Решение № 100 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100900003 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, против „В.“ ЕАД с ЕИК *******, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 43 000.08 лева главница, представляваща сбора от платени без основание сума от 23 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г. и сума от 20 000 лева с преводно нареждане от 18.07.2023 г., и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 020.22 лева лихва за забава за периода 31.10.2023 г. – 02.01.2024 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2023 г. „Б.“ ЕООД изпълнило паричен превод на сумата от 23 000 лева в полза на „В.“ ЕАД с платежно нареждане с уникален регистрационен номер BGINSTO/101/06334794. Твърди се, че преведената сума от 23 000 лева е пусната погрешно и без никакво основание по банковата сметка на „В.“ ЕАД, като ищцовото дружество никога не е встъпвало в каквито и да е правоотношения с ответното и не дължи заплащане на каквито и да услуги или доставки, както и не е получавало никаква стока или услуга срещу преведената сума. По-късно на същата дата 18.07.2023 г. бил извършен оше един грешен паричен превод отново по банковата сметка на „В.“ ЕАД в размер на 20 000.08 лева, по платежно нареждане с номер на операцията 299R1002319900RU. С него общият размер на получените от „В.“ ЕАД без основание парични средства станал 43 000.08 лева. Твърди се, че ответникът бил поканен да върне преведените суми с покана, получена на 27.10.2023 г., в тридневен срок от получаване на поканата, като в отговор той признал получаването на сумите, но заявил, че парите са дължими по проформа фактура.

Иска се осъждане на ответника да върне платените суми, както и да заплати законна лихва за забава, считано от изтичането на тридневния срок за доброволно плащане до предявяване на иска.

Правното основание на предявените искове е чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника.

Оспорват се предявените искове. Възразява се, че сумите са преведени въз основа на договор за покупко-продажба на сухо мляко, по който е издадена проформа фактура № 0000000002 от 1

18.07.2023 г. на стойност 43 000.80 лева, с получател „Б.“ ЕООД и доставчик „В.“ ЕАД, и с основание „Аванс - доставка на сухо мляко“. Плащането е направено в деня, в който е издадена проформа фактурата. Въз основа на така извършеното плащане „В.“ ЕАД е издало и Фактура № ********** от 20.07.2023 г. с основание ,Аванс - доставка сухо мляко“ на същата стойност, а на 25.07.2023 г. е предадена закупената стока, за което е съставен приемо-предавателен протокол. За тези обстоятелства ищецът бил уведомен с писмо от 30.10.2023 г. Възразява се, че в отговор на поканата представляващият ответното дружество не е направил признание, че преводите са извършени поради грешка. Поддържа се, че ответникът, в качеството си на продавач е изпълнил задълженията си, като е предал закупената стока на ищеца, поради което има право да получи насрещна престация. Той е издал и фактура за продадената стока, съгласно изискванията на чл. 321 ТЗ. Дължимата насрещна престация на ответника е да заплати цената за закупената стока.

В срока за допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът е подал такава, с която се оспорва отговора. Оспорва се твърдението за съществуването на валидно сключена между страните сделка, по силата на която са извършени двата превода, като се поддържа, че сумите са преведени поради грешка. Оспорва представения от ответника Приемопредавателен протокол от 25.07.2023 г. с възражения, че не е подписан от управителя или служител на дружеството и иска в случай, че ответникът заяви, че ще се ползва от документа, да бъде открито производство по оспорването му на основание чл. 193 ГПК и да бъде допусната съдебно-графическа експертиза. Твърди, че фактурата не е била осчетоводена от дружеството и за нея не е ползван данъчен кредит.

В срока за отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 ГПК ответникът е подал такъв. Поддържа се, че издадените фактури обективират валидно сключен договор за търговска продажба на родово определени вещи между ищеца и ответника. Ответникът заявява, че ще се ползва от представения приемо-предавателен протокол.

По делото са събрани писмени доказателства.

Приети са неоспорени заключение на съдебно-графическа експертиза (СГЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото са безспорни обстоятелствата, че на 18.07.2023 г. ищецът „Б.“ ЕООД е превел с два парични превода по банковата сметка на „В.“ ЕАД сумата от 23 000 лева по първия и сумата от 20 000 лева по втория. Видно от платежно нареждане с уникален регистрационен номер BGINSTO/101/06334794, на 18.07.2023 г. „Б.“ ЕООД е превело по банковата сметка на „В.“ ЕАД сумата от 23 000 лева, с посочено основание „Проформа 001 сухо мляко“. С платежно нареждане с номер на операцията 299R1002319900RU от същата дата 18.07.2023 г. ищецът „Б.“ ЕООД е превел по сметка на ответника „В.“ ЕАД сумата от 20 000.08 лева. Като основание за плащането в нареждането е посочено „Проформа 0001 сухо мляко“.

Ответникът „В.“ ЕАД е представил издадена от него Проформа фактура № 0000000002/18.07.2023 г. за начислено на ищеца „Б.“ ЕООД задължение в размер на 43 000.80 лева с ДДС с основание „Аванс – доставка на сухо мляко“, с посочено количество „1.000“, без посочена мярка.

На 20.07.2023 г. е издадена от ответника „В.“ ЕАД данъчна фактура № **********/20.07.2023 г. на стойност 43 000.80 лева, с получател „Б.“ ЕООД и основание „Аванс – доставка сухо мляко“, също при посочено количество – 1 – и без посочена мярка.

