Решение № 421 от 07.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110203169 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*“ ООД, ЕИК *, представлявано от Ж. Т. З. - управител, депозирана чрез адв. А. Х., ВАК, против Наказателно постановление № 03-2500282 от 14.07.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда", гр. Варна, с което на въз.дружество е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева /равняващи се на 1 278, 23 евро след превалутирането на българския лев в евро/ , на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно,издадено в нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се аргументи за нарушено право на защита на наказания субект, поради липса на конкретизация на нарушението и подробно пресъздаване на фактическата обстановка, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че приетото за установено нарушение не е било доказано по категоричен и несъмнен начин.Приема се, че АУАН е съставен единствено въз основа на документи, без да е било установено лично от проверяващите дали лицето на процесната дата е полагало труд за санкционираното дружество.Твърди се, че в НП елементите на ТПО са посочени бланкетно, без да са подкрепени с факти.Сочи се, че в хода на АНП са възникнали спорни обстоятелства във връзка с които АНО е следвало да проведе разследване.Оспорва се фактическото наличие на елементите на ТПО между страните, визира се необявяване наличието на ТПО от контролния орган, като в заключение се иска цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно, а в условията на евентуалност се иска да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от своя процесуален представител - адв. Х., който поддържа жалбата.В хода на делото по съществото процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изразява становище, че 1 от събраните по делото доказателства не е установено св.А. да е изпълнявал трудови функции в санкционираното дружество, като приема, че в подписаният от този свидетел документ на 03.04.2025г. в Кметство Бозвелийско са вписани конкретни данни за дружество, които не са известни на А. А. съобразно дадените от него показания.Поддържа и останалите изложени в жалбата доводи и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.

Х., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.Счита, че нарушението е доказано от приложените по АНП доказателства и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.Приема, че дадените от лицето обяснения пред контролните органи и преминатият инструктаж доказват, че св.А. е полагал труд за санкционираното дружество през продължителен период от време, като твърди, че лицето „ *“който е изплащал възнаграждение на св.А. е упълномощен представител на възз.дружество с правомощия да сключва и прекратява трудови договори от името и за сметка на дружеството.Акцентира се и наличието на пропуск за влизане на територията на „*“-Варна и моли за решение в горния смисъл и присъждане на юрисконсултска възнаграждение.В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17-ти февруари 2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна постъпило Постановление на Районна Прокуратура - гр.Варна, Териториално отделение - гр.Провадия с вх. № 25019686/17.02.2025. г. , с което е било отказано образуването на ДП, но е отправено искане за упражняване на контролните правомощия от страна на инспекцията. В постановлението се съдържали данни за полагане на труд на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „* Корабостроителна индустрия“ ЕАД в гр. Варна от лице ненавършило 16 години -А. С. А..

В постановлението на РП-Варна, ТП-Провадия за отказ от образуване на досъдебно производство прокурорът извел фактически извод, че към месец декември 2024г. непълнолетният А. С. А. работел в град Варна, към фирма „*“, като на 20.12.2024г., като докато бил на работа там, мобилният му телефонен апарат, марка „Самсунг“, изчезнал от фургона, където го бил оставил по време на обяда с други работници.

Във връзка с така постъпилите материали от страна на ВРП, от служители на Д“ИТ“, след които и св.Е. Н. била извършена проверка по работни места на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт в гр. Варна, Южна промишлена зона. С призовка № 25015580 от 26.03.2025г. била изискана информация дали лицата А. С. А. и А.

С. А. са работили за „* корабостроителна индустрия“ ЕАД, в т.ч. през месец декември 2024г., както и списък с имената на дружествата, с които има сключени договори за изпълнение на поръчка за възлагане на работа в периода ноември 2024г. до изпращане на призовката.

С писма с вх. № 25036138/27.03.2025 г. ,вх. № 25038367/01.04.2025 г. и вх.

№25047695/15.04.2025 г., „* Корабостроителна индустрия“ ЕАД посочило, че лицето А./ А.

С. А. никога не е работил и не работи за дружеството, както и че същият е преминал инструктаж при влизане на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „*“ ЕАД, като работник на „* * *“ ООД, с ЕИК * - дружество подизпълнител, на когото е възложено изпълнението на определена работа на територията на „*“.

Във връзка със събраната информация, на 03.04.2025 г. свидетелят Е. Н. и негова колега -М. М. посетили кметството на с. Бозвелийско, общ. Провадия, обл. Варна, където А.

С. А. и снели обяснение от св.А.. В сведенията било отразено, че на 20.12.2024 г. е пристигнал на територията на „*“, заедно с още работници, за изпълнение на обща работа (почистване) на кораб, находящ се в предприятието за корабостроене и кораборемонт , отразено било, че дружество „*“ООД му е предоставило необходимите инструменти за почистване – метли и лопати и че имали уговорка да получат 60лв. за деня.Посочено е, че са работили до 14,00ч. на тази дата, след което е било платено на А. за всички работници, а той е платил всеки един от работещите.Отразено е в обяснението, че след тази дата А. не е 2 работил за санкционираното дружество и за „*“.

При така събраните данни, на 21.05.2025г. св. Е. Н., съвместно с неговите колеги гл.инспектор М. М. и инспектор Р. И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „*“ ООД, като изискали от същото трудовите досиета на всички работници в това число и на А. С. А.. По време на проверката не бил представен от страна на въз. дружество трудов договор в писмена форма с лицето А. А.. По време на проверката били констатирани и множество други нарушения, обективирани в протокол за проверка №ПР2520939/13.06.2025г.

При така констатираното и съгласно постъпилите писмени сведения проверяващите органи приели, че А. С. А. е допуснат от въззивното дружество на 20.12.2024г. като бригадир изпълняващ трудови функции като чистач без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя по възникналото трудово правоотношение, поради което на 13.06.2025г. срещу възз. дружество бил съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр.чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието и връчен на пълномощник на възз. дружество Я. Д., която го подписала без да отбележи възражения.

В законовия седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не са постъпили писмени възражения, поради което АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и издал процесното НП, с което наложил на „*“ ООД, с ЕИК *, административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В с.з. бе проведен разпит на св.А., който заяви, че дружество „*“ не му е извество, че познава от дълги години лице, което нарича „*“ , че същият му е предоставил пропуск за „*“, че е посещавал територията на корабостроителницата от време на време да си търси работа, както и че е получавал парични суми лично от това лице Т., както и че не му е известно Т. да има връзка с „* *“.

Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно гласни и писмени доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели, материалите по пр.пр.№2064/2025г. по описа на РП-Варна, ТО Провадия, писма и кореспонденция между „*“ и Д“ИТ“, извадки от Книгите за инструктаж на „*“ за фирми подизпълнители, рамкови договори за изработка от 02.12.24г. и 04.12.24г. между "* Корабостроителна индустрия" ЕАД и „*“ ООД, писма , призовки, протокол от проверка и други.

Съдът кредитира показанията на св.Н., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира изцяло и показанията на св.А., дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са искрени, непротиворечиви, липсват категорични доказателства, които да ги оборват, а и свидетелят по никА.в начин не е заинтересован от изхода на делото и доказателства за противното не се ангажираха в хода на съдебното производство.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по 3 местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 КТ или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” - гр. Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св. Е. Н., който към момента на съставянето му е работил на длъжността началник отдел АИПО в Д “ИТ“- Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН, в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряко правото на защита на обвинения правен субект.