Решение № 609 от 08.02.2024, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 609

Хасково, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело

№ 650 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 4 във връзка с чл. 195, ал. 5 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.Д.Н. срещу Заповед № УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община Хасково.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят не бил информиран за започналото производство по издаване на индивидуален административен акт /ИАА/. Не било посочено дали „електронен пастир“ и „дървена ограда – прозирна“ са заварени или търпими строежи, нито е индивидуализиран статутът на „дървена ограда – прозирна“ – дали е строеж или друг вид конструкция. Не била посочена дължината на обектите, които следва да се премахнат. Не била направена разлика между това кой е поставил строежите, кой е техен собственик и кой ги ползва. Твърди, че собственикът им е Община Хасково, която е и собственик на земята, върху която тези строежи са изградени, и поради това Община Хасково следвало да ги премахне. Оспорената заповед в частта „да се освободи заградения общински терен“ била неясна и нищожна, тъй като не ставало ясно кой общински терен следва да бъде освободен, как следва да се направи това, колко е площта на имота. В чл. 195, ал. 5 ЗУТ не било предвидено действие „освобождаване на имот“. Отделно, оградата и пастирът били разположени от едната страна на имота, към пътя. Оспорената заповед в частта „да се осигури достъпа до ПИ *** също била неясна и нищожна, тъй като била насочена към неопределено лице, а не – към адресата й. Отделно, действие „да се осигури достъп“ също не било предвидено в чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Моли за отмяна на акта.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.Д.Н., редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв. К.. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Установявало се по делото, че електронният пастир може да съществува и като самостоятелна конструкция, т.е. той не бил строеж, поради което административният орган е нямал въобще правомощието да се произнася по отношение на него – в частта на заповедта относно премахването му. Констатира се разлика в дължините на „дървена ограда, прозирна“ и „електронен пастир“, посочени в заповедта и установените от в. л., представляващо неправилно отразяване на действителното положение на обектите, възприето от административния орган. Отделно от това, се установило от заключението наличието на други огради – дървени и прозирни, разположени вътре в заснетия контур на оградата, както и такива извън него, които продължават в съседни имоти. В този смисъл бил и въпросът към вещите лица как точно са определили коя ограда е предмет на заповедта. Допълва, че имотите – предмет на заповедта, не са изцяло общинска собственост или такава, по отношение на която общината осъществява някакъв контрол, а именно - пасищата, гори и ведомствени пътища, както и, че има имот - публична държавна собственост, като формира извод, че кметът няма материалната компетентност да охранява публичния интерес в този случай, вкл. и да задължава адресата на заповедта да освободи заградения общински терен. По отношение на заповедта „в частта да се осигури достъп до поземлен имот № 813“ същата не съдържала повелително действие, което следвало да бъде извършено от конкретното лице и което, ако то не извърши, можел да бъде заместено от общината, т.е. това действие не можело да бъде възложено на жалбоподателя. Ставало въпрос за три имота, които се обхождали от дървената ограда, но всъщност касаело само пътя /горски ведомствен път/, представляващ публична общинска собственост. Моли да бъде прогласена частично нищожността на заповедта, съответно – същата да бъде отменена в другата й част. Претендира разноски.

Ответникът Кмет на община Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорва твърдението, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, тъй като е направено изслушване на лицето, съставен е констативен акт, връчен на жалбоподателя. От заповедта и от административната преписка можело да установи какво точно се нарежда на адресата на административния акт.

ЗУТ предоставял правомощия на кмета на общината да издава заповеди, от вида на процесната, за общински терени, за държавни терени и за частни имоти, собственост на гражданите. По отношение на електронния пастир твърди, че той няма как да бъде поставен, ако няма ограда или да се закрепи към някакви крепежни елементи, поради което няма как и да бъде отделен от обекта – предмет на заповедта. Претендира разноски по делото, включително и внесените депозити за изготвянето на експертизата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2023 г. от служители на община Хасково е извършена проверка на място в ПИ *** и ПИ *** по плана на с. А., община Хасково, при която се констатира следното:

1. строеж „дървена ограда – прозирна“, находящ се по имотните граници на ПИ ***, в землището на с.

А., община Хасково, като същият пресича ПИ *** – полски път в землището на с. А., и възпрепятства използването му. Строежът е с размери: дължина L=300 м. и височина h=1,30 м. Оградата е изградена от хоризонтални дървени талпи и вертикални дървени колове; и

2. строеж „електронен пастир“, находящ се по имотните граници на ПИ ***, в землището на с. А., община Хасково. Строежът е с дължина около 400 м. и с височина от прилежащ терен 0,80 м. Изпълнен от електропроводник.

По време на проверката бил присъствал Н.Д.Н., който бил заявил, че е възложител и собственик на строежите, и, че е запознат с факта, че същите се намират в общински имот.

На 20.02.2023 г. от служители на община Хасково е извършена проверка на място с цел установяване състоянието по местонахождение на:

1. строеж „дървена ограда – прозирна“, находящ се по имотните граници на ПИ ***, в землището на с.

А., община Хасково, като същият пресича ПИ *** – полски път в землището на с. А., и възпрепятства използването му; и

2. строеж „електронен пастир“, находящ се по имотните граници на ПИ ***, в землището на с. А., община Хасково.

Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол /КП/ № 3/20.02.2023 г. /чл. 196, ал. 1 ЗУТ/, в който е вписано, че собственик на строежите е Н.Д.Н.. Възпроизвежда се установеното от извършената на 17.02.2023 г. проверка, като се допълва, че ПИ *** – друг вид земеделска земя в землището на с. А., община Хасково, а ПИ *** – полски път в землището на с. А., община Хасково, са общинска собственост. По време на проверката бил присъствал Н.Д.Н., който бил заявил, че е собственик на строежите, и, че бил запознат с факта, че същите се намират в общински имоти. Предвид горното е формирано решение – да бъдат премахнати неподходящи по местонахождение посочените по-горе строежи:

„дървена ограда – прозирна“ и „електронен пастир“. Посочено е също, че налице основание за издаване на заповед от Кмета на община Хасково по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, както и, че възражения могат да се подадат в 7-дневен срок от получаването му.

КП е връчен на Н.Д.Н. на

12.04.2023 г., но писмени възражения от последния не са депозирани.

Въз основа на горното е издадена

Заповед № УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община Хасково, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на Н.Д.Н. в срок от 15 дни от получаването на заповедта:

1. да премахне строеж: „дървена ограда – прозирна“, и строеж: „електронен пастир“, находящи се на общински имот по граници на ПИ ***, землището на с. А., община Хасково;

2. да освободи заградения общински терен;

3. да осигури достъпа до ПИ

*** – полски път в землището на с. А., община Хасково.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 17.05.2023 г.

По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена от вещите лица инж. С. и инж. К. обективно и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и след извършени на място оглед и геодезическо заснемане. Посочено е, че процесните два обекта „дървена ограда – прозирна“ и „електронен пастир“, находящи се на общински имот по граници на ПИ ***, землището на с. А., община Хасково, са извън урбанизирана територия.

Констатира се, че процесната ограда е дървена прозирна, ограждаща зона за отглеждане на животни, и същата представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като по начин на изпълнение и вложени материали има характеристиките на лека ограда по смисъла на чл. 48, ал.

8 и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, без разрешение за строеж и без да се категоризира. Оградата е изградена от дървени валки /колове/, забити в земята, с хоризонтално монтирани на тях три реда дървени дъски /капаци/ чрез пирони и на болтова връзка, през 15-20 см, като на места хоризонталните капаци са укрепени вертикално с дъски и допълнителни колове. Средната височина на оградата е 1,70 – 1,80 м., на хоризонталната прозирна част около 1,00 м., а първият хоризонтален ред е на около 18-20 см. от земята. Оградата не е трайно закрепена към терена.

В някои участъци на оградата, на горната хоризонтална дървена греда, на места и върху дървени валки са забити куки, по които е изтеглен електрически кабел /ел. пастир/, който отстои от земята на различна височина от 110 см. до 170 см. Електронният пастир не представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ и по начина си на изпълнение не е самостоятелно съоръжение. Дължината на ел. пастира е 187,04 м.

Към експертизата е изготвена комбинирана скица, видно от която:

- участък от т. 1 до т. 6 /ограда, без ел. пастир/ е изцяло в рамките на ПИ *** – частна общинска собственост, с дължина 126,90 см.;

- участък от т. 1 до т. 2 /ограда, с ел. пастир/ е в рамките на ПИ *** –държавна собственост, републикански път, с дължина 56,62 м., в т. ч. и ел. пастир – 56,62 м.;

- участък от т. 2 до т. 3 /с ел. пастир/ - оградата е в рамките на ПИ *** – публична общинска собственост, горски ведомствен път и е с дължина 64,37 м., в т. ч. и ел. пастир – 64,37 м.;

- участък от т. 3 до т. 4 /без ел. пастир/ - оградата пресича ПИ *** – публична общинска собственост, горски ведомствен път, и с дължина 3,17 м.;

- участък от т. 4 до т. 5 /без ел. пастир/ - оградата е изградена в ПИ *** – пасище, вид собственост – стопанисвано от общината, с дължина според таблицата от приложение № 2 - 131,5 м.;

- участък от т. 5 до т. 6 /без ел. пастир/ - оградата е пресича ПИ *** – публична общинска собственост, горски ведомствен път, и с дължина 3,17 м. /в таблицата от приложение № 2 – 3,97 м./;

- участък от т. 5 до т. 7 /с ел. пастир/ - оградата е в рамките на ПИ *** – публична общинска собственост, горски ведомствен път и е с дължина 57,73 м., в т. ч. и ел. пастир – 57,73 м.;

- участък от т. 7 до т. 8 оградата с ел. пастир преминава през ПИ *** – частна общинска собственост и е с дължина 8,32 м., в т. ч. и ел. пастир – 8,32 м.

Строежът „дървена ограда-прозирна“ е с обща дължина 451,97 м., от които:

- в ПИ *** е с дължина

134,61 м., с монтиран на нея ел. пастир – 8,32 м.;

- в ПИ *** е с дължина

56,62 м., с монтиран на нея ел. пастир със същата дължина;

- в ПИ *** е с дължина

129,24 м., с монтиран на нея ел. пастир – 122,10 м.;

Разпечатката съдържа 60 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccf56f26-77a6-458f-8b76-9e717b811a57