Решение № 843 от 02.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Варна, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110204832 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Тием Бийч” ООД гр. Варна, ЕИК*, срещу НП №656870-F668702 от 17.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „фискален контрол“ при НАП, с което за пет отделни нарушения по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, вр. чл.5, ал.4 КСО, на въззивника са наложени пет отделни наказания „имуществена санкция“ в размер по 500.00 лв за всяко от тях.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на правото на защита и моли, същото да бъде отменено. Твърди липса на ясна, точна и конкретна фактическа обстановка, в това число обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Навежда и доводи за приложение на института „маловажен случай“.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.07.2022 г. свид. П. Д.-Б. - орган по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка на търговски обект-ресторант „Жар“, находящ се в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" 108, стопанисван от въззивника „*“ ООД. В последствие на 14.07.2022 г. в ТД на НАП гр. Варна, свид. П. Д.а-Б. извършила и документална проверка на въззивното дружество. При проверката било констатирано, че дружеството е осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО и като такъв не е изпълнил задължението да подаде Декларация образец №1 по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ за м. март 2022 г. за пет наети лица по трудови правоотношения, в законоустановения срок – до 25.04.2022 г. включително. Установено 1 било, че декларацията е подадена от въззивника с Протокол вх.№03000223325630 от 06.07.2022 г. за пет наети лица по трудови правоотношения. Въз основа на констатациите от проверката, на 21.07.2021 г. свид. П. Димитрова-Б. издала срещу въззивника АУАН №F668702 за пет отделни нарушения по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ в присъствие на Теодор Кулев – управител на въззивното дружество, който отразил в АУАН, че при ще представи възражения допълнително.

На 17.08.2022 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, като бланкетно отхвърлил отправените от въззивника възражения и издал обжалваното НП като наложил наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв за всяко от твърдените пет отделни нарушения. НП било връчено на въззивника на 04.11.2022 г., като на 18.11.2022 г. била депозирана процесната жалба.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите П. Д.-Б. и И. С., така и от напълно съответстващите им документи – НП №656870-F668702 от 17.08.2022 г., АУАН №F668702 от 21.07.2022 г., писмо №33162 от 26.07.2022 г., удостоверение №436000-1465404 от 04.10.2021 г., писмо рег.№716801-260 от 25.03.2022 г., становище от И. Н. от 20.07.2022 г., пълномощно, протокол за извършена проверка от 12.07.2022 г., отчетна форма за явяване на работа за м. януари 2022 г., рекапитулация на „*“ ООД от 01.02.2022 г., хронологичен регистър на „*“ ООД от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., протокол изх.

№0300022332552 от 06.07.2022 г., разчетно-платежна ведомост на „*“ ООД за м. март 2022 г. и от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., оборотна ведомост от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., протокол изх.№03000223174621 от 25.03.2022 г., рекапитулация 02.02.2022 г., разчетноплатежна ведомост за 02.2022 г., протокол за извършена проверка от 06.07.2022 г., декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение на Н. Н., Я. Е., Г. П., Н. В., хронологичен регистър от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., протокол изх.

№03000223296721 от 16.06.2022 г., рекапитулация 04.02.2022 г., отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. април 2022 г., оборотна ведомост на „Тием Бийч“ ООД от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., хронологичен регистър от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., протокол изх.№03000223325630 от 06.07.2022 г., рекапитулация 05.02.2022 г., разчетноплатежна ведомост за м. май 2022 г., оборотна ведомост от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., хронологичен регистър от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., справка данни за осигуряване по ЕГН от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. на Б. Б.а, В. Н., В. И., В. А., Г. П., Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 25.08.2020 г. ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП са отразени датата 06.07.2022 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 25.06.2022 г., до който въззивникът е бил 2 длъжен да представи в ТД на НАП гр. Варна, декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ. И въпреки отразяването на законоустановен краен срок до 25.04.2022 г., не е посочена датата на извършване на нарушението, която дата е първия работен ден (26.04.2022 г.) след изтичане на предоставения срок. Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се задължителен реквизит на посочените два акта.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е, да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Не случайно, датата, мястото, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, са включени като задължителен реквизит от НП в една и съща разпоредба – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това е така, защото датата на нарушението е съществена част от неговото описание, като при това, датата е и съществен индивидуализиращ негов признак. И обвинение за нарушение, без посочена дата, е неконкретно, непълно и неясно.

Действително, с чл.53, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност, НП да се издаде и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но, тази норма не предоставя на наказващия орган правомощие, да възпроизведе и в НП допуснатата в АУАН нередовност. Напротив, с чл.53, ал.2 ЗАНН на наказващия орган се дава възможност да отстрани нередовността по АУАН именно чрез привеждане съдържанието на НП в съответствие със законоустановените изисквания.

Административно-наказателното производство е строго формално, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Посочване на точната дата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.

Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП . В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на въззивника, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не е спорно между страните, че въззивното дружество е осигурител по смисъла на чл.5, ал.4 КСО, както приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 25.04.2022 г. за представяне на годишна декларации обр.1 „Данни за осигурено лице“ по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ за 2021 г., въззивникът „*“ ООД не е изпълнил вмененото му задължение по чл.4, ал.1, т.1, 3 б.“а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г., с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 26.04.2022 г., е осъществил съответното нарушение. Въпреки тази констатация, правилната квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер за всяко от констатираните нарушения, при допуснатото съществено процесуално нарушение, процесното НП следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №656870-F668702 от 17.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „фискален контрол“ при НАП, с което, за пет отделни нарушения по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, вр. чл.5, ал.4 КСО, на „Т.Б.” ООД гр. Варна, ЕИК *, са наложени пет отделни административни наказания „имуществена санкция“ в размер по 500.00 лв за всяко нарушение, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4