Решение № 101 от 21.10.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Частно наказателно дело № 20221800200593 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), за признаване и изпълнение на съдебен акт за налагане на наказание лишаване от свобода, постановен в друга държава членка на ЕС, с който е осъден българският и сръбски гражданин А. Д., роден на ****** г. в Д.град, Сърбия, с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. К., Софийска област.

От компетентния орган в Република Австрия е изпратено съдебно решение, придружено с удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, относно решаване на въпросите, свързани с признаването и 1 изпълнението на съдебното решение - а именно решение № 25 Hv 100/21m на Областен съд в Айзенщат от 26.01.2022 г., влязло в сила на 31.01.2022 г., с което българският гражданин А. Д., роден на ****** г. в Д.град, Република Сърбия и с адрес с. Б., общ. К., Софийска област, на основание чл. 28, ал. от НК на Република Австрия и чл. 28а, ал. 4 от ЗНВ на Република Австрия е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 (шест) години, за извършените на територията на издаващата държава престъпления трафик на наркотични вещества съгласно §28а, ал. 1, втори и трети случай, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 3 от Закона за наркотичните вещества (ЗНВ) на Република Австрия и престъплението по чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 1а, първи случай от Закона за оръжията на Република Австрия.

От значение за решаване на въпросите във връзка с признаването и изпълнението на съдебното решение се явяват фактите на престъпленията, за което е осъден българския гражданин. От представеното съдебно решение и придружаващото го удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е видно, че българският гражданин е осъден за следните престъпления:

- на 04.06.2021 г. като член на престъпна организация, в която освен него са участвали отделно подведените под отговорност Неманя Аранджелович с Jabber идентичност (JID) „goodalong“ , Педа Китанович с JID „brokenslght“ и отделно преследваният неизвестен извършител с JID „saddlesalmon“, незаконно са употребили наркотични вещества в количество, двадесет и пет пъти надвишаващо допустимото (§28б от Закона за наркотичните вещества), а именно 1984.8 грама нето хероин (съдържащ чисто вещество 992.4 грама хероин, 15.87 г моноацетилморфин, 57.75 грама ацетилкодеин, естер на кодеина), като изнася наркотика, пресован в четири тухли, скрит между оловни плочи и пълнеж във втори акумулатор на автомобила си, марка VW Phaeton с български регистрационен номер СВ 1794 СВ от Унгария, и го внася в Австрия на граничния пункт Никелсдорф;

- от неустановена дата до 26.03.2021 г. умишлено е държал без разрешение голям брой огнестрелни оръжия от категория В във Виена, а именно 24 пистолета марка Zoraki модел 906В, калибър 7.65, с изтрити серийни номера, включително съответстващи завинтени заглушители, като е укрил едно оръжие в кутия, използвана от него, и 23 оръжия в кухина под ваната в жилището в 1200 Виена, Дрезднер Щрасе 76/27.

2

От представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и извършеният от съда превод от немски на български език на съдебното решение и становище на осъденото лице е видно:

- че осъденият български гражданин е участвал в съдебния процес в издаващата държава, в който е постановено съдебното решение;

- че осъденият български гражданин изтърпява наложеното наказание от 2191 (две хиляди сто деветдесет и един) дни в издаващата държава, като до 13.07.2022 г. е изтърпял 404 (четиристотин и четири) дни, и наказанието ще бъде изтърпяно на 04.06.2027 г.; и

- че осъденият български гражданин е дал съгласие за изпращане на съдебното решение и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на изпълняващата държава – Република България.

Отбелязано е в удостоверението, че съгласно австрийското право не съществува претенция за условно освобождаване, осланяща се изключително на изтекло време. Като други обстоятелства от значение за случая е записано, че съгласно § 46 „Условно освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода“, както следва: 1. Ако осъдено лице е изтърпяло половината от наложеното му с присъдата наказание или такова времево определено в процедура по помилване или условната част на едно такова наказание, при положение, че са изтърпяни поне три месеца, то тогава остатъкът от наложеното наказание се определя като условен при определяне на изпитателен срок, в случай, че при вземане под внимание на последиците от мерките съгласно §§ 50 и 52 се приеме, че осъденият при условно освобождаване не по-малко би бил възпрян от извършване на престъпни деяния от това, ако той изтърпява наложената му присъда; 2. Ако осъдено лице е изтърпяло половината, но не и две трети от наложеното ма наказание, то той не може дотогава да бъде освободен условно, въпреки, че условията съгласно алинея 1 са изпълнени, докато по изключение е наложително изпълнението на наложеното наказание предвид тежестта на престъплението с оглед на това, да се предотвратят други наказателни деяния; 3. Ако наказанието лишаване от свобода е наложено заради деяние, извършено преди навършване на двадесет и една годишна възраст, то срокът за изтърпяване на наказанието съгласно алинея 1 е един месец; 4. При вземане на решението по алинея 1 трябва да се вземе предвид доколко досегашното изпълнение на 3 наказанието е променило обстоятелствата, при които е извършено деянието, особено готовността на осъденото лице да продължи на свобода започнато доброволно лечение по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на § 51, ал. 3, а също така доколко могат да бъдат постигнати мерките съгласно §§ 50 до 52; 5. Ако осъдено лице изтърпява няколко наказания лишаване от свобода, наказателни части или остатъци от наказания, то общата продължителност дотолкова е от значение, доколкото се изтърпяват непосредствено едно след друго или изпълнението е било временно прекъснато, като осъденият е бил задържан на друга служба. Най-късно след 15 години във всеки случай трябва да се разглежда условното освобождаване.

