Определение № 767 от 13.12.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Частно наказателно дело № 20215330207868 по описа за 2021 година

Производството е по реда и условията на чл.243 ал.5 и сл. НПК.

Досъдебното производство е образувано на 25.06.2018г. с Постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за престъпление по чл.309 ал.1 от НК.

По делото няма привлечено лице към наказателна отговорност.

С Постановление от 21.09.2021год. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК,както за извършено престъпление по чл.309 ал.1от НК ,така и за извършено престъпление по 213а ал.1от НК.

Срещу това постановление е подадена жалба до Районен съд-Пловдив от Т. Й. Ц. ,в която се излагат доводи, че постановлението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на Районна прокуратура-Пловдив за прекратяване на наказателното производство и досъдебното производство, приема жалбата за процесуално допустима.А,по съществото си неоснователна.

В хода на досъдебното производство към настоящия момент е установено следното:

Т.Ц. работел по трудово правоотношение на длъжност „**“ към търговско дружество „****“ ООД, ЕИК **** на основание сключен трудов договор № 54/28.12.2017 г. Търговското дружество се представлявало и управлявало от свидетеля М.Ж.. Свидетелят Т.Ц. отговарял за техническото обслужване на товарните превозни средства на дружеството, чрез които се 1 извършвала транспортна дейност в Западна Европа, както и организиране подмяна на шофьорите, които извършвали превозите в чужбина.

На неустановена с точност дата през месец декември 2017 г. - началото на месец януари 2018 г. поради установени от компетентните власти в Швейцария технически нередности по управляван от св. Г.П. товарен автомобил, ползван от дружество „****“ ООД, били наложени глоби в размер на 2 520 швейцарски франка. Същите били заплатени на 04.01.2018 г.

Отделно била заплатена и сума за отстраняване на техническите неизправности по превозното средство.

На 03.01.2018 г. било проведено извънредно общо събрание на „****“ ООД гр. Пловдив. Видно от протокола на същото било взето решение съдружниците в дружеството да направят допълнителни парични вноски в размер на 9 990 лв. поради необходимост от парични средства. На 04.01.2018 г. сумата била внесена в касата на дружеството с приходен касов ордер от М.Ж..

За периода от 05.01.2018 г.до 07.01.2018 г. свидетелят Ц. бил командирован в чужбина със заповед за командировка в чужбина № 1/05.01.2018 г. със задача организация и контрол на транспорта. При това пътуване свидетелят следвало да закупи годишни винетки за ползваните от дружеството моторни превозни средства и да остави в офис/апартамент в гр.

Мюнхен, ФР Германия, ползван от дружеството работодател - „****“ ООД, нари за плащане на наем за този офис. За целта му били дадени на ръка сумата от 6 900 лв. - „служебен аванс“ срещу издаден разходен касов ордер /РКО/ от

2018. г. Като Ц. подписал лично РКО за получил сумата. Сумата му била предадена от свидетелката В.И. също ** в дружеството, но изпълняваща функции на ** в дружеството.

След завръщане от командировка Ц. отчел единствено сумата от 538,95 лв. като платена в брой от него за различни разходи и сумата от 65,52 лв. платени от него с различни карти.

След завръщане от командировка св. Т.Ц. продължил да посещава работното си място и да изпълнява трудовите си задължения.

В периода 19.01.2018 г. - 30.01.2018 г. и в периода 31.01.2018 г. — 01.03.2018 г. свидетелят Т.Ц. излязъл в отпуск по болест.

На 25.01.2018 г. св. Т.Ц. подал молба до управителя на дружество „****“ ООД - гр. Пловдив с искане да бъде прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.03.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а при отказ молбата да се счита за предизвестие на основание чл. 326 от КТ, като в молбата св. Ц. е посочил, че решението му е по здравословни причини, а не е свързана по никакъв начин с „работата му“.

На 23.02.2018 г. дружество „****“ ООД - гр. Пловдив чрез процесуален представител предявило иск против Т.Ц. в размер на 6 900 лв. за осъждане на Ц. поради за невъзстановяване на сумата от 6 900 лв. предадена като служебен аванс.

С решение № 4030/26.11.2018 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на PC Пловдив св. Т.Ц. бил осъден да заплати на „****“ ООД сумата от 6 900 лв., 2 представляваща невъзстановен от ответника Ц. предаден му служебен аванс.

