Определение № 1722 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1722 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500990 по описа за 2025 година С определение №5456/31.10.2025г. по ч. гр.д.№ 4182/ 2021г. Плевенски районен съд УКАЗВА на заявителя по образуваното ч.гр.д.№ №4182/2021год. по описа на РС Плевен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен, в противен случай след изтичане на едномесечния срок заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.Постановил Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията-докладчик след изтичане на едномесечния срок с оглед разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК. Със същото определение ПлРС СПИРА на основание чл.415, ал.2 от ГПК изпълнението по образуваното изп. дело №20249060400868 по описа на ЧСИ В.Стоянов, рег. №906 до приключване на исковото производство при евентуално предявяване на иска или влизане на заповедта в сила.

Посочил, че Определението в частта относно постановеното спиране, може да бъде обжалвано с частна жалба пред ПлОС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,а в останалата си част определението не подлежи на обжалване.

Това определение на ПлРС е било връчено на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД на 07.11.2025г. поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 14.11.2025г.

На 14.11.2025г. ,т.е в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД,чрез пълномощника и юрк. Петко Монев срещу определение №5456/31.10.2025г. по ч.гр.д.№ 4182/2021г. на Плевенски районен съд.В частната жалба се излагат съображения ,че всъщност не били налице условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за даване на указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си,тъй като макар връчването на издадената в полза на заявител заповед за изпълнение да е 1 било извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , то не била осъществена втората кумулативно необходима предпоставка , а именно – „връчителят да е събрал данни ,че длъжникът не живее на адреса ,след справка от управителя на етажната собственост ,от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“,от което пък се прави извод ,че не е следвало ПлРС да постановява и спиране на изпълнението по изпълнително дело № 868/ 2024г. по описа на ЧСИ В.С..

Поради това се прави искане за отмяна на обжалваното определение на ПлРС,поради липса на предпоставките за даване на указания за завеждане на установителен иск по чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК .Претендират се и направените деловодни разноски –заплатената д.т., както и юрк.възнаграждение на осн. чл.

78, ал. 8 от ГПК.

Плевенски окръжен съд,като извърши проверка за редовността и допустимостта на подадената въззивна частна жалба от „Банка ДСК“

ЕАД,намира ,че тази частна жалба е допустима и следва да се разгледа по същество ,като при това на въззивен контрол според Плевенски окръжен съд подлежи определението на ПлРС като цяло, а не само една негова част,както е посочил ПлРС .

Това е така, защото определението има синкретичен характер и не следва да бъде формално - правно разделяно на две части- една с която се дават указания за предявяване на установителния иск и втора –с която се спира изпълнението . Въпросът за това дали са налице условията на чл. 415 , ал.1 т.2 от ГПК за даване на указания от заповедния съд към заявителя, че следва да предяви иска за установяване на вземането си, се явява винаги преюдициален по отношение на въпроса налице ли са и условията за спиране на изпълнението по чл. 415,ал. 2 от ГПК . Тези норми на ГПК винаги следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимна връзка,като установяването на хипотезата на ал.1 т.2 на чл. 415 ГПК предпоставя винаги прилагането на ал. 2 на чл. 415 от ГПК ,като в т.сл. щом установи наличието на предпоставката по чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК , заповедният съд,действайки в условията на обвързана компетентност ,винаги ще следва да постанови и спиране на изпълнението ,ако разбира се е бил издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК.

Този извод отразява двоякия характер на постановеното от Плевенски районен съд определение №5456/31.10.2025г. по ч. гр.д.№ 4182/ 2021г.,което съдържа от една страна указания от РС към заявителя ,че следва да предяви установителен иск на осн. чл. 415, ал.1 т. 2 от ГПК в едномесечен срок от уведомлението за това , а от друга страна постановява спиране на изпълнението по образуваното изп. дело №20249060400868 по описа на ЧСИ В.Стоянов, рег. №906 до приключване на исковото производство при евентуално предявяване на иска.

Така,макар формално да са постановени два отделни диспозитива ,които са инкорпорирани в едно определение на ПлРС , всъщност правно значимият резултат от това определение е постановеното спиране на изпълнението ,което 2 е естествено следствие от даването на указанията за предявяване на установителния иск.

Затова Плевенски окръжен съд приема ,че цялото определение с която на осн. чл. 415,ал. 1 т.2 от ГПК се дават указания на заявителя да предяви иск за вземането си и вследствие на това се постановява спиране на изпълнението, има характер на преграждащо по –нататъшното развитие на делото и в т.см. то е от категорията на определенията по чл. 274,ал. 1 т.1 от ГПК , които да подлежат на обжалване с частна жалба пред въззивната инстанция.

Поради това , Плевенски окръжен съд намира ,че въззивната инстанция следва да се занимае по същество първо с въпроса правилна ли е била преценката на ПлРС да дава указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането за което е била издадена заповед за изпълнение или не са били налице условията на чл. 415, ал. 1 т.2 от ГПК изискващи даването на такива указания за предявяване на иск за вземането.

Като проследи извършените процесуални действия по делото ,в т.ч. и извършените действия по връчване на заповедта за изпълнение , Плевенски окръжен съд намира ,че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.

