Решение № 220 от 13.10.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 220

13.10.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Втори граждански състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500383 по описа за 2020 година Производството по настоящето дело е образувано по въззивна жалба на „Фьоле Груп“ ООД, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Д., против решение № 1966/27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1245/2019 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д. Д. Р. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 550 лв., получена от ответника без правно основание – изтеглена от него парична сума през периода от 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. от банковата сметка на дружеството, открита при „Обединена българска банка“ АД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 190, 58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението на ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника, направените разноски в размер на 1 640 лв. Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 190, 58 лв. до предявения размер от 1 219, 18 лв., не е предмет на въззивна проверка.

По изложени в жалбата съображения за неправилност първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения 1 на на материалния, на процесуалния закон и необоснованост, жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат уважени до съответните размери. Оспорва се решаващият извод на съда, че отговорността на ответника, в качеството му на управител, е погасена, посредством освобождаването му от такава с решение от *** г. на Общото събрание на съдружниците във „Фьоле Груп“ ООД. В тази връзка жалбоподателят обосновава, че правопораждащият вземането юридически факт осъществява състава на неоснователното обогатяване, който счита за установен от събраните по делото доказателства. Поддържа, че и предявеният акцесорен иск е основателен до размера, установен с експертното заключение – 1190, 58 лв. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.

Адвокат Д. Д. поддържа въззивната жалба и в съдебно заседание и моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник Д. Д. Р. , чрез адв. Б. Е., е подал писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Обосновава довод, че с оглед твърденията на ищеца отговорността, която се търси от ответника, се основава на причинени вреди под формата на липси и след като ответникът е освободен изрично от такава отговорност с решение на ОС, то същата е погасена. Оспорва твърденията във въззивната жалба за момента на узнаване от страна на дружеството за процесните липси. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира сторените в производството разноски, като прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа становището си и в съдебно заседание, чрез Б. Е..

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Квалифицирал е иска по реда на чл. 55, ал.1, ЗЗД , но на практика е обсъдил иск по чл. 145 от ТЗ.

Приел е за безспорно, че през периода от 29. 01. 2016г. до 01. 11. 2017г.

2

Д. Д. Р. е бил един от съдружниците в ищцовото дружество , като през периода от 02. 10. 2017г. – 27. 10. 2017г., той е изтеглил от банковата сметка на дружеството в „Обединена българска банка“ АД различни суми, в общ размер на 36 050лв., а на 25. 10. 2017г. е внесъл по същата сметка сумата 10 000лв. Посочил е, че разликата от

Съдът е отбелязал, че на 01. 11. 2017г. по решение на общо събрание на съдружниците във „Фьоле груп“, взето единодушно, Д. Р. е освободен като съдружник в дружеството и като управител, както и от отговорност като такъв.

Посочил, е че съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ в правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, е да освободи управителя от отговорност, което решение следва да бъде взето с обикновено мнозинство, формирано от гласовете на съдружниците, притежаващи повече от ½ от капитала, доколкото не е предвидено в дружествения договор – по аргумент от ал.3 на същия текст от ТЗ.

Пернишкият районен съд като се е позовал на съдебна практика /Решение № 41 / 29. 04. 2009г. по т. д. № 669 / 2008г. по описа на II т. о. , ВКС, Решение № 115 / 27. 11. 2012г. по т. № 61 / 2011г. I I т. о. ВКС/ е отбелязал, че освобождаването от отговорност на управителя е правомощие на общото събрание, с което се признава полагането на дължимата грижа на воденето на дружествените дела; решението освобождава управителя от отговорност за вредите, които са настъпили за дружеството от поведението на управителя, което е известно – документирано е надлежно в счетоводството, канцеларските и другите книги на дружеството; каса е се за типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя, при който дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен.

Въз основа на гореизложеното и с оглед обстоятелството, че процесните операции по теглене и внасяне на суми по банковата сметка на дружеството, са извършени в периода 02. 10. 2017г. – 27. 10. 2017г., а с решението на общото събрание на „Фьоле груп“ ООД от ***г. управителят Д. Р. е освободен от отговорност, Пернишкият районен съд е направил извод, 3 че имуществената отговорност на ответника за причинени вреди на търговското дружество, в т. ч. и под формата на липси, какъвто е настоящия случай, е погасена.

