Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9379 от 02.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60534/2022
Вид
Решение № 9379
Подписан
02.06.2023
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 9379 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110160534 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на С. Й. Ц. срещу З. Й. М..

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, въз основа на наследствено правоприемство, като всеки от тях притежавал самостоятелен обект в намиращата се в имота сграда. Посочва, че имотът бил ограден с паянтова ограда, която не осигурявала необходимата защита. Поради това, през 2008г. ищецът предложил изграждането на нова ограда, като ответникът и майката на страните М. П. изразили съгласие за това. Оградата била проектирана и изградена през 2008г. от четирите страни на имота изцяло със средства на ищеца, като общата стойност възлизала на 50 000лв. Счита, че от тази сума половината се дължи от съсобственика й – ответникът. С нотариална покана от 2021г. го поканил да плати, но не последвало плащане.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 17 966,93лв. (съобразно поисканото и допуснато изменение на иска), представляваща припадащата се част от стойността на оградата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 730лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.06.2021г.-08.11.2022г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Също така, оспорва оградата да е изградена изцяло със средства на ищеца, че стойността й възлиза на 50 000лв., както и че е давано съгласие за изграждането й.

Посочва, че за изграждането й са ползвани стари материали, че същата е изградена без одобрен проект и разрешение за строеж, както и при неспазване на законовите изисквания. Твърди, че майката на страните е платила на ищеца освен посочените в нотариалната покана 6000лв., и допълнителни средства.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че страните по делото са сестри и са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, въз основа на наследствено правоприемство, както и че в имота е изградена нова ограда през 2008г., като ищцата е организирала построяването й и към настоящия момент ограда е в същия вид.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели и е изслушано и прието експертно заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Свидетелят А. посочва, че познава страните, като съпругът на ищцата му бил много близък приятел. Заявява, че посещавал имота от 1978-79г. и същият бил ограден с колове и телена ограда, чието състояние на било добро – коловете били разкривени, а мрежата огъната на места. Разказва, че съпругът на ищцата плащал за изграждането на оградата. Не бил свидетел на противопоставяне от страна на майката и сестрата на ищцата за изграждането на оградата. Посочва, че е виждал ответницата в имота при изграждането на оградата, като не е чул и не му е споделяно да изразява несъгласие с това. Разказва, че материалите, които са поръчвани за новата ограда, са поръчвани от ищцата, а самото изпълнение било извършено от строителна бригада.

Свидетелят С., която е първа братовчедка на страните, посочва, че живее над процесния имот в съседен имот. Старата ограда в имота била с мрежа, но в много добро състояние. Посочва, че при изграждането на новата ограда съпругът на ищцата я попитал да се включи, но тя нямала финансова възможност и не му дала съгласие да изгражда ограда на разделителната линия между двата съседни имота. Според свидетеля, старата ограда била стабилна с бетонни колове и мрежа и нямало нужда от нова. Материалите за новата ограда не били нови, а втора употреба. Майката на страните и споделила, че дала пари на ищцата за изграждане на оградата, но не посочила точна сума. „По убеждение“ на свидетеля, ответницата не е давала съгласие за изграждане на оградата, но не може да каже точно, „не й е споделяла това“. Посочва, че майката на страните отказала изграждането на оградата, но въпреки това заплатила част от нея на ищцата.

От допуснатата, изслушана и приета СТЕ се установява, че в процесния имот е изградена ограда от стоманобетонова долна част и метални решетки в горната част в едната част от имота, като дължината на тази част от оградата без двете врати е 19,60 метра. В останалата част на дворното място, по останалите три страни на имота, е изградена масивна, плътна ограда, състояща се от бетонова основа с височина 65 см. над кота терен, стоманобетонови колони със сечение 25/25 сантиметра и височина над бетоновата основа 160 см. Между колоните е изпълнена тухлена зидария с дебелина 12,50 см. Извършен е завършващ стоманобетонов борд, върху който са наредени керемиди в един ред. Вещото лице посочва, че към момента на огледа оградата е в много добро състояние и общата дължина на плътната ограда по трите страни на дворното място е 62 метра. Експертът счита, че стойността на изпълнената ограда в имота по средни пазарни цени към 2008г. възлиза на 41 933,87лв., като с тази сума се е увеличила и стойността на имота.

По делото е представена нотариална покана от ищцата, връчена на ответницата на 02.06.2021г., с която ищцата я кани да й плати сумата от 24 750лв. за оградата.

При горните фактически данни, съдът извежда следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл е установената съдебна практика при аналогични случаи на извършени 2 подобрения в съсобствен имот – Решение № 463 от 25.05.2010г. по гр. д. № 1261/2009г., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 315 от 25.10.2012г. по гр. д. № 1189/2011г., І Г. О. на ВКС и др.

Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, когато работата е извършена и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В случая безспорно работата по изграждане на оградата е извършена и в интерес на ищцата, която е съсобственик на имота и го обитава, а самата работа е извършена по нейна инициатива.

Съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че през 2008г. е изградена нова ограда в имота за сметка на ищцата. Тази ограда е налична и към настоящия момент и е описана подробно в заключението по СТЕ. Нейната стойност към датата изграждането й възлиза на сумата от 41 933,87лв. съгласно експертното заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. С тази сума се е увеличила и стойността на имота. Тази ограда представлява подобрение в имота, като ответницата се е обогатила и отговаря до размера на обогатяването си. В случая този размер възлиза на половината от стойността на оградата, съответстваща на притежавания от нея дял от съсобствеността в имота. Ищцата признава, че майката на страните приживе й е заплатила сумата от 6000лв. за оградата, поради което е налице остатък от 35 933,87лв., който следва да бъде поделен поравно между страните предвид еднаквите им дялове или по 17 966,93лв., колкото е претенцията на ищцата.

Ответницата обаче своевременно е навела с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност за вземането, което е основателно. В съдебната практика /Решение № 72 от 01.10.2020г. по гр. д. № 3485/2019г., І Г. О. на ВКС, Решение № 41 от 24.02.2014г. по гр. д. № 6652/2013 г., І Г.

О. на ВКС, Решение № 160 от 05.12.2019г. по гр. д. № 948/2019г., І Г. О. на ВКС и др./ се приема, че вземания за присъждане на обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик, започва да тече от момента на извършване на подобренията, че погасителната давност по вземанията, упражнени с иска при квалификацията на чл. 61, ал. 2 ЗС, започва да тече от момента на извършване на разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случая, работата е извършена през 2008г., а искът е предявен на 08.11.2022г., като 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл към този момент. По делото няма доказателства за спиране или прекъсване на давността. Ето защо, предявеният иск за главното вземане подлежи на отхвърляне, тъй като същото е погасено по давност.

Предвид неоснователността на иска за главното вземане, неоснователен се явява и иска за акцесорното такова за лихва, което е обусловено от главното.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал извършването на такива в размер на 400лв. за платено адв. възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ет. 2, срещу З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 17 966,93лв., представляваща припадащата се част от стойността на изградена през 2008г. ограда в съсобствен при 3 равни квоти имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 730лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.06.2021г.08.11.2022г.

ОСЪЖДА С. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ет. 2, заплати на З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4