Определение № 3442 от 15.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3442 гр. София, 15.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Частно наказателно дело № 20231110213627 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Обазувано е по жалба на П.С.С., ЕГН ********** и Д.М.М., в качеството си на законни представители на непълнолетната И. Д. М., ЕГН ********** - пострадала от престъпление, чрез повереника адв. Х.Г.К., срещу Постановление от 06.06.2023 г. на Софийска районна прокуратура, с което се прекратява наказателно производство по ДП № 11409/2022 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 2026/2023 г. по описа на СРП.

В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на постановлението на наблюдаващия прокурор. Изтъква се, че не са извършени достатъчно по обем процесуално-следствени действия, което е довело до необоснованост на правните и фактически изводи на прокурора. Изразява се несъгласие със заключението на прокурора за наличието на случайно деяние. В жалбата се посочва, че не е изследван въпроса, дали обвиняемият е спазил правилата за движение по пътищата, както и че не е изяснена цялостната фактическа обстановка. Твърди се, че изготвената автотехническа експертиза почива на противоречиви гласни доказателствени средства.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното Постановление на СРП.

Съдът, като прецени наведените от жалбоподателя основания и след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице – пострадалият, действащ чрез неговата майка и законен представител, чрез упълномощен повереник адв. Х.Г.К. в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Наказателното производство е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола от първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. В хода на наказателното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем и не са били взети мерки за процесуална принуда. Разследването е приключило и досъдебното производство е изпратено в Софийска районна прокуратура със заключително мнение на водещия разследването за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

От събрания доказателствен материал в хода на досъдебното производство 1 държавното обвинение е приело за установена следната фактическа обстановка:

На 19.12.2022 г., около 08.40 часа, свидетелят Л.М.К. управлявал в гр. София, по ул.

„Без име“ в ж. к. „Илинден“, в района на блок 138 с посока на движение от ул. „Иван Хаджиенев“ към бул. „Вардар“ моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с per. № СВ 3393 АТ, със скорост на движение 25 км/ч. Било светлата част на денонощието и видимостта била добра. Участъкът от пътя бил прав. Пътното платно се състояло от сух асфалт.

По същото време пострадалата И. Д. М. - ученичка в 8-ми клас, след първия учебен час, решила с една съученичка В. да излязат от училището и да отидат до магазинче в посочения квартал. Двете пеша стигнали до улицата, по която управлявал автомобила св. К..

Св. И. М. предприела пресичане на платното за движение на ул. „Без име“, отдясно наляво спрямо посоката на движение на МПС, управлявано от К., извън обозначена пешеходна пътека. По същото време намиращите се в дясно по посоката на движение на автомобила блокове /и конкретно бл. 138/ възпрепятствали възможността на водача К. да възприеме пешеходката. Самата тя не се огледала, за да види, дали има преминаващи автомобили.

Последвал контакт между дясната част на процесния автомобил в зоната на преден десен калник и тялото на пострадалата. От силата на удара пешеходката била изведена от състоянието си на динамично равновесие и паднала. Водачът К. приложил незабавно спирачни сили и спрял. След това К. отишъл при момичето, за да му помогне и сигнализирал да тел. 112 за случилото се.

Свидетел-очевидец на пътно-транспортното произшествие станала Ваня Христова П., която се намирала в жилището си на прозореца на кухнята и видяла цялата случка. По нейни данни, съдържащи се в показанията й в процесуалното качество на свидетел, пострадалата пешеходка не е спряла ц не се е огледала, преди да пресече пътя. Св. П. твърди, че момичето връхлетяло върху колата и се ударило в нея.

Местопроизшествието било посетено от огледна група, извършен бил оглед на местопроизшествие, изготвени били скица и фотоалбум към протокола за оглед.

Видно от писменото експертно заключение на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, вследствие на произшествието на И. М. е причинено: счупване на двата пищяла на лявата подбедрица, което е реализирало медикобиологичният признак трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.

Съгласно писменото експертно заключение на изготвената по делото автотехническа експертиза, причините за произшествието са технически неправилните действия на пешеходката М., която е предприела пресичане на платното за движение на място, което не е обозначено за тази цел и е навлязла в коридора за движение на л. а. „Опел“. Пешеходката е имала техническа възможност да предотврати произшествието, като не навлиза в коридора на движение на автомобила. Водачът К. не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал.

Изложената фактическа обстановка се възприема изцяло от съда като правилна, обоснована и приета въз основа на годни, относими и законосъобразно събрани доказателства и доказателствени средства.