По жалба на св. Т.Ц. било образувано въззивно дело № 606/2019 г. по описа на ОС Пловдив, който с решение № 831/26.06.2019 г. отменил решението на PC Пловдив по гр. д. № 3085/2018 г. в частта, с която Ц. е осъден да заплати на „****“ ООД сумата от 6 900 лв. и е отхвърлил предявения иск. С решение № 63/23.06.2020 г. по гр. д. № 4091/2019 г. Върховният касационен съд, ГК, отменил решение по въззивно дело № 606/2019 г. по описа на ОС Пловдив и върнал делото за разглеждане от друг състав па ОС Пловдив. При новото разглеждане на делото с решение № 260551/16.04.2021 г. по в. гр. д. № 1208/2020 г. Окръжен съд Пловдив потвърдил постановеното решение № 4030/26.11.2018 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на PC Пловдив. Постановеното ново въззивно решение не е влязло в сила поради обжалване отново пред ВКС.

Свидетелят Т.Ц. в показанията си твърди, че управителят на дружеството М.Ж. обвинил Ц. за направените разходи относно платените глоби и ремонти на въпросното моторно превозно средство, които възлизат на около 6 900 лв. Па 10.01.2018 г. Ц. бил извикан в офис па дружеството, където били управителят М.Ж., синът му Г.Ж. и В.Б. също служител на дружеството.

Ц. твърди, че М.Ж. му предложил през следващите три години да работи за дружеството докато погаси сумата от 6900 лв., разделена на 36 месечни вноски. За целта била изготвена запис на заповед за сумата от 6 900 лв. с падеж 10.01.2021 г. Ц. посочва, че поискал да го обсъди с адвокат, но му било отказано. Т.Ц. твърди, че би прилепен до стената, а около него се били разположили горепосочените три лица. М.Ж. му го заплашил, че няма да напусне помещението докато не подпише въпросната запис на заповед и РКО за сумата от 6 900 лв. Т.Ц. твърди, че подписал въпросните два документа под заплаха, а след като напуснал помещението споделил на св. А.Ф., че „..си е осигурил работа за следващите три години като са го принудили да подпише запис на заповед за 6 900 лв..“. Т.Ц. посочва, че поискал копие на документите и такова му било предадено само от записа на заповед, която прилага и в настоящото производство. Ц. твърди, че на 12.01.2018 г. предал па **ката В. сумата от 200 лв., която му издала квитанция към ПКО като вписала „сума по 33“ без да го пита за какво е. В допълнителен разпит Т. Ц. посочва, че заплахите са били от страна само на М.Ж. и се изразявали в това, че Ж викал на висок глас, че няма да излезе от стаята докато не подпише. Твърди, че Г. Ж и В. Б не са го заплашвали, а само са присъствали в стаята с цел да му внушат страх и да го унижат — „..едва ли не ще му ставам роб и всеки месец ще му плащам..“. В показанията си като свидетел М.Ж. потвърждава, че Т.Ц. е бил служител на дружеството, което представлява и към момента се водят граждански дела относно сумата от 6 900 лв. - невърнат служебен аванс. Св.

М.Ж. отрича Ц. да е подписвал запис на заповед или да е употребена принуда или заплаха спрямо него да подпише такъв документ и не разполага с оригинал на такъв документ. По отношение на касовия ордер за сумата от 6 900 лв. твърди, че същият е съставен преди командироването на Ц. в чужбина за периода 05.01.2018. г. М.Ж. посочва, чс поискал от Ц. да върне предадения служебен аванс в размер на 6 900 лв., но същият посочил, че били заключени в каса в дома му и бил загубил ключа, а в последствие излязъл в продължителен 3 болничен, след което не се върнал на работа.

Г.Ж. посочва, че знае от баща си М.Ж., че на Т. Ц. е предоставен служебен аванс за наем и винетки, който не бил върнат от Ц.. Г. Ж твърди, че обикновено той заплащал по банков път наема в Германия. Посочва, че е било допуснато недоразумение между него и баща му за заплащане на наема, като Г. Ж го е бил заплатил предварително, но въпреки това били дадени пари на Т. Ц. за плащането му. Отрича да знае за съществуването на запис на заповед и да е присъствал на подписване на запис на заповед и разходен ордер от Т.Ц.. В.Б. отрича да е присъствал на среща в началото на месец януари 2018 г. в офиса на дружеството на която да са били М.Ж., Г. Ж и Т. Ц., на която на сила да е бил каран Ц. да подписва запис на заповед или други документи .

В.И. в показанията си е посочила, че на 05.01.2018 г. е предала на св.

