Решение № 4290 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4290 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.ова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512479 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15486 от 11.08.2024 г., постановено по гр. д. № 20211110156429 по описа на СРС, 143. състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК в правоотношенията между „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление - гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 и И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, че съществува вземане на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление - гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 и И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК 130175000, със седалище в гр.

София, п.к. 1618, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч.гр.дело № 57499/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3207.56 лв. - главници, съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и мораторна лихва в размер на 623.11 лв. за периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията и разноски по делото, които суми са дължими за доставка на вода и ВиК услуги за имот с административен адрес – гр. София, ул. ****, клиентски № 1005383278.

С решението И. Д. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на 1

„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000 сумата от общо 1028,50 лева, представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.дело № 57499/2020 година по описа на Софийски районен съд и исковото производство по гр.дело № 56429/20121 година по описа на Софийски районен съд, разноски, съобразно уважения размер на исковите претенции.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника И.

Д. Б., в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението на СРС, както и за постановяване на същото в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Решението било недопустимо, т.к. в посочения период в заявлението по чл.410 от ГПК за претендирана главница 29.03.2018г. до 15.08.2020г., бил включен период на претендирано вземане, начислено въз основа на Контролен лист № ЕНВ 0112449/20.02.2018г. който бил предхождащ периода по заявлението, а именно за периода 20.02.2017г., - 20.02.2018г. с издадена фактура с №0079875711. Счита, че посоченото разминава обуславя недопустимост на решението, поради различие с кръга на вземанията, определени в заявлението.

На следващо място, съгласно посоченото в заявлението, ищецът претендирал процесните вземания въз основа на договорни отношения, а в процесния имот се твърди незаконно присъединяване към водопреносната мрежа, поради което счита, че вземането за главница в размер на 3094.74лв., ведно с претендираната лихва за забава върху нея не почива на договорно, а на извъндоговорно основание. Това също обуславяло недопустимост на решението в частта му относно посоченото вземане. На следващо място, фактурата за процесното вземане не била издадена в срока по ЗДДС.

Въззивникът сочи, че изрично с отговора е оспорил да е собственик или ползвател на имот, находящ се в гр. София. ул. ****, като съдът изцяло необосновано е приел, че деклариране в протоколите и контролните листа установява това му качество. По делото липсвал процесния договор за присъединяване на сградата, находяща се на адрес гр. София, ул. **** към водоснабдителната система на ВИК оператора, партидата била открита служебно, което водело автоматично до липса на облигационна връзка с потребителя на адреса. Дори реално да имало доставена ВИК услуга, то претенцията неправилно било заявена на договорно основание. Оспорва мотивите на решението, с което не е уважено наведеното възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми съгласно чл.111 от ЗЗД.

Счита, че част от прогнозно начислената въз основа на Контролен лист и протокол от КНВ0016320/2018г. до периода до 19.11.2017г., се явява погасена по давност. Съдът неправилно бил приложил материалния закон, като погрешно е кредитирал писмени доказателства представени по делото, при липса на пълно и главно доказване на потребеното количество вода в процесния имот, поради което счита претендираната главница в общ размер от 3 207.56лв., за недължима. С погасяване на главното вземане се погасявало и претендираното вземане за лихва. Същото било и неправилно изчислено.

Моли въззивния съд да обезсили или отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на 2 подадената въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество подадената жалба е частично основателна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като изложените във въззивната жалба оплаквания за предявяването на вземания за период на доставка на ВИК услуги, различен от посочения в заявлението, не могат да бъдат споделени. Видно от приложеното към делото заповедно производство и съдържащото се в него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, същото е подадено за сумата от 3 203,56 лв. – задължения за предоставени ВИК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 29.03.2018 – 15.08.2020г., като в исковата молба претенцията е формулирана по същия начин. Обстоятелството, че в претенцията е включено вземане, начислено въз основа на Контролен лист № ЕНВ 0112449/20.02.2018г. за периода 20.02.2017г., - 20.02.2018г., е въпрос, който има отношение към основателността на предявения иск, а не към допустимостта на решението.

