Определение № 756 от 21.07.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас , 20.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20212100500966 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба /неправилно озаглавена като въззивна жалба/ от адвокат Венета Грънчева със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет.1, процесуален представител на СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН ********** против Решение №260024 от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.

Постановеното решение се обжалва в частта, с която съдът е осъдил СТ. Г. Я. да заплаща на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *, представлявана от Елена Иванова, на основание чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, сумата от 67,64 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска срещу ползването на съсобствения недвижим имот – поземлен имот, ведно с построена жилищна сграда в него, находяща се в с. Д., община Средец, област Бургаска, ул. Щ.В. № 16, както и в частта на присъдените разноски, които частната жалбоподателка следва да заплати в размер на 503 лева.

Недоволство от така постановеното решение изразява частната жалбоподателка, която счита постановения акт за неправилен и незаконосъобразен и моли съда да отмени решението в частта досежно постановените привременни мерки по чл.344 ал.2 от ГПК и отхвърли искането за заплащане на разноски в размер на 503 лева. Излага съображения.

1

Постъпил е отговор на подадената жалба от И.П. с искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Излага съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Между страните И.П. и С.Я. е проведено двуфазно производство по подялба на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Средец, ул. Щ.В. № 16.

Предявена е претенция по привременни мерки на основание чл.344 ал.2 от ГПК. С постановеното решение № 260024 от 16.03.2021 г. Районен съд – Средец е обявил за окончателен проекто-разделителен протокол от 25.01.2021 г. по делото, обособил е два дяла и е осъдил страните да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете. С обжалваното решение съдът е осъдил частната жалбоподателка да заплаща сумата от 67,64 лв. месечно за ползването на делбения имот. Присъдил е разноски като е осъдил жалбоподателката да заплати на И.П. сумата от 703 лева, представляваща ½ от направените разноски по делото.

Подадената частна жалба е насочена срещу обжалваното решение в частта по чл.344 ал.2 от ГПК и досежно присъдените разноски, като се обжалва за сумата от 503 лева, присъдени в полза на И.П..

По претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК съдът намира искането за отмяна за неоснователно. Пред първата съдебна инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, извършени са експертизи. В частната жалба се твърди, че от свидетелските показания и от допуснатите експертизи, както и от представеното извлечение от сайта на куриерска служба Спиди за проследяване на изпратена пратка, се установява неоснователност на претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК. Предвидената в ГПК норма дава възможност ако не всички наследници ползват наследствени имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях да постанови определение, с което да посочи кои имоти от кои наследници ще бъдат ползвани и евентуално какви суми следва да бъдат заплатени с оглед на това ползване.

По делото няма спор, че имота е съсобствен между двете съделителки. От разпитаните по делото свидетели се установява, че отношенията между страните са крайно обострени, всяко посещение на И.П. в с. Д. е свързано с 2 кавги и конфликти между страните, включително и търсене съдействие на органите на реда. По делото е установено, че опитите на ответницата по частната жалба И.П. да влезе в имота срещат съпротива от страна на С. Я..

Същевременно частната жалбоподателка е извършена смяна на бравите в имота и не желае присъствието на И.П.. При това положение съдът намира, че привременните мерки следва да бъдат такива, каквито са постановени от първоинстанционния съд, който е допуснал допълнителна съдебнооценителна експертиза, съгласно заключението на която средния месечен наем за имота е в размер на 135,28 лева или съответно 67,64 лева дължими от частната жалбоподателка. В този смисъл е без значение обстоятелството, че жалбоподателката чрез Спиди е изпратила ключове до И.П.. Действително по представената товарителница се установява, че подател е И.П., а получател С.

Я., но това е станало след като пратката е била отказана от П. и съответно е била върната обратно на подателката С. Я., а съобразно приложената пратка се проследява отказ за получаване от И.П.. Това обстоятелство обаче с оглед влошените отношения не може да бъде причина за отмяна на привременните мерки. В този смисъл постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за присъдените разноски, възлизащи на част от сумата по Решение № 260357/17.05.2021г. на Районен съд – Средец, цялата сума е в размер на 703 лева, от които по отношение на 503 лева се твърди, че са неправилно присъдени. При подаване на частната жалба Районен съд – Средец е счел, че следва да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК и е постановил Определение №260357 от 17.05.2021 г., с което е оставил без уважение въззивната жалба, представляваща частна така в частта за разноските, досежно сумата от 503 лева.

Настоящата съдебна инстанция намира решението в тази му част за частично неправилно. За да присъди разноски по делото районният съд е взел предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК даваща възможност при всеки постановен от съда акт да бъдат присъдени разноски и е счел, че тъй като квотите между страните са равни, то и направените разноски следва да бъдат поделени по равно между страните. Оплакването касае сумата от 503 лева, от която 100 лева е ½ от стойността на поисканата от И.П. допълнителна съдебно-техническа експертиза. Изложените аргументи в частната жалба за 3 това, че страната която е поискала експертизата следва да понесе разноските по нея не се споделят от настоящата инстанция. В случая се касае до разноски в съдебното производство пряко свързани с делбения имот. При това положение правилно районният съд е разделил сумата и по отношение на процесните 100 лева е осъдил частната жалбоподателка да ги заплати.

Що се отнася до присъдената сума в размер на 403 лева, представляваща ½ част от общия размер от 806 лева, съдът намира, че макар и да е направена по отношение на процесния имот, тази сума няма характер на съдебна разноска. Сумата от 806 лева включва разноски направени във връзка с изработване на ПУП – ПР с. Д. общ. Средец на стойност от 396 лева по фактура № 478/26.10.2020г. издадена от „Геомин 63“ ЕООД на И.П. за поправка на КК на с. Д., на стойност от 270 лева, с вносен документ за плащане по тази фактура приходна квитанция №3000047423/03.09.2020г., от която се вижда, че И.П. е платила на Община Средец сумата от 100 лева за приемане и одобряване на ПУП, както и направен разход от 40 лева. цялата тази сума общо от 806 лева – направени разноски от ищцата И.П., както беше посочено по-горе, макар и във връзка с имота, нямат характер на съдебноделоводни разноски. В този смисъл сумата от 403 лева, представляваща ½ част от направените разноски от 806 лева, не се дължат от частната жалбоподателка С.Я., което налага отмяна на обжалваното решение /в частта му, която представлява определение/ и отхвърляне на претенцията за присъждане на разноски в размер на 403 лева.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Решение №260024 от 16.03.2021 г. /имащо характер на определение/, постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен съд – Средец в частта, с която СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *, сумата от 403 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *, за осъждане на СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 403 лева – разноски по делото.

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260024 от 16.03.2021 г. /имащо характер на определение/, постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен съд – Средец в останалите му обжалвани части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5