Т.Ц. сумата от 6 900 лв. в брой, за което е изготвила РКО, като ръкописният текст и подписа за „броил сумата“ са изпълнени от нея,а в графа „получил сумата“ подписът е на Т.Ц.. Потвърждава, че сумата му е оила предадена като служебен аванс за закупуване годишни винетки за автомобили и за заплащане на наем на офис в Германия, който бил в размер на около 1300 евро. В. И. допълва, че в касата в този ден нямала банкноти в евро и затова сумата му е била предадена в левове. Посочва, че в последствие Т.Ц. не представил подробен отчет за изразходваните средства, а и е заявил, „Не съм плащал нищо. Г. е платил наема по банка, а по отношение на винетките не се знае колко винетки ще трябват, защото може да се наложи да връщаме бусове..“.

В. И. посочва, че уведомила управителя на дружеството, че Т. Ц. не е върнал парите. По отношение на ПКО от 12.01.2018 г. В. И. твърди, че Т. Ц. се явил пред нея и иска да остави едни 200 лв. и че управителя Ж знаел за какво са. И. твърди, че Ц. и е казал да впише в основание в ПКО сума по 33 /запис на заповед/ от 10.01.2018 г., като И. издала квитанция на Ц. за сумата от 200 лв.

По отношение на копието на запис на заповед И. твърди, че го е видяла за първи път при снемане на обяснения в отдел „КГ1“ към ОДМВР Пловдив и не и е известно кога и при какви обстоятелства е съставен.

В показанията си като свидетел А.Ф. е посочил, че докато са работили в една стая с Т. Ц. същият не му е споделял да има някакви проблеми с ръководството на фирмата, не си спомня Ц. да му е казал, че е подписвал запис на заповед и че му е осигурена работа във фирмата за няколко години напред. А. Ф. отрича да му е известно Ц. да е бил каран да подписва запис на заповед, както и да му е правило впечатление да е бил притеснен или да му е споделял за причини да се притеснява за нещо.

Г.П. потвърждава за наложени глоби в Швейцария в периода края на 2017 г. -началото на 2018 г.

В хода на досъдебното производство били проведени очни ставки между Г. Ж и Т. Ц., В. И. и Т. Ц., М.Ж. и Т. Ц. /2 пъти/, В. Б и Т. Ц., А. Ф. и Т.

Ц..

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза на копие с недобро качество на представена от Т.Ц. запис на заповед с посочени място на издаване ф. Пловдив, дата на издаване 4

10.01.2018 г., падеж 10.01.2021 г. и издател Т.Ц. за сумата от 6900 лева. В заключението на вещото лице е посочено, че ръкописният текст „10.01.2021“ в графа „Падеж“ вероятно е изпълнен от М.Ж.. Ръкописният текст „Т. Й. Ц.“ в графа „Издател:, Подпис:“ и в графа „Настоящият запис на заповед ми бе предявен на: Подпис“ представлява сбор от букви и щрихи и не може да се изследва и да се извърши сравнително изследване с почерка на Т.Ц. и не може да се даде отговор на поставените въпроси. Подписите до ръкописния текст „Т. Й. Ц.“, положен в същия запис на заповед в фафа Издател:, Подпис:“ и в графа „Настоящият запис на заповед ми бе предявен на: Подпис“ вероятно са изпълнени от Т.Ц..

/!

В хода на разследването била назначена и изготвена тройна аъдебноиочеркова експертиза на копие на запис на заповед, РКО за сумата от 6 900 лв. от дата 05.01.2018 г. и квитанция. В заключението на вещото лице е посочено, че ръкописният текст „10.01.2021“ в 1рафа „Падеж“ е изпълнен от М.Ж.. Подписите до ръкописния текст „Т. Й. Ц.“, положен в същия запис на заповед в графа Издател:, Подпис:“ и в графа „Настоящият запис на заповед ми бе предявен на: Подпис“ са изпълнени от Т.Ц.. Ръкописния текст в разходен касов ордер от г. за сумата от 6 900 лв. е изпълнен от В.И., като в същия РКО ръкописния текст „Т. Й. Ц.“ е изпълнен от Т.Ц.. В същия РКО подписът в графа „получил сумата“ е изпълнен от Т. Ц., а в 1рафа „броил сумата“ от В.И.. Ръкописният текст в квитанция към ПКО от 12.01.2018 г. е изпълнен от В.И., както и подписът в графа „получил сумата“.