срещу определение № 82 от 15.01.2026 г., постановено по чнд № 49/2026 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е постановил осъденият С. Д. М. да изтърпи наказанието, наложено му по нохд № 403/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, при първоначален строг режим.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че осъденият С. М. не е с висока степен на обществена опасност, поради което е следвало първоначалният режим за изтърпяване на наказанието да бъде общ, а не строг.

Прави се искане за изменение на определението.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател С. Д. М., адвокат Б. П..

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна, но не 1 посочените в нея причини, а поради това, че основният съд изобщо не е разполагал с правна възможност да определи първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения. При постановяване на определението основният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага съдебният акт да бъде изменен.

Контролираният съд изобщо не е изложил мотиви защо приведеното в изпълнение условно наказание, наложено на осъдения С. Д. М. по нохд № 403/2025 г. по описа на Плевенския районен съд, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Това противоречи на стандарта, въведен с разпоредбата на чл. 34 НПК, съобразно която всеки акт на съда трябва да съдържа – наред с останалото, и мотиви. Този порок по принцип е абсолютно основание за отмяна на постановеното определение, но според въззивната инстанция в конкретния случай това не е необходимо, тъй като допуснатата грешка при приложението на материалния закон може да бъде коригирана от въззивния съд.

От доказателствата по делото се установява, че с определение за решаване на нохд № 403/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, съдът е признал подсъдимия С. Д. М. за виновен в извършване на престъпления по чл. 144а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК, по чл. 296, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 144а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок.

Деянията са осъществени в периода месец ноември 2024 г. – 03.01.2025 г., а определението е влязло в сила на 11.03.2025 г.

С присъда № 117 от 21.11.2025 г., постановена по нохд № 2075/2025 год. по описа на Районен съд-Плевен, съдът е признал подсъдимия С. Д. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 4, във връзка с ал. 1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от 2 свобода, при първоначален строг режим.

Деянието е осъществено на 06.09.2025 г., а присъдата е влязла в сила на 09.12.2025 г.

От изложеното става ясно, че С. Д. М. е извършил деянието, предмет на нохд № 2075/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, в изпитателния срок, който му е определен по нохд № 403/2025 г. по описа на същия съд. Ето защо приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е правилно и законосъобразно.

Неправилно и в нарушение на материалния закон обаче съдът е постановил отложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС предвижда, че строг режим се определя на осъдените на лишаване от свобода: а/ за повече от 5 години за умишлени престъпления; б/ за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията; в/ за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.

Във всички останали случаи, съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, се определя общ режим.

В разглеждания случай не е налице нито една от материалните предпоставки на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим по отношение на наказанието, наложено на въззивния жалбоподател по нохд № 403/2025 г. по описа на Плевенския районен съд, а е налице предпоставката на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за определяне на общ режим.

Анализът на актуалната пенитенциарна регламентация, приложима и по конкретното дело, насочва към определяне на строг режим не за отложеното наказание, а за умишленото престъпление, извършено в изпитателния срок на условното осъждане. Става дума за определяне на строг режим на наказанието лишаване от свобода, наложено за следващото осъждане. За първото отмерено наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК и приведено по силата на член 68 НК, при последващо осъждане важи правилото на т. 3 на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС – определяне на 3 общ режим. И това е така, защото разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „а“ и буква „б“ от ЗИНЗС, категорично не намират приложение в разглеждания случай. В аналогичен случай е и непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 21 от 23.02.2022 г. по н. д. № 932/2021 г., II н. о.

При този изход от делото оплакванията, съдържащи се в жалбата, не следва да се коментират. Необходимо е само да се посочи, че въззивният жалбоподател по принцип не може да бъде третиран като лице, което не е с висока степен на обществена опасност, тъй като е осъждан многократно за извършени престъпления в страната и чужбина.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 82 от 15.01.2026 г. , постановено по чнд № 49/2026 г. по описа на Районен съд-Плевен, като определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения С. Д. М. по нохд № 403/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е било отложено.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4