415, ал.1 т.2 от ГПК ,която действително както сочи и жалбоподателят изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки

- 1.заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 2. Връчителят да е събрал данни ,че длъжникът не живее на адреса ,след справка от управителя на етажната собственост ,от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

На първо място следва да се отбележи това ,че връчването на заповедта за изпълнение ,което е било предприето по образуваното изп.дело № 868/ 2024г. по описа на ЧСИ В.С. всъщност не е било извършено на адреса, посочен от заявителя по делото – в конкретния случай това е адреса , посочен в заявлението за издаване на заповедта за изпълнението, а именно- с.**** , Община Плевен , ул.“ **** „ № 26 А,така както изисква чл. 47 , ал. 1 от ГПК ,който адрес освен това ,видно от приложената по делото справка от 25.10.2025г. за постоянен и настоящ адрес на длъжника,се явява настоящ негов адрес . Вярно е ,че на този адрес са били изпратени книжата – ПДИ и заповедта за изпълнение ,но това е извършено с писмо с обратна разписка,която е била върната в цялост с пощенско клеймо „непотърсена „ .

Този опит за връчване на заповедта за изпълнение, обаче, определено не може да се приеме като надлежно връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК ,доколкото в посочената разписка изобщо не са отразени никакви данни за това дали длъжника не живее на адреса и откъде евентуално са събрани такива данни , а освен това на посочения настоящ адрес в с.**** всъщност не е било осъществено надлежно търсене на длъжника в продължение на месец ,респ. не е било извършено и залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия на адреса.

Що се отнася до връчването на заповедта за изпълнение на постоянния адрес на длъжника ,който според представената по делото справка е в с.Радишево , 3 ул.“Перуника „ №13 ,то и на този адрес също така не може да се приеме ,че е било извършено надлежно връчване в хипотезата на чл. 415,ал.1 т.2 във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като и в т.сл. ,макар длъжникът да е бил трикратно търсен на адреса и да не е бил открит , то отново няма посочени никакви данни за това длъжникът да не живее на този адрес,които да се били надлежно събрани по посочения в ГПК начин , който с оглед на конкретния адрес би следвало да са събрани от кмета на съответното населено място-с.Радишево или по друг начин и да е удостоверено ,че лицето не живее на този адрес с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В т.см. Плевенски окръжен съд приема за основателни оплакванията на жалбоподателя , че в случая не са били налице условията на чл. 415,ал.1 т.2 от ГПК / доп. –ДВ.бр.100от 2019г./,поради което и Плевенски районен съд неправилно е дал указания на заявителя ,че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Оттам естествено следва и извода ,че след като тези указания са неправилни ,то не е следвало да се постановява и спиране на изпълнението изп. дело №20249060400868 по описа на ЧСИ В.Стоянов, рег. №906 до приключване на исковото производство при евентуално предявяване на иска .

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение на ПлРС следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за последващи процесуални действия ,които следва да намират израз в повтаряне на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на двата известни адреса на длъжника – постоянен и настоящ адрес при което, ако длъжника не бъде намерен на нито един от двата адреса, то непременно следва да бъдат събрани от връчителя и данни за това дали длъжникът не живее на адреса , като разбира се , се посочи изрично от връчителя на книжата от какъв източник са събрани тези данни.

Едва след повторното им връчване ,ще следва да се извърши от ПлРС нова преценка дали заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.

415,ал.1 т.2 от ГПК или пък е връчена по друг начин и оттам дали следва да се дадат указания за предявяване на установителен иск за вземането или пък да се прецени ,че не са налице тези условия , респ. че заповедта за изпълнение ще е влязла в сила,ако не бъде подадено срещу нея възражение по чл. 414 от ГПК.

Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за разноските, направени в настоящото производство, ПлОС намира ,че няма основание да бъде осъждан длъжника за тези разноски ,тъй като той не е дал повод за това производство , а то се явява следствие от ненадлежно извършено връчване на книжата по изпълнителното дело от връчителя при ЧСИ В.С. и последвалата го неправилна преценка на ПлРС.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №5456/31.10.2025г. по ч. гр.д.№ 4182 /2021г. на 4

Плевенски районен съд с която се УКАЗВА на заявителя по образуваното ч.гр.д.№ №4182/2021год. по описа на РС Плевен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен, И СЕ СПИРА на основание чл.415, ал.2 от ГПК изпълнението по образуваното изп. дело №20249060400868 по описа на ЧСИ В.Стоянов, рег. №906 до приключване на исковото производство при евентуално предявяване на иска или влизане на заповедта в сила.

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него , което следва да намери израз в повтаряне на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на двата известни адреса на длъжника – настоящ и постоянен адрес , при което, ако длъжника не бъде намерен на нито един от двата адреса, то непременно следва да бъдат събрани от връчителя и данни за това дали длъжникът не живее на адреса , като разбира се , се посочи изрично от връчителя на книжата от какъв източник са събрани тези данни, едва след което ще следва да се извърши от ПлРС нова преценка дали заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 415,ал.1 т.2 от ГПК.