Решение № 40 от 24.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000792 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Национална компания индустриални зони“ ЕАД срещу Решение № 1048 /19.07.2024г. по т.д. № 2183/2022г. по описа на СГС, VI-5 състав, с което е осъдена „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, ЕИК 121706255 да заплати по предявените искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „ПИ ЕС КОНСУЛТ“ООД, ЕИК: 175447525 сумата от 28 962.19 лв. – незаплатена главница за част от договореното възнаграждение /окончателно плащане/ по Договор № Д-30/22.06.2020 г., съгласно фактура № 202/25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 687.04 лв. – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.12.2021 г. – 29.11.2022 г. и са присъдени разноски.

Твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради неправилна преценка на доказателствения материал, което от своя страна е довело до 1 грешни правни изводи и до неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че категорично от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът е изпълнил договорните си задължения в уговорените срокове. Твърди, че изпълнителят е изпаднал в забава за предаването на окончателния доклад в предвидените срокове, като допуснатите пропуски от негова страна са довели до последващи действия по изпълнение на указания на административния орган, поради което не следва да бъдат третирани като уточнява не на предадения окончателен доклад. Излага хронология на кореспонденцията с административния орган. Твърди, че след получаването на фактурата за окончателно плащане от „Пи Ес Консулт“ ООД, на 30.11.2021г. е уведомил същия, че не приема за изпълнено в срок задължението му по чл. 2 т.2 от договора, поради неотстраняване на нередвонсти, довели до забава на въвеждането в експлоатация на обекта.

Твърди, че задължението на ищеца е било изпълнено на 01.10.2021г. , поради което същият дължи неустойка в размер на 28 962,19лв. и с писмо от 30.11.2021г. го е уведомил, че извършва прихващане с това вземане. По посочените съображения счита, че остатъка по фактура 202/25.11.2021г. не е дължим на ищеца. По изложените съображения моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъдат отхвърлени исковете.

Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Не са заявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че са сключили Договор № Д-30 от 2

22.06.2020 г. за възлагане на обществена поръчка въз основа на Рамково споразумение № Д-26 от 27.04.2020 г., по силата на който „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД – в качеството му на възложител е възложило и „Пи Ес Консулт“ ЕООД – в качеството му на изпълнител, е приело да извърши „Изготвяне оценка на съответствието на инвестиционните проекти, упражняване на строителен надзор и изпълнение на функциите на координатор по безопасност и здраве на обект: „Изпълнение на инженеринг – проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура и инженерни мрежи за обект „Улици № 13, 19, 24, 25, 26 и свързани с тях съоръжения в

Икономическата зона

София-Божурище““срещу възнаграждание.

В чл. 2 е предвиден срокът на договора, който продължава до завършване на строителството и издаването на разрешение за ползване.

Посочени са сроковете за изпълнение на отделните дейности по договора, като за предаване на Окончателния доклад и изготвяне на Технически паспорт е предвиден срок от 30 дни, считано от датата на подписване на Констативен акт Образец 15.

В раздел ІІІ от договора /чл. 4 и сл./ се съдържат клаузите по договаряне на цената и начина на плащането й, като в чл. 6, ал. 1, т. 3 е предвидено, че окончателното плащане в размер на 20% от стойността на договора е платимо в срок до 15 работни дни от датата на издаване на разрешение за ползване на обекта, представяне на фактура за окончателната стойност и подписан приемо-предавателен протокол.

В раздел ІХ от договора е уредена отговорността на изпълнителя, като в чл. 14, ал. 1 е предвидена неустойка, дължима от изпълнителя за забава в размер на 0.1% от общата стойност на дейностите, но не повече от 20% от общата стойност от цената на договора, за неизпълнение на сроковете за извършване на дейностите, предмет на договора, установени в чл. 2 ал.2 от същия.

Констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа е подписан на 15.04.2021г..

С Писмо от 13.05.2021 г. от „Пи Ес Консулт“ ООД до „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД са представени на адресата Окончателен доклад и Технически паспорт за обекта, като с подпис на получателя е 3 удостоверено получаването му на същата дата.

С отговора на исковата молба, ответната страна е представила писмо изх. № 00-516/14.09.2021г. от РДНСК –София област, адресирано до „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, с което се уведомява ответника по внесената от тях документация за назначаване на държавна приемателна комисия от 18.08.2001г. за процесния обект не може да се назначи такава, тъй като са представени само части от протокол 2а. Посочено е, че представеният окончателен доклад е непълен – „не съдържа оценка по чл.

168 ал.6 от ЗУТ, не са изпълнени изискванията на §3 ал.2 т.2 от Наредба №2/2003г., липсват данни за положена хоризонтална маркировка, посочено в констативен акт образец 15, като недостатък при изпълнение на СМР и др.“ С отговора на допълнителната искова молба, ответникът е представил писмена кореспонденция между страните по електронна поща, от която видно, че между тях е разменена кореспонденция за извършване на уточняване на необходимите за представяне пред РДНСК документи, като за част от тях ищецът е заявил, че не носи отговорност. Представени са два броя окончателни доклади, от 12.05.2021г., който съдържа 116 страници и от м. септември 2021г., който съдържа 124 страници.

