Решение № 1091 от 25.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20221000500411 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 266443 от 5.11.2021г., постановено по гр. д. № 4770/ 2020г., СГС е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Н. А. Р., ЕГН**********, както следва: на основание чл. 2б ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението за разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на досъдебно производство сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на СВОП, преобразувано в ДП № II-048/1999 г. на СВОП, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15 лв., представляваща съдебни разноски, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 120 000лв.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост, а в условията на евентуалност, че е неправилно.Въпросът за процесуалната легитимация може да се повдигне от страните на всеки един етап от процеса, а и е налице служебно задължение за съда да следи по този въпрос.Ищцата Н. Р. претендира обезщетение за неимуществени вреди в двойно качество - като наследник на своя съпруг, който се явява пострадало лице от т.нар „възродителен процес“, и от наказателно производство по чл.387, ал.2 от НК.По първото обстоятелство няма спор по делото, но следва да се съобрази, че качеството пострадал от „възродителния процес“ не е идентично с качеството пострадал от 1 престъпление по чл.387, ал.2 от НК. При условие, че наследодателят не би могъл да се третира като пострадал от това престъпление, то и неговите наследници не биха могли да се третират като такива.За да се приеме, че ищцата би могла да предяви иск за обезщетение в качеството си на наследник на пострадало лице, то е следвало да представи доказателства, че последният е имал качеството на страна в наказателното производство, конституирана по съответния ред, тъй като е претърпял вреди от конкретното престъпление.Вредата следва да е последица от твърдения за неразумен срок на разследване за престъпление по чл.387, ал.2 от НК, а не поради вредите от задържането на наследодателя на ищеца в лагери в периода от 1984г.-1988г.В този смисъл заявените неимуществени вреди, с твърдения да произтичат от неразумен срок на разследване по иск по чл.2б от ЗОДОВ, следва да се отделят от онези вреди, които наследодателя на ищеца е претърпял преди образуване на наказателното производство.Следва да се отбележи, че нормата на чл.2б от ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и няма обратно действие, което означава, че е приложима само за случаи, които са се осъществили след нейното приемане.Отделно от това ищцата не е доказала, че е налице противоправно бездействие на ответника за извършване на предвидени от закона процесуални действия, които биха довели до ускоряване на производството : не би следвало да се ангажира отговорността на държавата за забавено правосъдие, ако друга държава се е забавила в изпълнение на международна поръчка, която в случая е била единственият способ за събиране на определени доказателства ; липсва причинна връзка между неприключилото в разумен срок наказателно производство и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на доверие, безсилие и безпомощност поради ненаказване на виновните лица.В условията на евентуалност се правят оплаквания за недоказаност на предявения иск и допусната от съда нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.Оспорва се момента, от който ответникът дължи законната лихва върху обезщетението, който следва да бъде от подаване на исковата молба в съда, а не от 05.06.2017г.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

Ищцата е депозирала отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата над 5 000лв., е постъпила жалба от ищцата Н.Р., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.За да присъди по-нисък размер на обезщетение от този в сходни на процесния случаи първоинстанционният съд е приел, че ищцата би могла да претендира обезщетение само в качеството си на наследник по закон на своя съпруг, а не и в лично качество.Макар същата да не е била задържана и лишена от свобода, тя, на лично основание е била пострадала от престъпленията, предмет на разследването, защото в резултата на задържането на нейния съпруг са били засегнати правата й на личен и семеен живот.Останалата е сама да се грижи за децата, което изключително много я е затруднило.Била е принудена да се изсели в Република Търция.Въпреки това, че формално 2 не е придобила качеството на граждански ищец и/или частен обвинител, има право на иск по чл.2б от ЗОДОВ, защото упражняването на това право за вредите, причинени от престъпленията, предмет на забавеното разследване, зависи от приключване на досъдебното производство и предявяването на материалите.Активната процесуална легитимация принадлежи на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, която чл.6&1 от КПЧОС му признава, дори и да не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението.Неправилен е извода на съда, че вредите за ищцата, в качеството й на наследник на нейния съпруг, възникват от момента, в който е било направено искане от нейна страна за ускоряване на наказателното производство.При условие, че лицето като наследник е декларирало намерението си да участва в наказателното производство, то има право на обезщетение за забавено правосъдие за цялата продължителност на делото.Съдът е допуснал нарушение при преценка на критериите, които са от значение за определяне размера на обезщетението.Не може да се приеме, че наказателното производство се е характеризирало с висока правна и фактическа сложност, тъй като голяма част от приобщените доказателства съставляват молби, жалби и искания на пострадалите. Същото се отнася и за осъществените по делото съдебни поръчки, които са били безпредметни, тъй като в указанията на ВС за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт не е отразено, че трябва да се разпитат всички пострадали, а в това, че същите трябва да бъдат посочени поименно в обвинителния акт с адреси за тяхното призоваване.Отделно от това голяма част от процесуалните действия са били извършени след изтичане на предвидената от закона давност.Не следва при определяне размера на обезщетението да се вземе предвид големия брой пострадали от едно и също производство, тъй като този критерий е неприложим в случая, в който вредите са в резултат на прекомерно забавяне на наказателно дело.Привежда се подробна аргументация за неправилно остойностяване на вредите, които са били претърпени от поведението на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирала отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По същество са частично основателни.

