Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264246 от 25.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10700/2020
Вид
Решение № 264246
Подписан
25.06.2021
В сила
11.11.2022
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 7, ал. 3 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 7, ал. 3 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 201 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201-204 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201-204 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201-204 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 10700 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 157062 от 22.07.2020 г., постановено по гр. д. № 55213 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 33-ти състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца И.Й.А. иск с правно основание по чл. 109 от ЗС срещу А.Д.В. за премахване на незаконно изградените бетонова основа за ограда с размери: дължина 15 м. и ширина 0,4 м. и дълбочина 0,7 м., в западната част на имот – ПИ № *** с площ от 1211 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., по кадастрален план на м. гр. Банкя – кв. Девети септември, одобрен със Заповед № 308/12.07.1976 г. на гл. архитект на гр. София, при съседи на имота – имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, както и за освобождаване на имота от строителни отпадъци – бетонов и строителен шрот.

Решението на СРС е обжалвано с въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – И.Й.А.. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд грешно е приел, че административната процедура по завършване на делбата на наследствения имот трябва да се осъществи по реда на чл. 201 от ЗУТ и че местната общинска администрация, респ. гл. архитект на общината, трябва да извърши нужните процедури за създаване на неговия статут, тъй като разпоредбата на чл. 201 от ЗУТ е приложима само при делба на урегулирани поземлени имоти, а решението по гр. д. № 163/1993 г. е за делба на неурегулиран имот. Поддържа се, че стартиралата процедура по нанасяне на имота в кадастралната карта е спряна от ответника. Възразява се, че претенцията за уреждане на сметки по уравняване на дяловете след делбата е погасена по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, а съделителката и нейната наследница не са предявили досега претенции спрямо ищеца. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – А.Д.В., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. В отговора са изложени съображения, че делото следва да бъде прекратено, тъй като по същите претенции вече има произнасяне с Решение № I-50-96/09.06.2014 г., постановено по гр. д. № 21935/20.12.2012 г. на СРС, I ГО, 50-ти състав. Поддържа се, че ищецът не е собственик на процесния имот. Въззиваемият твърди, че вземането за уравняване на дяловете след делбата не е погасено по давност, позовавайки се на ТР № 1/2004 г. на ОСГК, ВКС.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника премахване на незаконно изградените бетонова основа за ограда с размери: дължина 15 м. и ширина 0,4 м. и дълбочина 0,7 м., в западната част на имот – ПИ № *** с площ от 1211 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., по кадастрален план на м. гр. Банкя – кв. Девети септември, одобрен със Заповед № 308/12.07.1976 г. на гл. архитект на гр.

София, при съседи на имота – имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, както и за освобождаване на имота от строителни отпадъци – бетонов и строителен шрот.

По делото не се спори между страните, че И.Й.А. и Е.И.А.са брат и сестра. За установяването на посочените родствени връзки първоинстанционният съд се е позовал на Удостоверение за наследници № 001872/11.06.2012 г. на Й.А.Р., видно от което последният е починал на 18.05.1983 г. и е оставил за наследници двете си деца - И.Й.А. и Е.И.А., която е починала на 26.01.2011 г. и е оставила за наследник дъщеря си - Д.И.Т.(Х.).

С Решение № I-50-96/09.06.2014 г., постановено по гр. д. № 21935/2012 г. на СРС, I

ГО,

50-ти състав и влязло в сила на 05.10.2015 г., е бил отхвърлен предявеният от ищеца И.Й.А. срещу ответника А.Д.В. в друг процес иск с правно основание по чл.

109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от него метална ограда, стоманенобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213,00 кв.м., представляващ западна реална част от имот с идентификатор ***, при съседни имоти със следните идентификатори: ***, ***,

***, ***, с площ 1211,00 кв. м., представляващ имот пл.

№ 2624, парцел IV, кв.

18 по предходен план на гр. Банкя. В същото решение е посочено, че с договор за покупко-продажба с нотариален акт № 78, том LXXXXVII, дело № 20811/11.12.1992 г. Е.Й.А.е прехвърлила на дъщеря си Д.И.Т.собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1150 кв.м., съставляващо имот с пл.

№ 2624 от кв. № 18 на кв. „Девети септември“ – Банкя, при съседи: Я.Д., наследници на В.П., наследници на С.К., наследници на Т.С.и наследници на К.В..

Това обстоятелство е отразено и в Приложение № 2 – проект за подялба на имот № 2624, изготвено по гр.д. № 163/1993 по описа на СРС, ГО, 48-ми състав.

Видно от протокол от съдебно заседание от

15.12.2008 г. по гр.д. № 163/1993 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав е извършена делба между ищеца и Е.И.А., като след тегленето на жребий Е.И.А.е получила в дял и изключителна собственост площ от 400 кв. м., с нов № 2624А, находящ се между точки 1-2-3-4-1 и съставляващ дял II на приложената скица на вещото лице – приложение № 2, при граници на тази част: имот № 2626, 230, 2629 и новообразувания имот по дял II, на стойност към 26.10.2006 г. в размер на 16000,00 лева. Ищецът по настоящото производство е получил в дял и изключителна собственост площ от 750 кв. м., запазващ стария номер 2624, находящ се между точки 3-4-5-6-3 и съставляващ дял I на приложената скица на вещото лице – приложение № 2, при граници на тази част: имот № 2629, 2623,2625 и 2626, и новообразувания имот по дял I, на стойност към 26.10.2006 г. в размер на 30000,00 лева. В същото заседание СРС с определение е прекратил производството. След отмяна по реда на инстанционния контрол на определението за прекратяване, с определение от 30.07.2009 г., постановено по гр.д. № 163/1993 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е извършено уравняване на дяловете между страните. С оглед на това, И.Й.А. е бил осъден да заплати на Е.И.А.сумата в размер на 18500,00 лева за уравняване на дела ѝ.

