Решение № 2682 от 29.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2682 гр. Варна, 29.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20039 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.П.К., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.Ц.Б. – АК Варна срещу О.д. на МВР – ***, с адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1378.14 лв. /хиляда триста седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В периода от

01.12.2016г. до 30.11.2019г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в ***на ОД на МВР ***, което било на структурно подчинение към О.д. на МВР - ***. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.

Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

По силата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение, според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От

14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следвало да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно.

И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл. 33, ал.1 от Наредба 8121 з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд полаган в системата на МВР, както и от нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба, относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието

„нощен труд“ намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда.

От тази разпоредба ищецът извежда извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, което ги правело различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго.

Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179 от същия.

Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явявало своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка.

Ищецът изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час, както и допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

С исковата молба се претендирало допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените обши трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г.

Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.) -

Съгласно разпоредбата на чл. 187. ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива били Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби били идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби - № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен.

Нормата на чл.

176 от ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Претенцията си ищеца основавал на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.).

Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, тя се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. В нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време било прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ответникът поддържа, че чл.9, ал.3 НСОРЗ не се прилага по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от Кодекса на труда. От там можело да се направи обоснован извод, че същата е неприложима и за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон /ЗМВР/. Това налагала самата специфика на работата, която изпълняват служителите, която била различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и ЗДСл.

Съгласно в чл.3, ал.3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време. Идентично било съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г.

Ответникът поддържа, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Неправилно ищецът твърдял, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143 и не ставало ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з-776/2016г. било държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. От това следвало, че е необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа / 8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.