Видно от представения препис на Приемо – предавателен протокол от 25.07.2023 г., в него е отразено предаване от страна на „В.“ ЕАД, представлявано от Л.Н.П., на „Б.“ ЕООД, представлявано от А.К.К., на 17 500 килограма сухо мляко, представляващо 100% от авансово платеното по Проформа фактура № 0000000002/18.07.2023 г. количество.

Протоколът не носи подпис за предаващата страна, а за приемащата носи подписа на Ангел Кюпев – управител.

2

Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата СГЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, представеният от ответника в откритото производство по оспорване истинността на протокола от 25.07.2023 г. оригинал на документа всъщност представлява цветно електрофотографско копие. Вещото лице дава заключение, че подписът, отпечатан срещу „За приемаща страна“ в долната дясна част на протокола не е положен от посоченото в него лице А.К.К..

Видно от приетото неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, фактура № **********/20.07.2023 г., издадена от „В.“ ЕАД, не е осчетоводена в счетоводството на „Б.“ ЕООД. Фактурата не е отразена в дневниците на покупките към месечните справкидекларации по ЗДДС, подадени в НАП за периода от м. 07.2023 г. до м.06.2024 г. от „Б.“ ЕООД и дружеството не е ползвало данъчен кредит, начислен по тази фактура. По сметка 401 – Доставчици няма осчетоводени фактури, издадени от „В.“ ЕАД. Осчетоводени са 2 плащания по дебита на сметка 401 – Доставчици, с които е кредитирана сметка 503 – Разплащателна сметка в лева на сумите от 23 000.00 лева - платени по банков път на 18.07.2023 г. с посочено основание: „проформа 0001 сухо мляко“ и 20 000.08 лева - платени по банков път на 18.07.2023 г. със същото посочено основание.

Вещото лице дава заключение, че фактура № **********/20.07.2023 г. е редовно осчетоводена в счетоводството на „В." ЕАД, като с цялата стойност са дебитирани сметка 411/ 1 - „Клиенти" - "Б.' ЕООД в размер на 43 000.08 лева, и са кредитирани сметка 709 ,Други приходи от продажби" с данъчната основа в размер на 35 834.00 лева и сметка 453/2 „Начислен данък на продажбите" с начисления ДДС в размер на 7 166.80 лева. Фактурата е отразена на ред 56 в дневника на продажбите за м.юли 2023 г. към месечната справкадекларация по ЗДДС, подадена в НАП от „В." ЕАД с вх. № 2214-3110276/14.08.2023 г.

Фактурата е посочена в дневника като облагаема доставка с 20% ДДС. По фактурата са отразени двете плащания, извършени от ищеца на 18.07.2023 г.

Съгласно заключението на вещото лице, от предоставените счетоводни извлечения и документи експертизата установява, че счетоводствата на двете дружества са водени редовно през периода 2023 г. - м.07.2024 г.

Видно от Покана от 05.10.2023 г., връчена на ответника „В.“ ЕАД на 27.10.2023 г.

(обратна разписка на л. 8 от делото), ищецът „Б.“ ЕООД го е поканил в 3-дневен срок от получаване на поканата да му върне получената без основание сума от 43 000.08 лева.

В отговор, с Уведомление изх. № 178/30.10.2023 г. управителят на ответното „В.“ ЕАД е заявил, че с оглед съвпадащия в посочените в издадената проформа фактура и платежните нареждания като основание предмет на сделката, спорното плащане е в резултат на изпълнение на конкретно задължение, възникнало преди да встъпи в правомощията на изпълнителен директор на дружеството. Заявил е и че отделно от изложеното, с оглед обстоятелството, че „В.“ ЕАД е дружество, собственост на държавата, за всяко плащане е необходимо да бъдат спазени съответните процедури, поради което даденият 3-дневен срок е недостатъчен, за да се извършат съответните проверки за основателност на спорното плащане.

Други относими по предмета на спора доказателства не са посочени от страните и не са събрани по делото.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Правната квалификация на съдебно предявените субективни права се определя от съда, съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, като с оглед на това искът следва да се приеме за основан на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено без основание.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в тежест на ищеца по предявените искове по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да 3 установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е получена от него на валидно правно основание, т.е., основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. В производството по предявения иск, при наведено от ответника основание за плащането и оспорване от ищеца съществуването му, както и на основания за задържането му от ответника, в тежест на всяка от страните е пълното и главно доказване на всички твърдени от тях положителни факти и обстоятелства, както и всички правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи и/или правоотлагащи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

В конкретиката на казуса, с оглед въведените от ответника възражения за наличието на конкретно облигационно правоотношение между страните, в изпълнение на задълженията си по което ищецът е заплатил сумата от 43 000 лева, а именно – неформален договор за търговска продажба, в тежест на ответното „В.“ ЕАД е да докаже пълно и главно 1) наличието на възникнало търговско правоотношение между страните с източник договор за търговска продажба на описаните във фактурата стоки; 2) извършване от ответника на доставка на описаните стоки, за което е издадена посочената фактура.

Ответникът поддържа плащанията да са извършени на основание сключен между страните договор за търговска продажба, по който той е доставчик, а ищецът – получател на стока – сухо мляко, като се позовава на представените проформа фактура, издадената от него след авансовото плащане данъчна фактура № **********/20.07.2023 г., както и на изпълнението на задължението си да предаде продадените вещи на ищеца с приемопредавателния протокол от 25.07.2023 г.