Решение № 4255 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4255 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110146617 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца В. И. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

150 от ЗЕ срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15646,45 лв., от които главница за потребена топлинна енергия в размер на 6448,06 лв. за периода от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г. и лихва в размер на 9198,39 лв. за периода от 01.01.2007 г. до 18.08.2025 г., начислени за имот, находящ се в гр. София, **** за който е открита партида – бизнес партньор **** на името на ищеца.

Ищцата В. И. В. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът претендира от нея заплащане на сумата 15646,45 лв., от които главница за потребена топлинна енергия в размер на 6448,06 лв. за периода от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г. и лихва в размер на 9198,39 лв. за периода от 01.01.2007 г. до 18.08.2025 г., които са начислени за имот, находящ се в гр. София, **** за който е открита партида – бизнес партньор **** на името на ищеца. Твърди, че начислената сума е недължима, тъй като липсва облигационна връзка между ищеца и ответника, както и поради това, че вземането е погасено с изтичането на кратката погасителна давност.

При тези твърдения иска съдът да установи недължимост на начислената сума в размер на 15646,45 лв. и претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като релевира възражение за недопустимост на иска при липса на правен интерес за ищеца, доколкото същата не е собственик на целия имот, а само на ¾ ид.ч. Оспорва иска по основателност с твърдения, че ищецът има качеството потребител като собственик на процесния имот, придобит въз основа на покупко-продажба по време на брака й с **** и същият е обвързан на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от Общите условия на ответника. Сочи, че след смъртта на **** ищцата е станала собственик на ¾ ид.ч. от имота, а ¼ ид.ч. притежава трето на спора лице – ****. Поддържа, че 1 съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ищеца топлинна енергия, като последният не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди също така, че за сградата в режим на етажна собственост е извършвана услуга дялово разпределение от третото лице-помагач, което е избрано от общото събрание на етажните собственици, за която услуга се дължи възнаграждение. Признава се, че сумата предмет на настоящият иск е погасена по давност, като сочи, че при желание от страна на потребителя за отписване на погасени по давност задължения ищецът взима решение да не ги претендира, но искане в този смисъл не е направено от страна на ищеца. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Фактура № **** на името на ищцата В. И. В. за сумата от 29,57 лв., дължима за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, бизнес партида ****, договорна сметка № ****, в която фактура е отразено и неплатено задължение за минал период в размер на 18410,16 лв.

Представено е и писмо от ответното дружество до ищцата, в която е посочено, че към 18.18.2025 г. по договорна сметка № ****, открита във връзка с топлоснабдяването на имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, на името на ищцата В. И. В., са налице неплатени задължения в 18534,5 лв., от които 8860,35 лв. главница и 9674,23 лв. лихва, дължими за периода от м. 11. 2016 г. до м. 7. 2025 г.

По делото е представено писмо от Столична община, в което е посочено, че апартамент № 25, находящ се в сградата на бл. 166, вх. Б в гр. София, *** е продаден на В. И. В. и ****.

От приложеното Удостоверение за наследници с изх. № **** на СО – район „Искъп“ се установява, че **** Велчев е починала на 25.11.2020 г. е оставил за наследници ищцата В. И. В. (съпруга) и **** (дъщеря).

По делото е приложен и Договор от 30.09.2002 г., сключен между етажните собственици в сграда, представляваща бл. 166, вх. Б в гр. София, *** и трето на спора лице „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване от последния на дялово разпределение на доставената топлинна енергия, за което е взето решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 27.07.2002 г., заедно със списък на собствениците.

Представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между ответника и „НЕЛБ“" АД за извършване на услуга дялово разпределение, както и Общи условия на ответника за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с решение от 08.10.2007 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период.

По делото са представени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен по своя характер, поради което за неговата допустимост следва да е налице интерес у ищеца. В този смисъл е разпоредбата на чл.

124, ал. 1 ГПК, според която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, 2 когато то е нарушено или за да установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска с твърдения, че при ответното дружество по партидата на имота, открита на името на ищеца се претендира задължение в посочения размер за процесния период, което се установява от приложената по делото справка, за което същият оспорва да дължи, поради това, че не е собственик на имота и поради погасяването му по давност. При това положение и с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер. Без значение в случая е размерът на притежаваните от ищеца права, доколкото правният интерес се извлича от обстоятелството, че ответникът претендира цялата сума именно от ищеца, поради което за него е налице безспорен интерес да отрече съществуването на цялото вземането, както поради това, че вземането е погасено по давност, така и поради това, че не е собственик, респективно не единствен собственик, като последното би обосновало по-малък размер на отговорността, съобразно размера на притежаваните права.

По така предявения иск, в тежест на ответника е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ищеца, както и настъпването на факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства може да се обоснове несъмнен извод, че ищцата В. И. В. през процесния период от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г. се е легитимирала като собственик на топлоснабдения имот с квота от ½ ид.ч. от имота. Независимо от обстоятелството, че до смъртта на съпруга си **** Велчев същата е притежавала ½ ид.ч. от имота, то тя е отговаря за цялото задължение на основание чл. 32, ал. 2 СК, доколкото според разпоредбата за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството.

Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително и закупуването на недвижими имоти, както и ползването на топлинна енергия за тях) е за нуждите на семейството. Солидарната обвързаност за съпрузите 3 възниква по силата на законовата презумпция, която в случая не е оборена. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, кредиторът може да претендира изцяло заплащането на сумата за доставена топлинна енергия от който и да е от двамата длъжници. Предвид изложеното и установеното качество на собственик на процесния недвижим имот, ищецът притежава качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на СЕ, и е длъжен да заплаща цената на доставяната топлинна енергия.

Въпросът относно количеството доставена топлинна енергия, извършването на услуга дялово разпределение, съответно техните размери и обезщетението за забава, не са включени в предмета на спора, доколкото ищецът не оспорва дължимостта им поради не извършване на услугите, а оспорва дължимостта им поради погасяването им по давност.

Ответникът признава факта, че не е предприел действия по принидутелно събиране на дължимите суми, поради което вземането му е погасено по давност.

Признанието напълно се подкрепя от данните по делото, доколкото 3-годишния срок за фактурата от последния месец на процесния период – м. 7. 2014 г. е станала изискуема с на 20-тия ден от месеца, следващ месеца на доставката (чл.40, ал.1 от действащите към онзи момент общите условия), т.е. на 21.08.2014 г., следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл на 21.05.2017 г.

С погасяването на главното вземане погасени се явяват и акцесорното вземане за лихва.

Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се бъде уважен в пълен размер.

При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази насока, ищецът има право на сторените от него разноски. Същият на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободен от заплащането на такса и разноски по делото. Процесуалният представител на ищеца – адв. И. А. Н., САК е направил искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ. Съдът като взе предвид липсата на фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, приключването на делото в рамките на едно открито съдебно заседание, без участието на адвоката, както и конкретно проявената процесуална активност на адвоката, намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро.