Решение № 21683 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21683 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110137279 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са от ищцата С. С. Б. срещу ответника „. – . обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на .то, извършено със заповед № .г., подписана от изпълнителния директор на „. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди .то длъжност „.“ при ответника „. – . – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер 12260,13 лв. (с оглед допуснатото изменение размера на иска в съдебно заседание на 13.11.2025г.), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на .то за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата С. С. Б. твърди, че работила по трудов договор № .г. и допълнително споразумение № .г. при ответника „. – . на длъжност „.“. Твърди, че трудовият й договор бил прекратен със заповед № .г. във връзка със заповед № .г., с което й било наложено дисциплинарно наказание „.“, като с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № . на СРС, 52 състав, .то било признато за незаконно и отменено, а ищцата била възстановена на заеманата преди .то длъжност, за което била издадена и изрична заповед на работодателя № .г. Твърди, че със заповед № .г. на работодателя, връчена й на 09.05.2025г., трудовото й правоотношение било прекратено отново на основание чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ във връзка с Разпореждане № ********** от 01.07.2024г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. Ищцата оспорва .то като незаконосъобразно с довод, че заповедта за прекратяване е немотивирана – посочен е единствено законовият текст на уволнителното основание, но липсват мотиви към същата. .то се оспорва и тъй като не е налице една от предпоставките за неговото извършване, а именно трудовото правоотношение да е възникнало след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. Поддържа, че посочената пенсия й е отпусната с разпореждане на . от 01.07.2024г., считано от 28.03.2024г., преди да бъде възстановена от съда на заемната длъжност с решението по гр.д. № . на СРС, 52 състав, но след признаване на предходното . за незаконно трудовото й правоотношение се е възстановило във вида, в който е съществувало при сключването през 2009г. и при възстановяването не е възникнало ново 1 трудово правоотношение, което да може да се прекрати на основанието по чл. 328, ал. 1, т.

10В КТ. Посочва се и че посоченото основание за прекратяване изисква отправяне на предизвестие от страна на работодателя. С оглед изложеното моли да бъде признато за незаконно и отменено .то й, извършено със заповед на работодателя № .г. и да бъде възстановена на заеманата преди .то длъжност – „.“ в „. – .. Твърди да е останала без работа след .то, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното . в общ размер от 12260,13 лв. за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. Претендира и законна лихва върху вземането по иска по чл. 344, ал. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

Ответникът „. – . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1 КТ, като вместо вярното т. 10а, е изписано грешното т.10В, а неспазване на срока за предизвестие не се отразява на законността на .то. Счита, че .то е законосъобразно извършено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ след като на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с разпореждане на ..

Оспорва размера на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като счита, че относим към определяне размера на претендираното обезщетение е брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди .то, който е м.12.2022г. С оглед изложеното счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника с посоченото съдържание, по силата на което е заемала длъжността „.“, че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед № .г. след възстановяването й на длъжността с решение на съда по гр.д. № . на СРС, 52 състав, с което е отменена предходна заповед за .

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че при съставяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е допусната техническа грешка и действителното му намерение е било трудовото правоотношение да бъде прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

С доклада по делото, като безспорни и неподлежащи на доказване на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № .г., изменен с допълнително споразумение № .г., по силата на което ищцата С. С. Б. е заемала при ответника „. – . длъжността „оперативен счетоводител“, че трудовото правоотношение е прекратено с оспорената заповед № .г., връчена на 09.05.2025г., след като ищцата е била възстановена на длъжността въз основа на съдебно решение по гр.д. № . на СРС, 52 състав, с което е признато за незаконно и отменено предходното й ., извършено със заповед № .г., с което й било наложено дисциплинарно наказание „.“, че с разпореждане № ********** от 01.07.2024г., считано от 28.03.2024г. на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО.

