Решение № 173 от 14.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000170 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.

С Решение № 260025/ 03.12.2020 г., постановено по т.д. № 10/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ, ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца П. М.

ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, сумата 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В 43****, управляван от К. К. Л., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. /денят на предявяване на претенцията пред застрахователя/ до 1 окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до пълния му претендиран размер от 26 000 лева, както и за законната лихва от 15.06.2019 г. до 08.10.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат С.К. Н. от АК – гр. София, сумата 630 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 28, ал. 2 от ЗА, както и да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на Ловешкия Окръжен съд, сумата 240 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, сумата 101,53 лева – заплатени по делото разноски и сумата 5 лева за служебно издаване на Изпълнителен лист;

ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 388,46 лева, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Решението е било постановено при участието на трето лице ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, привлечено да подпомага ответника по делото.

С Решение № 260011/ 23.02.2021 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260025/ 03.12.2020 г., постановено по т.д. № 10/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.

Недоволен от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 6 000 лева до претендирания размер от 26 000 лева, или за сумата 20 000 лева, както и в осъдителната част, в която ищецът е бил осъден да заплати на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска, разноски в размер на 388,46 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, ищецът П. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат С.К. Н. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и за необоснованост. Твърди се, че е бил нарушен принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение в размер на 6 000 лева е крайно занижено, с оглед действително претърпените неимуществени вреди от ищеца. Твърди се също така, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, приемайки че е налице съпричиняване и определяйки степента му на 1/3.

Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от 2 въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи изцяло предявения иск.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни, ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И.а, е подал отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу доводите на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваните части, като се излагат съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и присъди на въззиваемия сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК Решение е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И.а с оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че е налице неяснота какъв е размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД – 12 000 лева или 9 000 лева, което има значение за правилността на решението относно размера на обезщетението, във връзка с критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, като се излагат съображения. Иска се от въззивния съд да укаже на първостепенния съд да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка.

В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не са подали отговор.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 480/ 17.01.2020 г., от ищеца П. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез пълномощника адвокат С.К. Н. от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, с 3 правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с цена на иска – 26 000 лева. Ищецът твърди, че на 15.06.2019 г., около 12,20 часа, пострадал в резултат на ПТП, станало на ПП І-3 София-Варна, като пътник на задната седалка на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ОВ 19****, управляван от водача В. Г., който се сблъскал челно с лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43****, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, управляван от К. Л., който автомобил по вина на водача навлязъл в лентата за насрещно движение. В резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в контузия на тялото, сътресение на мозъка със загуба на съзнание, травма на ляв глезен, травма на показалец на лява ръка.

Ищецът бил приет по спешност във ВМА и настанен на постелен режим под лекарско наблюдение, направена му е превръзка за обездвижване на крайника, като все още има главоболие, лечението му продължава, не е излекуван напълно. Болките и страданията във връзка с получените травми и лечението им ищецът определя като претърпени неимуществени вреди, които оценява на сумата 26 000 лева, която сума претендира от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2019 г. /денят на ПТП/ до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и разноските по делото.

Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 10/ 2020 г. по описа на съда. По искане на ответника е допуснато привличането на едно трето лице ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което да помага на ответника.

В о.с.з. на 05.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Н. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото преупълномощената адвокат В. е поискала от съда да уважи исковете. В представената писмена защита са изложени доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска навеждайки довод за липса на предпоставките на деликтната отговорност, а при условията на евентуалност – за съпричиняване, признавайки наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От фактическа страна се установява следното:

4

С исковата молба ищецът е представил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с дата 15.06.2019 г., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП на пътя София-Варна, в района на гр. Ябланица, между лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43****, с валидна до 27.08.2019 г. застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество, по вина на водача К. Л., който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил челно лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ОВ 19****, с валидна до 31.12.2019 г. застраховка „ГО“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, при което ПТП са загинали водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ и неговата съпруга, и са пострадали водачът на лекия автомобил „Опел Астра“, и пътуващите в него двама пътници, включително и возещият се на задната седалка ищец П. М. ИВ..

Видно от представената с исковата молба претенция, с вх. № 94-С-199/ 09.10.2019 г. е, че пострадалият ищец е поискал от ответното застрахователно дружество да му бъде изплатено обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди, като с писмо от 18.10.2019 г. застрахователят е изискал да му бъдат представени допълнителни документи и не е изплатил застрахователно обезщетение на ищеца.

Във връзка с установяване на механизма на ПТП и направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н. С. К. е отговорило на поставените от страните задачи. В о.с.з. на 05.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, направило е допълнителни обяснения по него, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед установяване травматичните увреждания на ищеца и направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р М. А. Г. е отговорило на поставените от страните задачи. В о.с.з. на 05.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, направило е допълнителни обяснения към него, като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.

5

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи наличието, както на предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение, и на отправена, по реда на чл. 380 от КЗ, писмена застрахователна претенция към застрахователя.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е признало наличието на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите на лекия автомобил „Опел Астра“, в който е пътувал ищеца, а и това обстоятелство се установява от представения с исковата молба Констативен протокол, поради което въззивният съд приема наличието на тази предпоставка.

Налице е и писмена застрахователна претенция от пострадалия спрямо застрахователя с дата 09.10.2019 г., като липсва изплатено застрахователно обезщетение, поради което въззивният съд приема наличието и на тази особена предпоставка.

От представения Констативен протокол и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда САТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ е навлязъл в насрещната лента със скорост от 98,9 км/ час, в която се е движел полицейският автомобил „Опел Астра“ със скорост от 52,7 км/ час, след което е последвал челен сблъсък на двата автомобила. Вещото лице посочва, че причината за отклоняване на лекия автомобил „Рено Меган“ не е техническа неизправност на автомобила, а поскоро е свързана със здравословното състояние на водача, като водачът на полицейския автомобил се е опитал да избегне удара, отклонявайки се към аварийната лента. Заключението не е било оспорено от страните, поради което въззивният съд го кредитира като обективно и приема, че е налице виновно и противоправно деяние на деликвента, намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП и получените от ищеца увреждания, т.е. налице е ФС на деликтната отговорност. Необжалвайки решението в неговата осъдителна част, застрахователят косвено е признал това обстоятелство.