Решение № 2585 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110102370 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от “Топлофикация София” ЕАД срещу И. В. Р., Р. Е. Р. и К. Е.а Б., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че И. В.

Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД- 4/6, а Р. Е. Р. и К. Е.а Б. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД по 1/6 от следните суми: 2 760, 58 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *****, за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване, 477, 54 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., 33,68 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване, 7,76 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 02.12.2022 г. по ч.гр.д. 62934/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в

**************************************************** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците притежават качеството потребител на топлинна енергия, доколкото са 1 собственици на процесния топлоснабден имот. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Термокомплект“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от И. В. Р., Р. Е. Р. и К. Е.а Б., подаден чрез назначения им от съда особен представител адв. К. Й., в които исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорват се фактите, въз основа на които ищецът претендира права. Оспорва ответниците да са потребители на топлинна енергия и да дължат заплащане на цената и, както и да са приели Общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на иска. Оспорва да са налице валидни отношение с фирмата за дялово разпределение, както и че сградата е присъединена към абонатна станция. Не се доказва да е доставено претендираното количество топлинна енергия, нито че е извършен надлежен отчет. Оспорва публикуването на общите условия, респективно обстоятелството, че същите са обвързвали ответниците. Оспорва акцесорните претенции за лихви.

С определение от 09.09.2025 г. като трето лице помагач по делото е конституирано „Термокомплект“ ООД , което дружество не е изразило становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 62934/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 02.12.2022 г.

Заповедта е връчена на длъжницата К. Е.а Б. на посочения в заявлението адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са сведения, че длъжницата е непозната на адреса и не живее там, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е 2 образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По отношение на претенциите срещу И. В. Р. и Р. Е. Р., съдът намира същите за недопустими и лишени от правен интерес. Видно от върнатите в цялост съобщение по приложеното ч.гр.д. 62934/2022 г. длъжниците живеят на адреса, посочен от заявителя, който и съвпада с адреса на топлоснабдения процесен имот. Длъжностното лице по връчването е удостоверило това обстоятелство при множеството посещения от сведения от съседи на длъжниците, като във върнатите съобщения по делото се съдържат имената им.

При това положение съдът намира, че по отношение И. В. Р. и Р. Е. Р. не е налице хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Действително заповедта им е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, но са събрани сведения по предвидения в закона ред, че същите живеят на адреса, поради което и заповедният съд не е следвало да дава указания за предявяване на установителни искове спрямо тях, а по отношение на предявените искове в настоящото производство не е налице правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение спрямо тях е влязла в сила. Ето защо исковата молба спрямо двамата длъжници следва да бъде върната, а производството спрямо тях да бъде прекратено.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри 3 на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Ответната страна К. Е.а Б., представлявана от своя особен представител адв. К. Й. е направила изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните. От събраните по делото писмени доказателства обаче се установява, че възражението й е неоснователно. Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници на Е. Н. Р., същият е починал на 09.09.1988 г. и е оставил като законни наследници съпругата си И. В. Р., дъщеря си К. Е.а Б. и сина си Р. Е. Р.. По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г ЗПИНМ, по силата на който през 1969 г. наследодателят на ответната страна е легитимиран като собственик на апартамент № 27, блок № 50, етаж 7, находящ се в *******************. По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение за идентичност на имота, видно от което бл. 50 е идентичен с жилищната сграда, находяща се на *****************************. Ето защо съдът намира, че ответната страна е придобила право на собственост върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части, а според чл. 9, ал. 1 от същия закон съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Доколкото в случая от К. Е.а Б. се претендира сума, кореспондираща с твърдението, че тя е наследила 1/6 от процесния имот, а това е най-малката възможна квота от съсобствеността, на която в качеството й на наследник по закон на баща си би се легитимирала, съдът намира за излишно да се произнася по правата и в съсобствеността и приема, че К. Е.а Б. се легитимира като собственик на 1/6 от процесния имот, респективно и съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. По делото не се доказа възражението на ответната страна, че се е отказала от наследство, доколкото видно от изисканите справки от Особената книга на СРС липсва вписан отказ.

Във връзка с изложено по делото се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата К. Е.а Б.по договор за продажба на топлинна енергия в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.

150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период, от м. 05.2021 г. до 04.2023 г. са действали общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 4

2016 г. Възражението на ответната страна, че не е обвързана от общите условия не се доказва по делото, тъй като нейна е била доказателствената тежест да представи доказателства удостоверяващи направеното възражение. От друга страна по делото е приложено извлечение от вестник „Монитор“, видно от който същите са публикувани на 11.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.