Съдът е обсъдил заключението на съдебно – икономическата експертиза и е посочил, че съгласно същото – за тегленето и внасянето на Р. на сумите през процесния период са съставяни нарочни документи нареждане – разписка, като същите стопански операции са били осчетоводени , както от „Обединена българска банка“ АД, при която е била открита банковата сметка на дружеството, така и от“Фьоле груп“, работещо със същата счетоводна къща, обслужвала счетоводно дейността му през процесния период. С оглед изложеното съдът е направил извод, че твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и доразвити в писмената защита, че в случая се касае за по – късно узнаване на тези обстоятелства, са недоказани. Отбелязал е, че при полагане на дължимата грижа – проверка в в счетоводството на самото дружество или в банката, обслужваща същото, за съдружниците на „Фьоле Груп“ ООД е съществувала възможността да проследят процесните тегления на суми от Радков преди вземане на решението от ***г. за освобождаването му от отговорност като управител. Съдът е посочил, че приемайки това решение е погасена отговорността на управителя., поради което предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът е отбелязал, че акцесорния иск за лихви за забава, също следва да бъде отхвърлен като неоснователен

Съдът е определил разноските с оглед отхвърлянето на исковете.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че 4 обжалваното решение се явява валидно – постановено е от съдия от Пернишкия районен съд, в границите на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението е недопустимо по следните съображения :

Изхождайки от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, конкретизацията в молбата – уточнение с рег. № 15923 от 14. 06. 2018г. на Пернишкия районен съд /л.28 от първоинстанционното производство/ и конкретизацията с молба рег. № 19442 от 03. 07. 2019г. на Пернишкия районен съд /л.66 от първоинстанционното производство/, настоящият съдебен състав намира, че между обстоятелствената част и петитума на исковата молба има пълна синхронизация и така предявения иск е с правно основание чл. 145 от ТЗ.

Предявен е иск за така наречия „управителски деликт“ – твърди се, че ответникът е бил управител на ищцовото дружество и по това време е изтеглил пари от банковата сметка на дружеството, част от които е възстановил, а останалите – процесната сума не е нито отчел, нито възстановил. За да се предяви такъв иск по ТЗ, следва да е налице абсолютната процесуална предпоставка – решение на общото събрание на дружеството по реда на чл. 138, ал.7 от ТЗ – за предявяване на иск от дружеството срещу управителя. По конкретното дело няма приложено такова решение на общото събрание на ищцовото ООД и на това основание искът се явява недопустим. В този смисъл е Решение № 41 от 29. 04. 2009г. по т. д. № 669 / 2008г., I т. о., Определение № 76 от 12. 02. 2019г. по ч. т. д. № 2125 / 2018г. по описа на ВКС, I т.о. и др.

Дадената от ищеца квалификация по чл. 59 от ЗЗД, с нищо не обвързва настоящия съдебен състав, още повече, че искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен - същият може да се предяви като такъв, само ако няма възможност за реализиране отговорността на управителя по друг ред, какъвто в случай е налице – този по чл. 145 от ТЗ тази насока е Решение № 158 от 3.

08. 2012г. на ВКС по гр. д. № 1114/2011г., IIIг.о. Следователно дори да се приеме, че искът е по чл. 59 от ЗЗД, то същият би бил недопустим.

С оглед гореизложеното, направеното възражение от страна на ответника с писмения отговор за недопустимост на иска, се явява 5 основателно.

Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Въззиваемия ответник Д. Р. е направил разноски пред Пернишкия районен съд в размер на 1560лв., от които – 60лв. депозит за вещо лице, 80лв. депозит за вещо лице и 1500лв. адвокатско възнаграждение. Същият е направил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 1850лв., от тях – 350лв. възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 1500лв. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, дружеството следва да бъде осъдено да му заплати тази сума.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Обезсилва решение № 1966 / 27. 01. 2020 г., постановено по гр. д. № 1245/2019 г. на Районен съд – Перник.

Прекратява производството по делото.

Осъжда „ФЬОЛЕ ГРУП“ ООД, с ЕИК 113594597, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. Д. Р. , с ЕГН **********, от ***, сумата 1560лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия районен съд и сумата 1850лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7