Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1394 от 16.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 985/2021
Вид
Определение № 1394
Подписан
16.04.2021
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Варна , 16.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500985 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260467/05.01.2021 г., депозирана от Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, чрез процесуалния представител А.П. срещу, срещу Решение № 261779 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, с което съдът :

- е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ уволнението на А.Л. с ЕГН ********** и е ОТМЕНИЛ Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена от директора на Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, в частта, с която е прекратено трудовото правоотношение между А.Л. с ЕГН ********** и Детска градина № 8 "Христо Ботев", представлявана от директора Елица Вълчева поради намаляване обема на работата;

- ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.Л. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност "психолог", с място на работа Детска градина № 8 "Христо Ботев", гр. Варна.

- ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 КТ Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева да заплати на А.Л. с ЕГН **********, сумата 6 140, 59 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля исковата претенция за разликата над 6 140,59 лева до пълно претендираната сума от 7829, 54 лева, поради уважено възражение за прихващане, направено от Детска 1 градина № 8 "Христо Ботев", гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, срещу А.Л. с ЕГН **********, за сумата от 1688,59 лева, представляваща заплатено обезщетение по реда на чл. 222 КТ.

- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, да заплати на А.Л. с ЕГН ********** сумата от 156,37 лева представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г., до окончателното ? изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.

- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, да заплати на А.Л. с ЕГН **********, сумата от 1,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 156, 37 лева, начислено за периода от 01.05.2020 г. до 14.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А.Л..

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивн ата жалба и отговора:

Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността на обжалвания първоинстанционен акт. Въззивната страна сочи, че неправилно съдът е приел, че е налице разминаване в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието, посочено в заповедта. В тази връзка твърди, че намаляването на обема на работа и съкращаването в щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно от работодателя. Сочи, че ВРС е игнорирал част от заключението на вещото лице, което счита за процесуално нарушение, довело до необоснованост на акта на съда и го прави неправилен.

Въззивникът сочи, че е неправилен извода на съда, че по делото не е доказано правното основание „намаляване на обема на работа“, както и съждението, че са ирелевантни събраните по делото доказателства, свързани с напускането на децата поради преминаването в нов етап – започване на училище. Сочи, че намаляването на обема на работа не е свързан с общата бройка деца със СОП, а с броя деца, поименно възложени за работа на А.Л. със заповед на директора. Намира, че установявайки намаляването на децата със СОП, с които ищцата работи с около 50%, са все факти, имащи отношение към основанието, визирано в 2 чл. 328 от КТ, и от които се установява, че обемът на работа е намалял изцяло, предвид пандемичната обстановка. Сочи, че след възстановяване на работата на детските градини със Заповед № 880/20.05.2020г., децата в детската градина, които има СОП, не са посещавали заведението, поради сериозни заболявания, а дори да са посещавали, е нямало да ползват ресурсно подпомагане.

Не на последно място сочи, че съдът е следвало да съобрази факта, че липсата на деца със СОП и реалното им посещение и работа с тях също пряко касае основанието за намаляване на обема на работа.

Сочи, че при отхвърляне на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то неоснователни ще бъдат и другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

Намира за неправилно и решението на ВРС по иска по чл. 224 от КТ, като сочи, че обезщетение за неползван платен годишен отпуск е било начислено и заплатено на ищцата към датата на прекратяване на ТПО, като счита, че изчисленият и посочен в Заповед №765/30.04.2020г. размер е правилно изчислен.

По изложените съображения моли за отмяна на постановеното от ВРС решение, като претендира и заплащане на сторените разноски в двете съдебни инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от адвокат А.П. , процесуален представител на на Детска градина № 8 „Христо Ботев" - гр. Варна гр. Варна, ул. "Средна гора" №45 представлявана от Елица Тодорова Вълчева - директор съгласно заповед за заместване № 217/16.12.2020 г., срещу Определение №262579/09.03.2021 г. постановено по гр.д.№6441/2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, с което съдът е изменил Решение № 261779/23.12.2020 г. постановено по делото, в частта за разноските присъдени в полза на А. К. Л., ЕГН **********, като се осъжда детската градина да й заплати допълнително сумата от 605.19 лева, представляващи сторени съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК

В жалбата са изложени съображения, че разноски не следва да бъдат възлагани на жалбоподателя, доколкото предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. По отношение на размера на присъдените разноски счита, че същият не е съобразен с отхвърлителната част на решението на ВРС. Постигнатият от страната правен резултат не се припокрива с първоначалния размер на претенциите, с които е сезиран съдът и във връзка, с които е уговорено възнаграждението в размер на 1220 лв. Сочи, че страната не е конкретизирала за всеки конкретен иск какъв е точният размер на уговореното възнаграждение, поради което следва да се приеме, че е уговорено равно възнаграждение за всеки един от исковете и при присъждането на разноските следва да се намалят с оглед на отхвърлените искове.

По изложените в частната жалба аргументи и тези подробно изложени във въззивната жалба, 3 подадена на 05.01.2021 г., още веднъж моли за постановяване на определение в искания от жалбоподателя смисъл.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който насрещната страна сочи, че намира жалбата за допустима, но неоснователна. Намира постановеното Определение за правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В предвидения в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът изхождат от лица с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес. Атакуван е подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество с решението по делото.

Страните не са релевирали искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260467/05.01.2021 г., депозирана от Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, чрез процесуалния представител А.П. срещу, срещу Решение № 261779 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от адвокат А.П., процесуален представител на Детска градина № 8 „Христо Ботев" - гр. Варна гр.

Варна, ул. "Средна гора" № 45, срещу Определение №262579/09.03.2021 г. постановено по гр.д.№ 6441/2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, с което съдът е изменил Решение № 261779/23.12.2020 г.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 985/2021 г. на ОС-Варна за 28.04.2021 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчат и преписи от постъпилите отговори.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4