Не е спорно по делото, а се установява от представените по делото доказателства, че по отношение на наследодателя на ищцата Ф. Т. Р., поч. на 05.11.2003г., са прилагани превантивни административни мерки по чл.39, ал.1, т.1 от Закона за народната милиция, като лицето е било принудително заселено и лишено от свобода първоначално на остров Белене от 25.02.1985г. до 14.03.1986г., а впоследствие в гр.Бойчиновци за периода 14.03.1986г. до 20.04.1988г.

На 30.01.1991 г. е образувано сл. д. № 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили по повдигнато обвинение срещу пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1, 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК, които са били обвинени, че през периода 1984-1985 г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, с постановление от 14.01.1993 г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984-1985 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

Срещу обвиняемите е бил внесен обвинителен акт на 20.07.1993 г., но образуваното съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения, като делото е върнато на Прокуратурата с указания за тяхното отстраняване.Делото е внесено повторно в съда на 19.12.1997 г. и съдебно производство отново е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата.

Делото е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП София.

Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било прекратено, като е продължило срещу един от обвиняемите. Последният е бил разпитан на 7.12.2012 г. като е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност.

След връщане от съда на производството на Прокуратурата са били установени 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани. Разпитани са 369.

С постановление № 03/2001 г. от 8.10.2018 г. прокурор при ВОП е спрял производството, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали.

След приключване на съдебното дирене пред въззивния съд наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата от 31.05.2022г., поради настъпилата смърт на последния от обвиняемите.

Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени неизчерпателно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата от престъплението.Гражданскоправни спорове се исковете, предявени от жертви на твърдяно престъпление в рамките на водено наказателно 4 производство.

При преценката дали е налице гражданско право отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища.От представените по делото материали по сл.д.№1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили се установява, че на три лица са повдигнати обвинения за това, че са злоупотребили и превишили властта си, като са извършили действия, с които : въвели са фактическо извънредно положение на части от територията на страната ; разпоредили задържане на български граждани без правно основание, от които деяния настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, противозаконно ограничаване правата на българските граждани на свободно предвижване в и между населените места на страната, право на свободни контакти, лична свобода и неприкосновеност и ползване на свой език.От горното следва да се направи извода, че като пострадали лица от деянията, които са били предмет на повдигнатото обвинение могат да се разглеждат две групи лица – такива, по отношение на които е приложена незаконна наказателна репресия, и втора, чиито лични права са били ограничени от действията на привлечените към наказателна отговорност лица.Това означава,че липсват пречки ищцата Н.Р. да претендира обезщетение за неимуществени вреди не само като наследник на починалия си съпруг, което право на основание чл.74, ал.2 от НПК е наследимо, но и в лично качество, като лице чиито лични права са били засегнати от репресивните действия.Въпрос на доказване е разграничението на вредите, които са търпени в лично качество и като на наследник на починалия пострадал, както и техния интензитет.