Установява се от съдържанието на процесната заповед № .г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, че в същата е вписано основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ и „във връзка с Разпореждане № .г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68А от КСО“. Фактическият състав на използваното от работодателя основание за прекратяване включва две предпоставки: 1. отпускане на работника/служителя на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване и 2. възникване на трудовото правоотношение след като е отпусната посочената пенсия. Този извод следва от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, доколкото законодателят е използвал израза „след като“ на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален 2 размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, което означава, че осъществяването на този юридически факт следва да предхожда по време възникването на самото трудово правоотношение, а не да го последва.

В случая не е спорно между страните, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е възникнало на 05.01.2009г. със сключване на трудов договор между тях, като .то, извършено с предходна заповед № .г., е признато за незаконно и отменено с влязло в сила на 24.04.2025г. решение по гр.д. № . на СРС, 52 състав, като със съдебното решение ищцата е възстановена на заеманата длъжност, поради което и възникналата със сключване на трудовия договор от 2009г. трудовоправната връзка между страните се счита за непрекъсната.

Установява се и че с разпореждане № ********** от 01.07.2024г. на ищцата С. С. Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО, като макар това да е станало по време на висящия процес по предявения иск за незаконност на предходното . и преди възстановяване на същата на заеманата преди .то длъжност със съдебно решение, предвид уважаване на посочените искове следва да се приеме, че отпускането на тази пенсия е станало по време на действие на съществувалото между страните трудово правоотношение, а не след неговото възникване.

С оглед изложеното не са налице предпоставките на използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, тъй като на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст след, а не преди, възникване на трудовото й правоотношение, с оглед на което .то на това основание е незаконосъобразно.

Неоснователен е доводът на ответника за допусната техническа грешка при изготвяне на заповедта относно изписването на относимата разпоредба на законовия текст, на основание на който е извършено .то, а именно че работодателят е имал предвид разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, а не вписаното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ. В заповедта липсват каквито и да било индиции, че се касае за техническа грешка в посочения смисъл. Вписването че прекратяването е „във връзка с Разпореждане № .г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68А от КСО“ не може да се приеме за такава индиция, доколкото с посоченото разпореждане на ищцата е отпусната пенсията по чл. 68а, ал. 1 КСО, а фактът на отпускане на такава пенсия е елемент от фактическия състав и на двете основания – и по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, и по чл. 328, ал. 1, т.10в КТ. Други писмени доказателства, които да правят вероятен извода за допусната фактическа грешка не са ангажирани по делото, а поисканите гласни доказателства за недопустими на основание чл.164, ал. 1, т. 6 ГПК предвид обстоятелството, че страната се домогва да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ и не е налице съгласие на другата страна за събиране на гласни доказателствени средства за този факт.

С оглед изложеното следва да се приеме, че тъй като в случая не е налице фактическият състав на използваното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с оспорената процесна заповед № .г. е незаконосъобразно, поради което следва да бъде признато за незаконно и отменено по предявения от ищцата срещу ответника иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който се явява основателен и следва да се уважи.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е признаване на извършеното . за незаконно и установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.

В случая не е спорно, че съществувалото до процесното . трудово правоотношение между страните е било безсрочно, поради което и предвид изхода на обуславящия иск по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на .то, следва че основателен е и обусловеният иск по чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което следва да се постанови възстановяване на ищцата на заеманата до .то длъжност – „.“ при ответника „.– ..

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с незаконното . е останала без работа за исковия период, както и 3 размера на последното получено брутно трудово възнаграждение преди .то.

По делото беше установено, че процесното . е незаконно, а от извършения оглед на трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание на 02.10.2025г., както и от представените преписи-извлечения от единния електронен трудов запис на същата се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищцата не е започнала работа при друг работодател за периода от прекратяване на трудовото правоотношение – 09.05.2025г. до 09.11.2025г. (т.е. за целия претендиран 6-месечен период), поради което й се дължи обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното . за целия исков период. По отношение размера му релевантна е разпоредбата на чл. 228 КТ, която определя за база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.