С разрешение за ползване № ДК-07-СФ-76/25.10.2021 г., издадено от ДНСК при МРРБ, с е постановено въвеждане в експлоатация на строеж – „Изграждане на улици № 13, 19, 24, 25, 26, участък от улица № 18, Кръгови кръстовища № 8 и № 9 и свързани с тях съоръжения, находящи се в квартали 5, 6, 7, 8 и 11 в м. Спорното, Община Божурище, с възложител по проекта „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД.

С приемо-предавателен протокол от 23.11.2021 г. – двустранно подписан от представляващите страните по процесния договор и с което е удостоверено предаването от изпълнителя, респ. приемането от възложителя на конкретно изброени документи, сред които в т. 4 – констативен акт за установяване годността на строежа – образец 15 и в т. 5 – окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа. В протокола не са отразени възражения на страните.

Издадена е от „Пи Ес Консулт“ ООД Фактура № 202/25.11.2021 г. на стойност от 55 607.40 лв., с вкл. ДДС, в която е посочено наименование на стоката/услугата – окончателно плащане в размер на 20% по Договор за 4 възлагане на обществена поръчка № Д-30/22.06.2020 г.

Същата е получена от ответника на 25.11.2021г.

С писмо изх. № 0533/30.11.2021 г. от „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, адресирано до ищеца са изложени подробно възражения по изпълнението на договора, като се твърди некачествено изпълнение на различни задължения по него. Твърди се, че макар и формално окончателният доклад да е представен в срока определен в договора, то той не е бил „изпълнен точно и качествено“, поради което документацията няколкократно е връщана от РДНСК. Счита, че подаването на неточна информация не следва да се счита за изпълнено в срок задължение. Твърди се, че окончателният доклад е представен на 17.09.2021г. със закъснение от два месеца. Възложителят е посочил, че е извършил насрещно прихващане със сумата по окончателното плащане от 46 339.50 лв., при което признава, че остава да дължи сумата от 17 377.31 лв. Приложена е справка за дължима неустойка, от която е видно, че същата е изчислена за закъснение от 125 дни.

В Писмо от 17.01.2022 г. от „Пи Ес Консулт“ ООД „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД е изложено възражение по претенцията за неустойка, като е отправена покана за извършване на окончателното плащане по договора.

Страните не спорят, че всички други плащания на цената по сключения договор, с изключение на сумата от 28 962.19 лв. са извършени.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество, твърди в исковата си молба, че ответникът не е изпълнил отчасти задължението си по договора за заплащане на цената, която е уговорена между страните.

Не се спори, че между страните е сключен в писмена форма, валиден договор, със съдържанието на писмения документ представен по делото.

Договорът има характеристикете на договора за изработка по смисъла на чл.

258 и сл. от ЗЗД и е търговска сделка.

Не се спори частичното изпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена по договора.

От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, 5 следва се приеме и че е налице приемане на изработеното от страна на възложителя без забележки. Този извод следва да бъде направен, тъй като не са представени доказателства от ответната страна, че в нито един момент при приемането на изработеното в неговите отделени части в сроковете по чл. 2 ал.2 от същия, не е било наведено възражение за некачествено извършване на работата от страна на изпълнителя.

От изложеното следва извод, че ответната страна дължи заплащане на уговореното възнаграждение по договора изцяло.

Ответникът е навел възражение, че не е заплатил изцяло дължимото възнаграждение по договора, тъй като е извършил извънсъдебно прихващане със сума, която представлява дължима от ищеца неустойка за забавено изпълнение по чл. 14 ал.1 от договора. Твърди се, че това е извършено с писмо от 30.11.2021г. Счита, че вземането му за неустойка произтича от забавеното изпълнение на задължението на ищеца да изготви окончателен доклад за годността на строежа със 125 дни. В отговора си признава, че формално е получил от ищеца окончателния доклад на 13.05.2021г. (в срока по чл. ал.2 от договора от 30 дни от акт 15), но същия бил негоден да доведе до приемането на строежа от ДПК, наложило се да бъде преработван и едва във варианта му от месец септември 2021г. можело да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде окончателния доклад за годността на строежа.

Цитираната от ответника неустойка е такава за забавено изпълнение на договорното задължение на ищеца. Тъй като ответникът твърди, че това задължение формално е изпълнено в срока по договора, то той следва да докаже, че изпълнението е изцяло негодно за предвидената употреба т.е. се приравнява на липса на изпълнение. Такава доказателствена тежест е разпределена от първоинстанционния съд на ответната страна. Настоящата инстанция намира, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че изпълнението на задължението е било с такива недостатъци, че да се приеме, че изобщо липсва изпълнение. От разменената кореспонденция между страните и тази с РДНСК (която се изчерпва с едно писмо представено от ответника) не може да се направи извод, че окончателни доклад е бил изцяло негоден, както и че единствено той е бил причина да не бъде приет строежа и въведен в експлоатация. След даването на указания от страна на административния орган, ищецът е отстранявал констатираните от него недостатъци т.е. отстранил е неточностите на окончателния доклад, на основание чл. 264 ал.2 изр. второ от ЗЗД.