Съображенията и направените изводи от прокурора при Софийска районна прокуратура, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Фактическите положения по делото са установени при съблюдаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата. Съобразявайки установените обстоятелства, прокурорът е приел отсъствие на извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от страна на водача и в този смисъл 2 направените възражения от страна на жалбоподателя, действащ чрез законните си представители, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира изводите на обвинението за правилни и законосъобразни, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, които да водят до ограничаване правото на защита на пострадалото лице, атакуваният акт е постановен след внимателна преценка и обстоен, задълбочен и обективен анализ на събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка, които съдията-докладчик възприема изцяло и не намира основание да преповтаря.

Наблюдаващият прокурор е взел под внимание всички събрани доказателства по делото, като е обсъдил внимателно показанията на свидетелите. Правилно прокурорът е приел, че липсват доказателства досежно допуснато от водача нарушение на правилата по пътищата. В тази насока, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не е изследван обстойно въпроса дали водачът на процесния лек автомобил е нарушил правилата за движението. Прокурорът подробно и мотивирано в своето постановление е обсъдил тои въпрос, като е приел, въз основа на събрания доказателствен материал, че водачът на автомобила се е движил по пътното платно с разрешена от закона скорост. Тези изводи на прокурора се подкрепят от заключението на назначената автотехническа експертиза, което установява, че скоростта на автомобила е била около 25 км/ч, съответно св. К. не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е довело до причиняване на телесното увреждане на пешеходеца Паскалев.

Правилно прокурорът е приел, че в конкретния случай причина за реализиране на процесното ПТП и настъпилата телесна повреда на пешеходеца М. са именно действията на пешеходеца, който е тичал по пътното платно и по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил. Това се установява от свидетелските показания на св. П., които са последователни и непротиворечиви. В тази връзка, неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че изготвената автотехническа експертиза почива на противоречиви гласни доказателствени средства. Св. П. е пряк очевидец на случилото се, като нейните показания са логични и непротиворечащи помежду си. От тях се установява, че пешеходецът М. внезапно е излязъл на пътното платно като не е спряла и не се е огледала преди да пресече, в резултат на което се е ударил в процесния лек автомобил, управляван от св. К.. Събраните показания на всички свидетели са годни гласни доказателствени средства, въз основа на които прокурорът е направил правилни заключения.

Неоснователно е възражението, че не е изяснена цялостната фактическа обстановка.

В хода на досъдебното производство е проведено пълно и всестранно разследване, като са събрани всички необходими доказателствени средства за изясняване на фактическата обстановка.

Неправилно е и възражението на жалбоподателя, че в хода на досъдебното производство не са извършени достатъчно по обем процесуално-следствени действия. В хода на разследването са проведени освен разпити на свидетели, също така и експертизи, които дават обосновани заключения. Обемът на събраните доказателствени средства е достатъчен за установяване на обективната истина и за правилно заключение от страна на прокурора за наличието на случайно деяние по чл. 15 от НК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на представителя на СРП, че пострадалият не е могъл да бъде забелязан от водача на лекия автомобил, поради което и няма как да се изисква от последния да е предполагал, че пострадалият ще бъде на пътното платно, което не е обичайно място за придвижване на пешеходци, още повече да е предполагал за тичащи между колите пешеходци. В допълнение, следва да се отбележи, че ударът не е станал на пешеходна пътека и възраженията на жалбоподателя, че в близост има спирка и пешеходна пътека са ирелевантни. Свидетелят К. не е бил длъжен, нито е могъл да 3 предвиди предприетата от пешеходеца М. маневра. Той се е намирал в обективна невъзможност да предотврати удара. Правилно е заключенито на прокурора, че водачът на процесния лек автомобил не е създал сам виновно невъзможността да предотврати настъпването на общественоопасния резултат. Липсват каквито и да е основания, които да навеждат на извод, че заключението на автотехническата експретиза е непълно, необосновано, немотивирано, необективно или пристрастно, и които да обосновават необходимост от повторно изследване на механизма на настъпилото ПТП, поради и което наведените доводи за неправилен подход на държавното обвинение и отказ от назначаване на повторна автотехническа експертиза са неоснователни и неубедителни.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно, обосновано и законосъобразно държавното обвинение в лицето на наблюдаващия прокурор е приело, че липсват каквито и да е доказателства за съставомерно от обективна и субективна страна поведение на св. К. по смисъла на чл. чл. 343, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, доколкото ударът между превозното средство и пешеходеца е настъпил в границите на опасната зона за спиране на автомобила.

Пешеходецът обективно не е могъл да бъде възприет от водача, за когото ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Настъпването на удара се дължи именно на поведението на пострадалия, който е преприел пресичане по пътното платно на непредвидено за това място без да се огледа като по този начин се е ударил в процесния лек автомобил, управляван от св. К., който не е бил длъжен да предвиди така предприетата маневра от пострадалия.