Определение № 210 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. София, 24.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. И. В., служебен защитник на лишения от свобода Ф. Ш. срещу определение от 31.01.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 37 състав по НЧД № 450/2025 г., с което е било оставено без уважение искането на осъдения Ф. Ш. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” по влязла в сила присъда по НОХД № 658/2021 г. на Софийския окръжен съд.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че са нА.це всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са нА.це и останА.те предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи, награждаван е нееднократно и не е наказван.

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материА.те по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е основателна.

С определение от 31.01.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 37 състав по НЧД № 450/2025 г. е било оставено без уважение искането на осъдения Ф. Ш. за допускане на условно предсрочно 1 освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” по влязла в сила присъда по НОХД № 658/2021 г. на Софийския окръжен съд.

Първоинстанционният съд е приел следното.

Първата от кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК е изпълнена формално, с оглед на обстоятелството, че изискуемият срок на изтърпяване е формиран от сбора между фактически изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода" и изтърпяната част от наказание „лишаване от свобода" чрез положен труд.

Законодателят в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 до ал. 3 се е опитал да запълни празнотата в НК, въвеждайки критерии, въз основа на които следва да бъде изграждан извод за това дА. са нА.це достатъчно доказателства за поправяне или не.

Първостепенният съд е приел, че в конкретния случай формално е посочено, че нивата на риск по отношение на лишения от свобода Ф. Ш. са в ниски граници - точките на риска са 32. От значение обаче е и това, че още при постъпване в пенитенциарното заведение и първоначалната оценка на риска показва също относително ниски стойности, а за изтеклия период, от фактическото пребиваване на осъдения в затвора - 3 години, 9 месеца и 15 дни, намаляването според данните по делото на тези нива е от само четири точки.

Първоинстанционният съд е изследвал времето пропорционално изведено между общия размер на наложеното наказание, времето на фактическо пребиваване в затвора и остатъкът, подлежащ на евентуално изтърпяване от наложеното наказание.

Така първата инстанция е счела, че при постановяване на присъдата, решаващият съд е приел, че именно наказание лишаване от свобода от 6 години и 8 месеца е необходимото и достатъчно да изпълни целите на личната и генерална превенция на закона. От момента на постъпване в пенитенциарното заведение е започнала и фактически работата с лишения от свобода по привеждане на неговото поведение в такова, което да докаже изпълнение на заложените цели. Според първия съд съотношението между остатъка на изтърпяване и фактически изтърпяната част от наказанието, съотнесена и към данните, които сочат на слабото намаляване на риска от вреди показва недостатъчно ниво на положителна промяна у осъдения Ф. Ш..

Прието е, че по делото няма данни, от които да се направи положителен извод, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, т.е., че е нА.це настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, такава каквато се изисква от разпоредбата на чл. 439а от НПК.

Посочено е също, че подобни доказателства не са установени, както от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, така и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС.

2

Прието е, че първоначално определеният риск от рецидив не е претърпял сериозна корекция, варирайки от 36 точки до 32 точки през целия период на изтърпяване на наказанието, а това от своя страна сочи, че възпитателният и превъзпитателният процес при осъдения не е завършен.

В заключение, първият съд е счел, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на лишения от свобода, тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.

При въззивната проверка на атакуваното определение, САС приема, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно и не достатъчно добре обосновано по следните съображения.

Лишеният от свобода Ф. Ш. в момента търпи наказание в размер на 6 години и 8 месеца ЛОС, наложено му с присъда по НОХД № 658/2021 г. на СОС, за извършено престъпление по чл. 242 НК.

Към 31.01.2025 г. осъденият е изтърпял фактически 3 години, 8 месеца и 27 дни, от работа - 9 месеца и 17 дни или общо 4 години, 6 месеца и 14 дни.

Остатъкът от наказанието е в размер на 2 години, 1 месец и 16 дни. Рискът от рецидив е в ниски граници – 32 точки, при първоначален също нисък риск от рецидив – 36 точки.