Със спогодба от 16.10.1998 г., сключена между Д.И.Т., в качеството ѝ на собственик на имот с пл. № 2624 по нотариален акт № 78, том LXXXXVII, дело

№ 20811/1992 г. и действаща чрез пълномощника си – Е.Й.А., и ответника А.Д.В., в качеството му на собственик на пл. № 2625 и пл. № 2626, лицата са се споразумели взаимно да се дадат един на друг части от посочените имоти. Предвид уговорките им Д.И.Т.е прехвърлила на ответника от имота си с пл. № 2624 площ от 30 кв.м. и площ от 50 кв. м. за присъединяване към имота на ответника с пл. № 2625.

Ответникът А.Д.В. е дал на Д.И.Т.от имота си с пл. № 2626 площ от общо 112 кв. м. за присъединяване по дължината на границата с имота с пл. № 2624. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Георги Ангелов Георгиев, които съдът кредитира като логични и последователни, също се установява, че в хода на развилото се делбено производство част от имота, предмет на делбата и по-точно – част от падналия се впоследствие на ищеца дял чрез теглене на жребий, е бил прехвърлен чрез спогодба на ответника, като 74 кв.м. от западната част на неговия дял са били присъединени към имота на ответника, за което има влязла в сила регулация.

Видно от Удостоверение № АГ-01-160/06.06.1989 г., издадено от Общински народен съвет – Банкя, Изпълнителен комитет, имот с пл. № 2624, кв. № 18 по плана на кв. „Девети септември“ е записан на името на Й.А.Р.– наследодателя на ищеца. От Удостоверение с изх. № 94-00-3089/08.10.2013 г. на ГИС София се установява, че по графични данни същият съгласно кадастрален план от 1976 г. е с площ 1194 кв.м., като в този имот попада част от поземлен имот с идентификатор ***, а именно – 74 кв. м., и част от поземлен имот с идентификатор ***, а именно – 1104 кв. м. От Протокол за трасиране, означаване и координиране на проектен имот 2195.2737 по кадастрална карта на гр. Банкя, община Банкя, е видно, че е извършено трасиране, означаване и координиране на границите на проектен имот 2195.2737 (обхващащ части от площта на ПИ

№ ***) по кадастрална карта на гр. Банкя, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че видно от последователно извършените уточнения на исковата молба в рамките на първоинстанционното производство, ищецът няколкократно е изменял претенциите си, довело освен до уточняване на първоначално депозираната искова молба, и до предявяване на допълнителни искове (по чл. 108 от ЗС, за възстановяване на границите на имот с пл. № 2624 с оглед стария кадастрален план), наред с иска по чл. 109 от ЗС. Въззивният съд счита обаче, че СРС правилно е приел, че е бил сезиран единствено с иск по чл. 109 от ЗС, тъй като подобно последващо лавиране в исковите претенции на ищеца се явява недопустимо изменение на иска.

Въззивният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. В рамките на производството по гр. д. № 21935/2012 г. на СРС, I

ГО,

50-ти състав е бил разгледан също иск по чл. 109 от ЗС. Въпреки това и въпреки идентичността на страните по производствата, не е приложима горецитираната разпоредба, тъй като в предходното производство е търсена защита чрез осъждане на ответника да премахне изградените от него метална ограда, стоманенобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213,00 кв.м., представляващ западна реална част от имот с идентификатор ***.

Въззивният съд не се съгласява с приетото от СРС, че процедурата по делбата по гр.д. № 163/1993 по описа на СРС, ГО, 48-ми състав се явява незавършена предвид недоказаното заплащане на уравняването на дела на Е.Й.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, само досежно възлагателните решения по чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, законът обуславя пораждането на вещноправния им ефект с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия. В настоящия случай няма данни съдебната делба да е била осъществена по този ред, за да се приеме, че незаплащането на уравняването на дела на един от съделителите е с основополагащо значение за пораждането на вещноправния ѝ ефект.

Като отделно основание за отхвърляне на предявения иск първоинстанционният съд е приел, че предвид разпределената доказателствена тежест по делото ищецът не е доказал първата предпоставка за основателността на иска си - че е собственик на имота, в който се намират незаконно изградените бетонова основа за ограда и строителните отпадъци - ПИ № ***. Ищецът извежда правото си на собственост, позовавайки се на протоколно определение от съдебно заседание на 15.12.2008 г., в което с оглед тегления жребий е бил поделен имот с пл. № 2624. В дял на ищеца е бил възложен поземлен имот с пл. № 2624 (запазващ стария номер на имота) с площ от 750 кв.м. Изводите на СРС се основават на липсата на данни за довършена процедурата по реална подялба на поземления имот на два отделни имота с пл. № 2624 и пл. № 2624а, а именно – за довършена процедура по реда на чл.