Ако е било наложено допълнително наказание (§§31, 40), то е съществено също така прекъснатото изпълнение на всички наказания, които е трябвало да се вземат под внимание при определяне на допълнителното наказания; ако осъденият е бил освободен условно от едно от тези наказания, то при изчислението на насрочения ден (§46, ал. 1 и 2), а и на остатъка от наказанието, което трябва да бъде още изтърпяно, се приспада фактическото време от изпълненото наказание. Едно по-рано наложено наказание, към което е наложено допълнително наказание остава без последствия, ако осъденият е освободен преди изтърпяването на половината от времето на наложеното наказание; 6. Лице, осъдено на доживотно лишаване от свобода може да бъде освободено условно, ако е изтърпяло поне петнадесет години и трябва да се приеме, че той няма да извърши други наказателни деяния.

Отбелязано е в удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, че на лицето е наложена безсрочна забрана за пребиваване в Република Австрия въз основа на решението на федералната служба за чужденци и убежище от 7.3.2022, IFA 1278867509/ номер на производството 210746231.

Видно от съдебното решение, в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 1 от НК на Република Австрия предварителното задържане от 04.06.2021 г., 12.00 часа на обяд до 26.01.2022 г., 11.33 часа, са зачита за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.

При така установеното се налагат следните изводи:

Представеното съдебно решение е за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест години на български гражданин, постановено от 4 компетентен съдебен орган на друга държава членка, като осъденият български гражданин се намира на територията на издаващата държава членка, което обосновава правоприлагането на правилата по

ЗПИИСАННЛСМВЛС, вр. РР№ 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г.

Съдебното решение е придружено с удостоверение по образец съгласно приложение № 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено от компетентен орган на държава членка – Република Австрия и представено в превод на български език, съгласно чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Установява се, че осъденото лице е български гражданин с местоживеене с. Б., общ. К., Софийска област, което обуславя компетентността на сезирания съд да се произнесе по въпросите относно признаването и изпълнението на съдебното решение на австрийския съд.

В представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС издаващата държава изрично се позовава на изключението от изискването за двойна наказуемост, предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като първото от посочените по-горе деяния съставлява незаконен трафик на наркотични вещества.

Представена е изисканата справка за съдимост за А. Д., от която се установява, че той е осъждан и изтърпял наказанието лишаване от свобода.

От представена справка от Софийска окръжна прокуратура се установява, че срещу него няма неприключили наказателни производства.

При така установеното са налице условията чл. 8 от

ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и изпълнение на съдебното решение, постановено от австрийския съд.

Установените в наказателното производство, проведено от австрийските съдебни власти, факти осъществяват престъпленията по чл. 242, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България – пренасяне през границата на страната без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество – 1984.8 грама хероин, което се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева; и по чл. 339, ал. 1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

5

Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да определи и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, който с оглед размера на наказанието, което надвишава пет години лишаване от свобода, и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС следва да бъде „строг“.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието, която до 13.07.2022 г. се равнява на 404 (четиристотин и четири) дни, съгласно представената от издаваща държава справка, както и изтърпяната част от наказанието, считано 14.07.2022 г. до влизане в сила на настоящето решение.

Същевременно липсват доказателства, които да обосноват основания по смисъла на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отлагане на признаването на съдебния акт и такива по смисъла на чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение: предоставеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно; лицето се намира на територията на издаващата държава и е дало съгласие за изпращане на съдебното решение и удостоверението на компетентния орган на изпълняващата държава, чийто гражданин е осъденото лице, въпреки че в този случай такова съгласие не се изисква (чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС); признаването на съдебното решение не влиза в противоречие с принципа „nе bis in idem“; съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които са престъпления и по българското законодателство; изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, осъденото лице не се ползва с имунитет и е наказателноотговорно лице с оглед възрастта му; към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание; съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал.