Решение № 831 от 04.08.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268 гр.Г.Оряховица, 04.08.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря С.Димитрова и в присъствието на прокурора Д.Харитонова, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1015/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.28 ввр. чл.26 ввр. чл.31 от ЗЗДетето.

Постъпила е молба от АСП - Дирекция

“Социално подпомагане” Общ.Стражица, с която се твърди, че за детето А.Д.П. с ЕГН********** е била предприета спешна временна мярка за закрила по реда на чл.27 ал.1, чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДетето и чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето – спешно настаняване в професионалното приемно семейство на Р.Н.

Д. и И.С.Д. ***(утвърдени със Заповед №04-РДСП-0030/21.08.2018г. на Директор РД”СП” гр.В.Търново) със Заповед№ЗД/Д-СТ-Ч-005/07.07.2020г. на Директор Д“СП“ гр.Чирпан. Мотивът за настаняване на малолетното дете е превенция на изоставянето. След раждането детето А.Д.П. е настанено в ДМСГД за срок от една година, а след това три години е пребивавало в приемно семейство. През 2015г. А.Д.П. е осиновен от Е.И.И. и Д.А.П., които през 2018г. прекратяват брака си, като родителските права над детето са предоставени на майката Е.И.И.. През м.септември.2019г. детето е било настанено в ЦНСТДБУ „Детелина” гр.София, тъй като майката е отказала да се грижи за него и е споделила, че ще предприеме процедура по разсиновяване. През м.октомври.2019г. А.Д.П. е върнат в семейството на баща си, който искал „с Божията помощ и подкрепа да се грижи за момчето“, но на 23.06.2020г. депозира заявление за извеждане на А. извън семейството. Майката на детето не поддържа контакти с него. Семейните отношения са нестабилни, което е довело до регрес в психоемоционалното състояние на момчето. Родителите на детето - Е.И.И. и

Д.А.П. не могат да задоволят потребностите му, да контролират поведението му и да полагат грижи за него в семейна среда, което поставя в риск правилното физическо, психическо, интелектуално и социално развитие на А.Д.П.. Не били установени близки и роднини, желаещи да отглеждат момчето в семейната си среда.

Становището на ОЗД при Д”СП” гр.Стражица е, че предприетата по административен ред мярка за закрила по чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДетето, а именно настаняване в приемно семейство по най-добър начин защитава интереса на малолетния А.Д.П.. Моли съда да се произнесете с решение, с което на основание чл.28 ал.1 ввр. чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето да бъде настанено детето в професионално приемно семейство - семейството на Р.Н. Д. и И.С.Д. ***.

Районна прокуратура гр.Горна

Оряховица, чрез прокурор Д.Х., поддържа иска.

Счита, че в интерес на детето А.Д.П. е, то да бъде настанено в семейството на Р.Н. Д. и И.С.Д.. На практика, професионалното приемно семейство е най-добрата перспектива за детето.

Назначеният особен представител на малолетното дете А.Д.П. с ЕГН********** – адв.Н. В.В. от ВТАК, счита, че искането на Д”СП” гр.Г.Оряховица за настаняване на детето в приемно семейство е наложително и същото се явява основателно.

Детето имало своя среда в семейството на Р.Н. Д. и И.С.Д., където са и били предоставени добри условия.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Видно от приложеното удостоверение, издадено въз основа на Акт за раждане№10/06.10.2015г. на Общ.Русе, А.Д.П. е роден на 04.05.20011г. в гр.Русе, с ЕГН**********, с родители: Е.И.И. и Д.А.П..

След раждането детето А.Д.П. е настанено в ДМСГД за срок от една година, а след това три години е пребивавало в приемно семейство. През 2015г. А.Д.П. е осиновен от Е.И.И. и Д.А.П., които през 2018г. прекратяват брака си, като родителските права над детето са предоставени на майката Е.И.И.. Детето знае за осиновяването си, По данни на Д“СП“ гр.Чирпан осиновителите на детето са силно религиозни, членове на Адвентната църква. През м.септември.2019г. детето е било настанено в ЦНСТДБУ „Детелина” гр.София, тъй като майката Е.И.И. е отказала да се грижи за него и е споделила, че ще предприеме процедура по разсиновяване. През м.октомври.2019г. А.Д.П. е върнат в семейството на баща си Д.А.П., който искал „с Божията помощ и подкрепа да се грижи за момчето“, но на 23.06.2020г. депозира заявление за извеждане на А. извън семейството.

Със

Заповед№ЗД/Д-СТ-Ч-005/07.07.2020г. на Директор

Д“СП“ гр.Чирпан по отношение на детето А.Д.П. с ЕГН********** е била предприета спешна временна мярка за закрила по реда на чл.27 ал.1, чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДетето и чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето – спешно настаняване в професионалното приемно семейство на Р.Н.

Д. и И.С.Д. ***(утвърдени със Заповед №04-РДСП-0030/21.08.2018г. на Директор РД”СП” гр.В.Търново).

В съдебно заседание Д.А.П.(баща на детето А.Д.П.) споделя искането детето да бъде настанено в приемно семейство. Декларира, че е трайно безработен и не можел да задоволява всичките нужди на детето. Счита и че е в невъзможност да се справя с родителските си задължения, тъй „детето било неуправляемо и не иска да ходи на училище“.

В съдебно заседание Р.Н. Д. лично заявява своята готовност да продължи да се грижи за детето А.Д.П. който е при нея от 07.07.2020г. и са в процес „на опознаване“. Счита, че предоставя много добри условия за детето. Бащата на детето А. и споделил „да очаква всякакви изненади“. Счита, че заедно със съпруга си И.С.Д. ще се справят с отглеждането на детето(не искалода има ред и дисциплина, искало анархия, да си ходи където си иска и нямало базови хигиенни навици).

От приложения по делото социален доклад се установява по безспорен начин и направите проучвания относно възможността за реинтеграция на детето в семейството-осиновители се установява, че А.Д.П. е завършил първи клас на 144

СУ“Народни будители“ гр.София, паралелка с пиано. Бил е записан във втори клас на СУ“Сава Филаретов” гр.София, но след връщането му в семейството на бащата не е посещавал масово училище, ходил е на частни уроци в Адвентната църква в с.Православ Общ.Братя Даскалови. Детето е ограмотено, има добър речников запас. Притежава много добри музикални възможности, които са били стимулирани от майката. Детето е контактно и спокойно, демонстрира добро поведение и не е проявявало агресия. По времето, когато детето е отглеждано от майката е посещавало психологически консултации за преодоляване на емоционалните дефицити. Детето знае за осиновяването си.

Майката на детето живее в гр.София и не поддържа контакти с него. При бащата се-наблюдават крайни настроения и схващания. Семейните отношения са нестабилни, което е довело до регрес в психо-емоционалното състояние на момчето. Семейство Джикови живеят в собствено жилище, което представлява едноетажна къща, състояща се от три стаи и пристроена към нея кухня и санитарни помещения и обособена детска стая. Хигиенно-битовите условия на живот са добри, жилището е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с всички необходими мебели и електрически уреди. И.Д. работи по трудов договор в „Корадо България“АД гр.Стражица. Р. Д. е назначена на граждански договор като професионален приемен родител. Детето А.Д.П. е на 9г.2м. и се нуждае от грижи, които родителите му не могат да осигурят.

Приемните родители задоволяват адекватно потребности на детето. От проведената социална работа по случая, Отдел „Закрила на детето“ счита, че настаняването на детето по реда на чл.26 от ЗЗДетето в приемно семейство е в най-добър интерес за малолетното дете. По този начин ще бъде дадена възможност на детето да се отглежда в среда близка до семейната, където ще бъдат задоволявани адекватно индивидуалните му потребности.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че следва да уважи молбата направена от Директора на Д”СП” гр.Стражица на основание чл.28 ввр. чл.26 от ЗЗДетето, по следните съображения:

Искането е допустимо и е направено по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗДетето от Д”СП” гр.Стражица.

Според чл.25 т.2 от ЗЗДетето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. По делото се събраха доказателства, че майката на детето няма възможност да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето си, поради липса на: родителски капацитет, добри жилищни условия и постоянни доходи.

“Отглеждането” на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност.

Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на родителите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на родителите. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение - т.е., субективното отношение на родителите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от 3.07.1991г. родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че следва да уважи молбата направена от Директора на Д”СП” гр.Стражица на основание чл.28 ввр. чл.26 от ЗЗДетето, по следните съображения:

Искането е допустимо и е направено по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗДетето от Д”СП” гр.Стражица.

Според чл.25 т.2 от ЗЗДетето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. “Отглеждането” на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на родителите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на родителите. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение - т.е., субективното отношение на родителите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от 3.07.1991г. родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.