Определение № 7639 от 10.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7639 гр. Варна, 10.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Частно гражданско дело № 20253110106474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на заявление с вх. №44532/20.05.2025 г., подадено от „Енерго-Про Продажби” АД, чрез юрк. И., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК срещу Е. К..

При служебна проверка относно допустимостта на производство, съдът констатира, че в справката, изискана по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., не се съдържат данни за длъжника.

От справка от Сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Варна се установява, че в базата данни на МВР няма данни такова лице да е подавало заявления за продължително/постоянно пребиваване в Република България, както и да има заявен адрес в страната, а от заявителя са представи доказателства, че лицето е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като физическо лице - собственик на недвижим имот.

При тези данни съдът намира, че длъжникът няма постоянен адрес в страната и срещу него не може да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Наред с горното, от ангажираните доказателства не се установява длъжникът да има обичайно местопребиваване в страната. Легалната дефиниция за обичайно местопребиваване се съдържа в чл. 48, ал. 7 КМЧП, който предвижда, че под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В случая липсват доказателства, установяващи гореизложените факти.

1

Наличието на притежаван имот на територията на страната, не може да обоснове извод за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, ако липсват други данни за други обстоятелства от личен или професионален характер, какъвто е и конкретния случай, доколкото заявителят не се е и позовава на такива данни.

В чл. 23 от Закона за чужденците в Република България е разграничено пребиваването на чужденците в страната на краткосрочно и дългосрочно, като следващите текстове подробно регламентират възможностите за дългосрочно пребиваване, каквото по същността си е и обичайното местопребиваване по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК. Отнесено към терминологията на ГПК следва да се приеме, че чужденец с обичайно местопребиваване в страната е този, който пребивава в нея дългосрочно по смисъла на ЗЧРБ.

От друга страна, в чл. 55, ал. 3 о т Закона за българските личните документи се сочи, че на всеки чужденец, на който е разрешено да пребивава в страната по реда на ЗЧРБ, за срок, по-голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване. Следователно при липса на подобно разрешение трудно би могло да се обоснове извод за обичайно местопребиваване на физическо лице в страната, а по делото са събрани данни, че лицето няма статут на пребиваване и деклариран адрес.

При така установените данни съдът намира, че е налице пречка по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, тъй като длъжникът няма регистриран постоянен адрес и не е установено да има обичайно местопребиваване в Република България.

По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №44532/20.05.2025 г., подадено от „ЕнергоПро Продажби” АД, чрез юрк. И., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК срещу Е. К..

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията срещу длъжника в едномесечен срок от влизане на настоящото определение в сила, като следва в същия срок да представи доказателства за предявяване на иска по настоящото дело, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2