Дали е налице твърдяното в заявлението договорно основание за претенциите също е въпрос по съществото на спора. Ето защо, въззивният съд намира оплакванията за недопустимост на решението, за неоснователни.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за доставка на вода и ВиК услуги през процесния период; количеството, стойността и използването от ответника на претендираните доставки на вода и ВиК услуги, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и 3 пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е собственик на процесния имот през същия период. Противно на поддържаното във въззивната жалба, правото на собственост не е оспорено от ответника в отговора на искова молба, а напротив – признато е от него, чрез изявлението „…в моя имот е изградена контролна шахта..“.

Доводите на ответника, че в производството не е доказано, че е материалноправно отговорен за потреблението на ВиК услуги в имота, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено според разпоредбата на чл. 3, ал.

1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВИК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, а е признал правото си на собственост по отношение на процесния имот, същият е подписал приетите по делото и неоспорени Контролни листове, в които е посочен като собственик и титуляр на обекта, липсват данни по делото трето лице да е титуляр на правото на собственост, поради което и въззивният съд приема за установено наличието на облигационно правоотношение между страните по неформален договор за доставка на ВИК услуги. В този смисъл, не се споделят и доводите на въззивника, че източникът на процесните правоотношения бил извъндоговорен.

Съдът намира, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на комплексната експертиза – първоначалното и допълнително заключение - които настоящия състав възприема по реда на 4 чл.202 ГПК, се установява основание за начисляване на сумата 3 207,56 лв. с ДДС по утвърдените от КЕВР цени. Поддържаните от ищеца твърдения, че в имота на ответника е изградено незаконно водопроводно отклонение, чрез което се осъществява нерегламентиран достъп до водопреносната мрежа и се потребяват ВиК услуги без заплащане от потребителя, съдът намира за доказани и основателни. Установява се, че в имота, собственост на ответника са правени неколкократно проверки, на които той е присъствал лично, и са съставяни Контролни листове – ЕНВ0112449/20.2.2018 година, ЕНВ 0115035/8.5.2018 година,

ЕНВ

0115513/30.5.2018 година,

ЕНВ

0116527/29.6.2018 година, ЕНВ 0117780/3.9.2018 година. От съдържанието на същите е видно, че имотът е водоснабден, като свързването с водопреносната мрежа е извършено без да е открита партида за този имот при ищеца и няма клиентски номер, като при проверките ответникът се е легитимирал като собственик с нотариален акт и разрешение за строеж. Начисленото количество за периода е формирано на база 1 брой водомер, който е монтиран на 11.09.2018г. Преди монтирането на водомера в имота е начислено количество вода от 2208 куб.м., поради липса на водомер. След 11.09.2018г. изчислените водни количества са формирани на база реални отчети от прогнозни сметки, без самоотчети и проверки на място. От заключението се установява, че основното задължение се формира от издаден протокол КНВ0016320/2018г. от 06.03.2018г. за нерегламентирано ползване на ВИК услуги и наложена санкция от 3 092,74 лв. включваща периода 20.02.2017г. – 20.02.2018г. Съгласно чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Съставените от служителите на ищеца и описани по - горе контролни листове са частни документи по см. на чл.180 ГПК и съставляват годно доказателствено средство за установяване незаконното присъединяване на ответника към водопроводните и канализационни системи по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Общите условия на доставчика. Същите, като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК съставляват пълно доказателствено средство за авторството на материализираните в тях изявления. Отчитайки отразените констатации, ведно с данните на заключението на вещите лица, въззивната инстанция намира, че за ищеца е съществувало основание за служебно начисляване на изразходваното количество питейна вода за имота на ответника, предвид незаконното присъединяване, а след монтирането на водомера – за начисляване на съответните суми - на база реални отчети от прогнозни сметки. Количеството на изразходваната вода за периода на нерегламентирано присъединяване, се установява от допълнителното заключение на техническата експертиза, което сочи, че изчислена по реда на чл.35, ал.6 от Наредба №4 консумация, за едногодишен период и сградно отклонение с ф25 РР, би възлязло на 8 830 куб.м. Ищецът е изчислил консумацията при приложение на общите си условия, одобрени от КЕВР, при 5