Видно е от доклада за осъдения Ф. Ш., че рискът от вреди е нисък за лишения от свобода, среден за обществото предвид характера на правонарушението, нисък за персонала и като цяло рискът от вреди може да бъде определен като нисък. При това положение първостепенният съд неправилно е приел, че само формално е посочено, че нивата на риск по отношение на лишения от свобода Ф. Ш. са в ниски граници.

Като е изследвал някаква времева пропорционалност между общия размер на наложеното наказание, времето на фактическо пребиваване в затвора и остатъкът, подлежащ на евентуално изтърпяване от наложеното наказание, за да заключи, че лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си, първият съд завоА.рано е изразил несъгласието си, да се допусне условно предсрочно освобождаване поради относително големия остатък от наказанието. Това обаче е абсолютно недопустимо и е в разрез с идеята на законодателя.

Първостепенният съд напълно е пренебрегнал всички положителни прояви на лишения от свобода Ф. Ш..

Видно е от материА.те по делото, че осъденият за първи път изтърпява наказание лишаване от свобода, но добре се адаптира към условията на изолация. Той не създава конфликти и не участва в конфликтни ситуации. Не е агресивен и няма дискриминационни нагласи. Към администрацията на затвора се отнася с нужното уважение и респект. Участва в организираните спортни мероприятия. Трудово ангажиран е по време на престоя си в затвора и се справя отговорно с поставените задачи. Показва постоянство по отношение 3 на трудовата си дейност. За положените от него усилия е награждаван пет пъти и не е наказван. Понижен е рискът от рецидив на 32 точки – ниски стойности. Определеният първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието е заменен с общ. При осъдения е констатирана една единствена проблемна зона, а именно умение за мислене – не разпознава изцяло проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. За посочената проблемна зона обаче по делото липсват обективни доказателства, въз основа на които тя е изведена освен характера на престъпното деяние.

Цитираните по–горе обстоятелства са убягнА. от вниманието на първата инстанция, а всички те сочат на трайна линия на поведение за постигане на положителни резултати в провеждания с него корекционен процес.

С оглед на доказателствените материА. първостепенният съд правилно е приел, е нА.це първата предпоставка по чл. 70 от НК. Установява се, че лишеният от свобода Д. Р. към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 4 години, 6 месеца и 14 дни от наказанието „лишаване от свобода” и неизтърпяната част от наказанието възлиза на 2 години, 1 месец и 16 дни.

Предвид всички данни за осъдения обаче неправилно първата инстанция е счела, че не е нА.це и другата предпоставка за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на доказателствените източници въззивният съд прави извод, че лишенията от свобода Ф. Ш. се е поправил.

За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид всички изброени по-горе положителни прояви на осъдения, характеристичните данни за него и отношението към останА.те лишени от свобода и затворническата администрация.

При това положение нА.це са всички предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице. Изпълнена е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квА.фикационни или спортни дейности, в специА.зирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква 4 цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай се налага извода, че пълноценното поправяне на осъдения е към своя финал, постигнати са основните цели, поставени в планирането на наказанието. Да се приеме обратно в настоящия казус, означава лишените от свобода да бъдат демотивирани да полагат усилия за своето трайно поправяне.

С оглед на изложеното по-горе немотивирано се явява и становището на началника на Затвора – ***, че по отношение на лишения от свобода Ф. Ш. не е завършила корекционната дейност.

Предвид на изложените съображения въззивната инстанция намира, че лишеният от свобода Ф. Ш. е дал категорични доказателства за поправянето си и е затвърдил убедително насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.

Ето защо са нА.це всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а молбата на осъдения Ф. Ш. за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена. Неизтърпяната част от наказанието му, следва да бъде изчислена от страна на администрацията на затворническото заведение с оглед конкретната дата на привеждане на определението в действие и при преценка на редукцията предвид евентуално положен труд от страна на осъдения.

Предвид на изложеното по-горе и на основание чл. 440 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 31.01.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 37 състав по НЧД № 450/202025 г., с което е било оставено без уважение искането на осъдения Ф. Ш. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” по влязла в сила присъда по НОХД № 658/2021 г. на Софийския окръжен съд.

ОСВОЖДАВА условно предсрочно лишеният от свобода Ф. Ш. от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 години и 8 месеца по НОХД № 658/2021 г. на Софийския градски съд.