Решение № 3640 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3640 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330109295 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против К. С. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *********, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на ТЕ, дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение разпределил ТЕ за отопление, битовогорещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация на стойност 367,18 лева през периода 01.07.2020 г. – 28.02.2021 г., която не била платена. Количеството ТЕ за гореща вода за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г. било определено съобразно правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, поради неизпълнение на ответника на задължението му да представи за последваща проверка индивидуалните си водомери в установения едномесечен срок. Били издадени четири броя фактури. Предвид забавата, се дължала и сумата от 54,20 лева – лихва за периода 02.09.2020 г. – 09.05.2022 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което 1 се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3446/11.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6674/22 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законна лихва.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който оспорва исковете.

Оспорва издадената фактура от 31.07.2020 г. и начислената сума за доставена ТЕ за топла вода. Посоченото количество не било потребено през м. юли 2020 г., като това било наказателна мярка за неизпълнение в 30-дневен срок на предписанието за смяна или метрологична проверка на двата водомера. Предвиденият 30-дневен срок в издаденото от търговеца за дялово разпределение уведомително писмо бил в противоречие със Закона за измерванията и с чл. 34а, ал. 1 и 5 от Наредба № 4/2004 г., където бил посочен тримесечен срок за извършване на проверка на водомерите.

Писмото било от дата 30.06.2020 г., а ответникът извършил подмяна на единия водомер и проверка на втория на 02.09.2020 г., като тримесечният срок съгл. Наредба № 4/2004г. бил спазен. Били нарушени и изискванията на чл. 69, ал. 4 и 7 от Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, поради което оспорва сумите за доставена ТЕ за топла вода, начислени във фактурите от 31.10.2020 г., 30.11.2020 г. и 28.02.2021 г., и начина на формирането им. Предвид изложеното, м оли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Трето лице – помагач на страната на ищеца:

С Определение № 12579/16.11.2022 г. „Нелбо“ АД е конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца. В срока за становище, подава само молба с приложени документи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в *********, който е бил топлоснабден, като за исковия период ищецът е предоставил услуги по доставка на ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация, а същата е потребена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 452/11.01.2023 г. – л.85-86/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия 2 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Безспорно е, че ответникът има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Спорният по делото въпрос – касае само и единствено начислените суми за ТЕ за БГВ за имота, които според данните по делото – се отнасят за месеци – 07, 10, 11.2020 г. и 02.2021 г.

Относно м. юли – според ВЛ по СТЕ, която се кредитира като ясно и компетентно изготвена, начисленото количество ТЕ за БГВ е било за 2 бр. лица по 140л./денонощие, поради констатирана изтекла метрологична годност на уредите. За периода 01.07-31.07.2020 г. „Нелбо“ ЕАД начислило количество потребена топла вода с посочените параметри, което би следвало да бъде 8,68 куб.м. Тъй като имало съществена разлика между отчетеното кол. топла вода по общия водомер в АС и отчетените кол. по инд. водомери в ЕС, ТЛП се е позовало на чл. 69, ал.3, т.2б от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /по- нататък Наредбата/, при което всъщност е начислило по 280 л. на денонощие за 2ма души, което възлизало на 16,386 куб.м., вместо 8,68 куб.м. за м. юли 2020 г.

Това количество и начина на определянето му, съдът приема за незаконосъобразни, по няколко съображения.

На 30.06.2020 г. /л.11/ на ответника е направен опит да се връчи уведомително писмо от ТЛП, с даден 30 – дневен срок за извършване на подмяна или метрологична проверка на водомерите, поради посочена – „изтекла валидност на метрологична проверка“. Същият е отказал да го подпише, но сам по себе си този отказ не може да го ползва с благоприятни последици. От тази дата той е уведомен за направеното от ТЛП искане.

В процеса, при изрично оспорване в ОИМ, не беше доказана изначалната предпоставка за даденото предписание – че водомерите на потребителя действително са подлежали на проверка/подмяна, поради изтичане на предходната, за да търпи и следващи негативи откъм начисления, заради неспазен срок за изпълнение на така 3 даденото му указание. Доказателства в тази насока няма, при лежаща върху ищеца док. тежест, съгл. чл. 154, ал 1 ГПК. Поради това, не може да се приеме, че абонатът не е изпълнил точно и в срок едно съществуващо и валидно обвързващо го задължение.

Налице е и друго нарушение, в разрез с правата на потребителя – въпреки представения констативен протокол, който сам ищецът признава от 02.09.2020 г., според който – при извършената проверка не са открити недостатъци, уредите отговарят на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, като са годни за употреба, начислената на ответника сума не е била преизчислена или намалена, поради отпадане на предпоставки за завишение, а напротив – претендира се за плащане.

Последното категорично в разрез с правата на потребителя – като икономически по – слаба страна в правоотношението. Тук следва отново да се подчертае, че по делото принципно не се установява изтекла метрологична годност на СТИ, за да се прилага санкция спрямо ползващия, но дори да е била налична, от последващо извършената проверка всъщност е установено, че няма нарушения, а уредите са годни за ползване по предназначение. Ето защо и няма основание да се претендира за плащане търсената завишена сума за посочения месец. Тези факти /ако изобщо се приеме изтекла валидност/ е следвало да бъдат съобразени както от ТЛП, така и от ищеца, с оглед изпълнение не само на задължението за предоставяне на качествена услуга, за която да се претендира плащане, но и на основните цели, залегнали в чл.2, ал. 2 ЗЕ при предоставянето им– с гарантирана защита правата на потребителите и в интерес на отделния клиент /чл. 69 ЗЕ/. Това не е сторено, като начислената сума не е намалена, нито потреблението – коригирано.

В тази връзка следва да се има предвид и, че кумулативните изисквания на чл.

52, ал.7 от Наредбата не са изпълнени, отново във вреда на потребителя, т.к. нормата изисква – освен писмено уведомление до клиентите за задължението им за проверка и такова за последствията при неизпълнение на тези задължения. Видно от писмото на „Нелбо“ – никъде не са посочени каквито и да е последици при неизпълнение на посоченото задължение, което поставя в неблагоприятно положение потребителя и не е в защита на неговите интереси. Също така, съгл. ал. 8 на посочената разпоредба – ТЕ се разпределя при условията на чл. 69, ал.2, т.2, когато клиентът не е изпълнил задължението си по ал. 7 или последваща проверка установи повреда на водомера.

Доколкото в случая, нито може да се приеме неизпълнение на задължение, поради липса на доказаност на предпоставки за възникване на такова /дали изобщо е следвало да се извършва проверка/подмяна/, а все пак последващо осъществените такива са установили годност на уредите, няма основание да се приеме, че ТЕ е следвало да бъде начислявана с установеното завишение.

Отделно от горното, незаконосъобразно е извършено и допълнително завишаване на количеството за ТЕ за БГВ по реда на чл. 69, ал.3, т.2б от Наредбата.

Нормата гласи, че - когато не във всички имоти в сграда – етажна собственост, са монтирани индивидуални водомери за гореща вода, индивидуалните водомери за гореща вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, разликата се разпределя по следния начин: пропорционално на начислените количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л. на обитател за едно денонощие, а останалата разлика – пропорционално на всички останали клиенти.